Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

93.
ТАКАТА-ДЖИМ И МЕТЦ

Бившият помощник-капитан тръсна глава и скръцна със зъби, докато обмисляше последния саботаж.

— Ще изтръгна вътрешнос-стите им от клоните на гората! — изсъска той. Тежките пипала на въоръжения му паяк проскърцаха.

Игнасио Метц се взря в тънките, почти невидими жици, които оформяха здрава мрежа над спомагателния кораб и го държаха на земята. Той премигна, опитвайки се да проследи фибрите в гората.

Метц поклати глава.

— Сигурен ли сте, че не се престаравате, помощник-капитан? Струва ми се, че момчето само се опитва да се увери, че няма да излетим преди уречения час.

Таката-Джим се извърна, за да погледне човека.

— А вие, доктор Метц, да не сте променил внезапно решението си? Да не смятате, че трябва да оставим онази лунатична, която сега управлява „Стрийкър“, да изпрати на сигурна смърт нашите спътници?

— Н-не, разбира се, не! — Метц се отдръпна пред злобата на офицера-делфин. — Ние трябва да продължим, съгласен съм. Трябва да стигнем до компромис с галактяните, но…

— Но какво?

Метц сви рамене.

— Просто не мисля, че трябва да обвинявате Тошио за това, че си върши работата…

Таката-Джим хлопна с челюсти и насочи паяка към Метц, като спря на по-малко от метър от уплашения мъж.

Мислиш! Ти МИСЛИШ! Това надминава всичко! Ти, който имаше нахалството да предположиш, че твоята мъдрост е по-голяма от тази на Земния Съвет и доведе галени чудовища сред вече разпадащ се екипаж; ти, който се залъгваше с мисълта, че всичко е добро и пренебрегна признаците на опасност, когато отчаяните ти поданици се нуждаеха от мъдростта ти — да, Игнасио Метц. Кажи ми как мислиш ти! — Таката-Джим изсумтя подигравателно.

— Н-но ние… вие и аз се съгласихме за почти всичко! Моите геннопроменени Стеноси бяха твоите най-верни поддръжници! Те бяха единствените, които застанаха зад теб!

Твоите Стеноси не бяха Стеноси! Те бяха потънали в невежество непостоянни създания, чието място не беше в тази мисия! Използвах ги, както използвах и теб. Но не ме причислявай към твоите чудовища, Метц!

Смаян, Метц отстъпи назад към корпуса на кораба.

Някъде наблизо се чу шумът на завръщащите се машини. Със смразяващ поглед Таката-Джим предупреди човека да мълчи. Паякът на Срика-пол си проби път през листака.

— Фибрите водят към б-басейна — съобщи делфинът. Неговият англически беше високочестотен и Метц не можеше да го разбере. — Те тръгват надолу и се увиват около дънера на дървото-сонда.

— Отряза ли ги?

— Да! — тръсна глава неоделфинът.

Таката-Джим кимна.

— Доктор Метц, моля подгответе кикуите. Те са втората най-важна търговска стока и трябва да са готови за проверка, от която и да е раса, с която преговаряме.

— Къде отивате? — попита Метц.

— Не трябва да знаете.

Метц видя решителното изражение на Таката-Джим. След това забеляза тримата Стеноси. Очите им светеха от дива ярост.

— Ти ги подтикваш към първобитното! — възкликна той. — Зная! Ти си ги довел до ръба! Смяташ да ги направиш човекоубийци.

Таката-Джим въздъхна.

— Ще се боря със съвестта си по-късно, доктор Метц. Междувременно ще направя каквото трябва, за да спася кораба и мисията ни. След като разумни делфини не могат да убиват хора, то тогава аз се нуждая от неразумни такива.

Тримата Стеноси се озъбиха на Метц. Той погледна с безпокойство очите им и настръхна, чувайки животинските звуци, които те издаваха.

— Вие сте луд! — прошепна той.

— Не, доктор Метц. — Таката-Джим поклати глава съжалително. — Вие сте луд. Тези делфини са луди. Но аз действам така, както би действал отчаян и решен на всичко човек. Престъпник или патриот, въпрос на гледна точка, но аз съм с ума си.

