Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

72.
„СТРИЙКЪР“

(ОТ ДНЕВНИКА НА ДЖИЛИЪН БАСКИН)

Тръгнахме. Всички на борда изглеждат облекчени, че най-после сме в движение.

„Стрийкър“ се вдигна от океанското дъно късно снощи, двигателите му едва работят. Бях на мостика, следейки докладите на делфините отвън и наблюдавайки придвижването, докато не се убедихме, че „Стрийкър“ е добре. Всъщност като че ли самият кораб дори изглежда доволен от това, че се движи.

Емерсън и екипажът в двигателния отсек трябва да се гордеят с извършената от тях работа, въпреки че, разбира се, това, което я направи възможно, бяха материалите, открити от Том и Тишуут. „Стрийкър“ отново боботи като космически кораб.

Курсът ни е на юг. Съединихме едножичен кабел с една радиостанция зад нас, за да сме във връзка с екипа на острова, и оставихме съобщение за Хикахи, когато се появи.

Надявам се тя да побърза. Да си капитан е по-сложно, отколкото съм си представяла. Трябва да съм сигурна, че всичко е извършено по най-правилния начин и то колкото е възможно по-дискретно, без да създавам у делфините чувството, че ги надзиравам. Това ме кара да желая да притежавам част от военната подготовка, получена от Том, докато аз бях в медицинското училище.

След по-малко от тридесет часа ще достигнем тенанинската черупка. Суеси каза, че те са готови да ни посрещнат. Междувременно изпратихме разузнавачи напред, а Уатасети се движи над нас в уотърскутер с детектор. Уредите му показват много малко издаващи ни белези, следователно засега трябва да сме в безопасност. В момента бих дала годишната си заплата за Хикахи, Тишуут или дори Кипиру. Преди не можех да разбера защо един капитан толкова цени своя помощник.

Като стана дума за капитани, нашият е истинско чудо.

Крейдейки сякаш беше в унес дълго след излизането си от санаториума. Но дългите му разговори със Сах’от изглежда го пробудиха. Не зная какво е направил Сах’от, но никога не съм вярвала, че някой с такива тежки увреждания като Крейдейки може да бъде толкова деен и да се окаже толкова полезен.

Когато се вдигнахме, той помоли да му позволя да надзирава разузнавачите и ескортиращите ни. Отчаяно се нуждаех от доверен делфин, който да отговаря за всичко там навън, и реших, че присъствието му ще помогне за морала. Дори Стеносите бяха развълнувани, че той отново е сред тях. Последните им съжаления за моя „преврат“ и изгнанието на Таката-Джим изглежда се изпариха.

Крейдейки се ограничава до най-простите викове на тринар, но това изглежда достатъчно. Сега той е отвън, движейки се с уотърскутера си, като държи нещата в ред чрез посочване, побутване и даване на пример. Само след няколко часа Тишуут ще се срещне с разузнавачите, които изпратихме напред, и тогава Крейдейки ще може да се завърне на борда.

На комуникационния ми пулт една малка светлинка свети откакто съм се върнала на борда. Това е онзи смахнат тимбримиански компютър — Нис. Карам проклетото нещо да ме чака.

Том не би одобрил това, предполагам. Но една жена има само толкова сили, а аз се нуждая от малка дрямка. Ако въпросът беше спешен, Нис щеше досега вече да се е включил и да е заговорил.

О, Том, твоята издръжливост би ни помогнала сега. Връщаш ли се вече? Не те ли носи вече твоят малък хидроплан към острова на Тошио?

Кого заблуждавам? След първата телепатична бомба ние не засякохме нищо освен шум от битката в космоса, част от който показваше сражение и над последното му местонахождение. Той не бе изпратил нито една от съобщителните бомби. Така че или бе решил да не изпраща съмнително известие, или още по-лошо.

Без съобщение от Том как можем да решим какво да правим, след като влезем в Морския кон? Да се вдигнем ли и да опитаме късмета си или да се крием в корпуса, докато можем?

Това ще реши Хикахи, когато му дойде времето.

