Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

47.
„СТРИЙКЪР“

Моки и Хаоке доброволно пожелаха да дежурят като стражи, но по различни причини.

И на двамата им харесваше за разнообразие от време на време да бъдат вън от кораба. И никой от тях нямаше нищо против да стои прикачен в шейната за часове, втренчен в тъмните тихи води.

Но по всичко останало причините за желанието им се различаваха. Хаоке бе поел дежурството с мисълта, че това е необходимо. А Моки се надяваше, че стоенето на стража ще му даде възможност да убие някого.

— Иссскаше ми се Таката-Джим да изпрати мен след Аки, а не К’та-Джон — каза Моки раздразнено. — Бих могъл да проследя малкия хитрец също толкова успешно.

Уотърскутерът на Моки бе спрял на около двадесет ярда от този на Хаоке, над високия подводен хълм, гледащ към кораба. Прожектори все още осветяваха корпуса на „Стрийкър“, но сега мястото бе пусто, забранено за всички с изключение на неколцината определени от помощник-капитана.

Моки погледна към Хаоке през прозрачния въздушен купол на уотърскутера си. Той, както обикновено, бе мълчалив. Напълно бе пренебрегнал бележката на Моки.

Арогантен отрок на воняща сепия! Хаоке беше още един умник-_Турсиопс_ като Крейдейки и онова надуто юнкерче Аки.

Моки изгради малка скулптура от звуци в ума си. Тя представляваше образ на удряния и разкъсвания. Преди той бе поставял Крейдейки в ролята на жертвата. Капитанът, който толкова често го хващаше, че кръшка и го притесняваше, поправяйки англическата му граматика, най-накрая си бе получил заслуженото. Моки бе доволен, но сега се нуждаеше от друга мишена за фантазиите си. Беше безинтересно да си представя каквото и да е, ако вътре нямаше изкормване на някой определен обект.

Калафианецът, Аки, ставаше за целта, когато стана ясно, че младият юнга е предал помощник-капитана. Моки се бе надявал да бъде изпратен след Аки, но Таката-Джим бе наредил това да бъде К’та-Джо, обяснявайки, че задачата е Аки да бъде върнат обратно и наказан, а не убит.

Гигантът изглежда не бе доловил този малък нюанс и бе потеглил натам, въоръжен с мощна лазерна пушка. Може би Таката-Джим имаше по-несъвършен контрол над К’та-Джон и го бе изпратил навън заради своята собствена сигурност. След блясъка, който видя в окото на К’та-Джон, Моки не завиждаше на калафианеца, когато той бъдеше открит.

Нека К’та-Джон се разправи с Аки! Едно изгубено малко удоволствие не можеше да помрачи пълната радост на Моки.

Беше хубаво да получиш ВЛАСТ за разнообразие! В свободното му от дежурство време, всички се отдръпваха от пътя му, като че ли бе водач на стадо. Моки вече бе хвърлил око на една-две от онези готини малки женски в отделението на Макани. Някои от по-младите мъжки също не изглеждаха зле… Моки не беше тесногръд.

Всички те скоро щяха да почнат да се въртят наоколо, щом видеха накъде тегли течението! За кратко се съпротивляваше на нуждата да извика триумфално на примитивен език, но накрая не успя да се въздържи:

Слава! има, има Слава!

Ухапване има, и Слава!

Женски, покорете се!

Нов водач има! Има!

Той видя, че Хаоке най-после реагира: леко се помръдна и вдигна глава към Моки. Но остана мълчалив въпреки предизвикателния поглед на Моки. Моки изпрати фокусиран звуков импулс директно към Хаоке, за да му покаже, че и той го слуша!

Надута воняща сения! Хаоке щеше да си получи заслуженото, когато Таката-Джим овладееше положението. А хората от Земята нямаше да възразят, защото Големият Човек Метц беше на страната на Таката-Джим, като се съгласяваше с всичко.

Моки нададе още един писък на примален език, вкусвайки забранения атавизъм с наслада. Той събуждаше нещо дълбоко в него. Всеки допир с първобитното пораждаше още по-голям глад за него.

Нека Хаоке цъка с отвращение! Моки предизвикваше дори галактяните да се изправят срещу него и новия му капитан!

 

 

Хаоке стоически понасяше животинските викове на Моки. Но това го подсещаше, че се е свързал с банда от кретени и простаци.