Очите на Метц бяха широко ококорени.

— Но вие не можете да върнете на Земята никой, който знае… — Той пребледня и се обърна, за да изтича към люка.

Не бе нужна заповед от Таката-Джим. От паяка на Срика-пол излетя сноп ултравиолетови лъчи. Игнасио Метц въздъхна и падна на калната земя точно пред корабния люк. Той се втренчи в Срика-пол като баща, предаден от сина си, когото най-много е обичал.

Таката-Джим се обърна към своя екипаж, прикривайки чувството на отвращение, което се надигаше в него.

Намерете, намерете

намерете и унищожете,

убийте

човека с гладка кожа

и косматата маймуна

 

Аз чакам, чакам

тук

чакам тук…

Делфините изразиха съгласието си с писък и се обърнаха, рушейки гората с мощните манипулатори на паяците, които събаряха дърветата като съчки.

Човекът изстена. Таката-Джим погледна надолу към него и реши да го избави от нещастието му. Искаше му се. Но не можеше да извърши директно насилие върху човешко същество.

Добре, помисли си той. Трябва да се оправят още неща. Трябва да съм готов, когато чудовищата ми се върнат.

Таката-Джим внимателно прескочи проснатия по гръб човек и влезе в люка.

 

 

— Доктор Метц! — Тошио обърна ранения на една страна и повдигна главата му. Постави обезболяваща ампула във врата на генетика и прошепна разтревожено:

— Доктор Метц, чувате ли ме?

Метц погледна със замъглени очи младия мъж.

— Тошио? Момчето ми, трябва да се махаш оттук! Таката-Джим е изпратил…

— Зная, доктор Метц. Криех се в храстите, когато ви простреляха.

— Тогава си чул — въздъхна той.

— Да, сър.

— И знаеш какъв глупак се оказах…

— Сега не е време за това, доктор Метц. Трябва да ви измъкнем. Чарли Дарт се крие наблизо. Сега ще отида да го доведа, докато Стеносите претърсват друга част на острова.

Метц се вкопчи в ръката на Тошио.

— Те търсят и него.

— Знам. А вие никога не сте виждал по-упорита маймуна. Той искрено вярва, че те никога няма да се досетят, че той ми е помогнал. Нека го доведа и ще ви преместим оттук.

Метц се изкашля и червена пяна се появи на устните му. Той поклати глава.

— Не. Подобно на Виктор Франкенщайн, аз изглежда бивам убит от собствените си хибриди. Остави ме. Трябва да се добереш до уотърскутера си и да отпътуваш.

Тошио се намръщи.

— Първата им спирка беше басейнът, доктор Метц. Проследих ги и видях как потопиха уотърскутера ми. После изтичах напред, за да пропъдя кикуите от острова. Дени ме научи на техния сигнал за тревога и те се разбягаха като обезумели леминги, когато го изсвирих. Поне те са спасени от Стеносите.

— Не Стеноси — поправи го Метц. — Деменсо цетус метции, мисля аз. „Лудите делфини на Метц“… Сам разбираш, мисля, че аз съм първият убит от делфините човек в… — Той постави юмрук на устата си и закашля отново.

Метц погледна червената слюнка в дланта си, а после и Тошио.

— Щяхме да предадем кикуите на галактяните, както знаеш. Това не ме радваше много, но той ме убеди…

— Таката-Джим?

— Да. Той не смяташе, че ще е достатъчно да предложи на извънземните местонахождението на изоставената флотилия.

— Той има записите! — Тошио се вцепени. — Но как?!

Метц не слушаше. Той бавно гаснеше.

— Не смяташе, че ще е достатъчно да спечели свободата на „Стрийкър“ и затова… решил да им дадем и аборигените.

Мъжът немощно хвана Тошио за ръката.

— Трябва да ги освободим, Тошио. Не позволявай на фанатиците да ги притежават. Те са толкова обещаващи. Трябва да имат добри патрони. Може би линтенците или синтианците…, но ние не сме подходящи за тази работа… ние ще… ние ще ги направим карикатури на самите нас. Ние ще…

Генетикът се отпусна по гръб.