Джилиън затвори дневника си и сложи отпечатък от палеца си на защищаващата файла система за самоунищожение. После стана и изключи светлината.

При излизането си от лабораторията тя мина край старинния труп, който бяха взели на такава цена от Шалоу Клъстър. Хърби просто лежеше там, усмихвайки се на светлината на един малък прожектор. Една древна загадка. Една мистерия.

И причинител на неприятности.

 

 

Очукан, с белези от сраженията, „Стрийкър“ бавно се движеше по дъното на подводната долина. Моторите му работеха леко, с подтисната мощност. Тъмна разпенена мъгла се вдигаше под него, там, където двигателите му разбутваха наносите.

Ръбестият цилиндър се плъзгаше над мрачни каньони и пропасти, край стените на подводни възвишения и долини. Малки уотърскутери се движеха около него, направлявайки кораба чрез сонари.

Крейдейки отново наблюдаваше своя „Стрийкър“ в движение. Той слушаше кратките доклади на разузнавачите и караула и отговорите на екипажа на мостика. Не разбираше съобщенията в детайли; сложният технически жаргон надвишаваше възможностите му. Но подразбираше положението; екипажът държеше нещата в своите ръце.

„Стрийкър“ не можеше в действителност да блести в неясната синкава светлина на петдесет метра под него, но Крейдейки можеше да го чува — собственият му сонар цъкаше в акомпанимент, докато той се наслаждаваше на глухото боботене на корабните двигатели и си представяше, че отново може да полети с него.

 

:Никога Вече Крейдейки: Ти Никога Вече Няма Да Летиш С Него:

 

Привидението, К-К-Кп-Крий, постепенно се материализираше край него, като призрачна фигура от сребристи и звукови сенки. Присъствието на бога не изненада и дори не смути Крейдейки. Беше очаквал появяването му. Богът плуваше мързеливо, като без усилие поддържаше скорост като тази на уотърскутера.

 

:Ти Побягна От Нас: И Все Пак Сега Целенасочено Ме Извая От Песен: Заради Старите Гласове Които Чу Ли?: Гласовете Отдолу?:

 

:Да:

Крейдейки мислеше не на тринар или англически, а на новия език, който изучаваше.

:В този свят има някакъв древен гняв: Чух неговата песен:

Огромното чело на въображаемия бог грееше със звездна светлина. Малката му уста се отвори. Зъбите му проблеснаха.

 

: И Какво Смяташ Да Правиш?:

 

Крейдейки долови, че той вече знае отговора.

: Да Изпълня Дълга си: — отговори той на собствения език на бога. — : Какво Друго Бих Могъл Да Правя?:

От дълбините на Сънищата на Кита богът въздъхна одобрително.

 

 

Крейдейки засили обхвата на хидрофоните си. Далеч напред се чуваха развълнувани отзвуци — радостни викове за поздрав.

Той погледна екрана на радара на уотърскутера си. В далечния му край имаше малка група точки, които се приближаваха. Те се присъединиха към точките, които бяха разузнавачите на „Стрийкър“. Първата трупа сигурно беше отрядът на Тишуут от Морския кон.

Като се увери, че наблизо няма никой, който да го види, той кривна с уотърскутера си в един малък страничен каньон. Скри се в скалните сенки и изключи двигателя си. След това зачака, наблюдавайки как „Стрийкър“ минава под неговото скривалище и изчезва заедно с последните от ескорта зад един завой в обширната долина.

— Сбогом… — Той се съсредоточи върху англическите думи. — Сбогом… и… успех…

Когато вече беше безопасно, той включи мотора на уотърскутера си и се измъкна от малката ниша. Обърна и се насочи на север към мястото, което бяха напуснали преди двадесетина часа.

: Можеш Да Дойдеш С Мен Ако Искаш: — каза той на бога — отчасти въображаем, отчасти нещо друго. Призрачната фигура отговори с не-думи, създадени от собствените сонарни звуци на Крейдейки.

 

: Ще Те Придружа: Не Бих го Пропуснал дори за Песента на света.