Тошио остана при него. Това бе всичко, което можеше да стори за човека.

Минута по-късно Метц се надигна още веднъж. Взираше се, без да вижда.

— Таката-Джим… — задъхваше се той. — Никога не съм мислил за това преди. Ами че той е този, когото сме търсили! Никога не съм го осъзнавал, но той не е делфин. Той е човек… кой би си помислил…

Той захърка, а очите му се оцъклиха.

Тошио не напипа пулс. Положи трупа на земята и се мушна в гората.

— Метц е мъртъв — каза той на Чарлз Дарт. Маймуната погледна иззад храстите. Бялото на очите му светна.

— Н-н-но, тттова е…

— Това е убийство, знам. — Тошио кимна, съчувствайки на Чарлз Дарт. Една от стандартните техники на ъплифт, която хората бяха възприели от галактяните, бе влагането на отвращение у подчинената раса към убийство на патрон. Малцина я смятаха за лицемерна, имайки предвид свободните трактовки на хората в други области. Но все пак…

— Тогава те няма дори да се замислят преди да ни застрелят.

Тошио сви рамене.

— Какво ще правим? — Чарли беше изоставил професорските си маниери. Погледна към Тошио в очакване на напътствие.

Той е възрастният, а аз съм хлапето, помисли си с горчивина Тошио. Трябваше да е обратното.

Не, това е глупаво. Възрастта или положението нямат значение в отношенията патрон — подопечен. Аз съм военен. Оцеляването е мое задължение.

Той прикри страха си.

— Ще правим това, което и преди, доктор Дарт. Трябва да ги изтощим и да ги задържим колкото може по-дълго да не излетят.

Дарт премигна няколко пъти, а след това запротестира.

— Но тогава няма да можем да се измъкнем. Не можеш ли да се свържеш със „Стрийкър“ да ни вземе?

— Ако изобщо е възможно, сигурен съм, че Джилиън ще уреди нещата. Но ти и аз сме заменими. Опитайте се да разберете това, доктор Дарт. Ние сме войници. Казват, че има нещо удовлетворяващо в това да се жертваш за другите. Мисля, че е вярно. Иначе нямаше да съществуват легендите.

Шимпанзето се опита да повярва. Ръцете му трепереха.

— Ако се върнат на Земята, ще разкажат ли за това, което сме извършили?

Тошио се усмихна.

— Можеш да си сигурен.

Чарли за миг погледна към земята. В далечината се чуваха Стеносите, които трошаха дърветата в гората.

— Между впрочем, Тошио, има нещо, за което трябва да знаеш.

— Какво е то, доктор Дарт?

— Ъ-ъ, спомняш ли си онова нещо, заради което исках да ги накарам да чакат няколко часа, преди да излетят?

— Твоят експеримент. Да, спомням си.

— Ами инструментите, които оставих на „Стрийкър“, ще съберат необходимите данни, така че информацията ще стигне вкъщи, дори ако аз не стигна.

— Хей, това е чудесно, доктор Дарт! Радвам се за вас. — Тошио знаеше какво значи това за учения.

Чарли леко се засмя.

— Твърде късно е да го спрем, тъй че май трябва да знаеш, за да не се изненадаш.

Нещо в начина, по който го каза, накара Тошио да се почувства неловко.

— Кажете ми — каза той.

Чарли погледна часовника си.

— Роботът ще бъде там, където искам, след осемдесет минути. — Той погледна Тошио леко изнервено. — Тогава ще избухне бомбата ми.

Тошио се отпусна назад върху ствола на едно дърво.

— О, чудесно. Това е всичко, от което се нуждаем.

— Щях да съобщя на Таката-Джим малко преди това, така че да успеем да се скрием, когато експлодира — обясни някак наивно Чарли. — Обаче сега не бих се безпокоил твърде много. Погледнах картата на Дени на пещерата под острова. Бих казал, че има голяма вероятност възвишението да не падне, но, нали знаеш… — Той разпери ръце.

Тошио въздъхна. Така или иначе, те щяха да умрат. За щастие, техният край нямаше да има никакви междупланетни последици.