За съжаление, кретените и простаците бяха прави, а най-добрите от екипажа на „Стрийкър“ бяха попаднали в ужасна беда.

Хаоке отчаяно тъгуваше за Крейдейки. Капитанът определено бе сред най-добрите индивиди, които породата можеше да създаде. Но злополуката с него бе направила възможна една мирна и съвсем легална промяна в плановете им, за което Хаоке не можеше да съжалява. Таката-Джим поне съзнаваше глупостта на отчаяния проект за Троянския морски кон.

Дори ако „Стрийкър“ бъдеше преместен тихо при тенанинските останки, дори ако екипът на Тишуут бе успял с помощта на чудо да направи възможно „Стрийкър“ да нахлузи корпуса на галактическия кораб като гигантска маскировка — и да излети при тези условия — какво щеше да им спечели това?

Дори ако Том Орли бе съобщил, че тенанинаците все още се държат в космическата битка, оставаше проблемът със заблуждаването на онези тенанианци, които щяха да пристигнат да спасяват считания за загубен боен кораб и да го ескортират до ариегарда на армията си. Вероятността беше съмнителна.

Орли очевидно бе мъртъв. От няколко дни нямаше никакво известие от него и сега хазартът за успеха на начинанието му се бе превърнал в отчаяно желание.

„Защо просто да не дадем на трижди проклетите галактяни това, което искат? Защо са тези романтични глупости за запазването на информацията само за Съвета на Земните видове? Какво значение има за нас тази група от опасни, отдавна изчезнали гигантски кораби? Очевидно не е наша работа, щом галактяните желаят да се сражават за изоставената флотилия. Дори аборигените на Китруп не заслужават да загинем за тях.“

На Хаоке всичко това му изглеждаше съвсем просто. Несъмнено беше ясно и за Таката-Джим, чийто интелект Хаоке уважаваше.

Но ако всичко беше толкова очевидно, защо личности като Крейдейки, Орли и Хикахи не се съгласяваха с това?

Именно тази му недосетливост не бе позволила на Хаоке да стане подофицер или офицер, каквато възможност сочеха и резултатите от тестовете му, а го бе ограничила да битува като нисш чин в двигателния отсек.

Моки просташки изкрещя ново самохвалство на първичен делфински. Този път дори по-силно. Стеносът се опитваше да го ядоса.

Хаоке въздъхна. Мнозина от екипажа бяха започнали да се държат по този начин, не толкова лошо като Моки, но достатъчно лошо. И те не бяха само Стеноси. Някои от Стеносите се държаха по-добре дори от някои Турсиопси. С изчезването на морала изчезваше и мотивацията им да поддържат Кинийнк, да водят ежедневната си битка с животинската страна на съзнанието, която винаги искаше да се изяви. Едва ли някой бе могъл да предскаже преди седмици кой щеше да се окаже най-податлив на атавизма.

Разбира се, най-добрите от екипажа бяха тръгнали със Суеси и Хикахи.

И то за щастие, помисли си Хаоке. Той размишляваше над иронията, че доброто ставаше лошо и че правилното произлизаше от грешното. Поне Таката-Джим, изглежда, разбираше как се чувства и не се държеше зле с него. Помощник-капитанът бе приел подкрепата му с благодарност.

Хаоке чуваше ударите на опашката на Моки, но преди войнственият малък Стенос да нададе нов дразнещ крясък, високоговорителите в техните уотърскутери се задействаха:

— Хаоке и Моки. Говори свързочник Хурка-пийт… Пот-твърдете връзката!

Повикването беше от корабния оператор за свръзка и наблюдение. Самият факт, че двете длъжности бяха слети в една, показваше колко лошо беше положението.

— Прието, тук Хаоке. Моки в момента не е на себе си. Какво ссстава?

Той чу, че Моки изкашля нещо като протест. Но беше ясно, че ще му е необходимо известно време, за да пренастрои ума си на англически.

— Засякохме обект на изток, Хаоке… Звучи като уостърскутер. Ако е враждебен, да се унищожи. Ако е някой от острова, дда се върне обратно. Ако откажат, стреляйте, за да повредите уотърскутера!

— Разбрано. Хаоке и Моки тръгват. Край на връзката. — След което Хаоке се обърна към занемелия Моки и му се ухили ехидно. — Добре, дърдорко. Хайде да проверим какво ссстава. И внимавай със спусъка! Само ще подсилим карантината. Няма да стреляме по членове на екипажа, освен ако не е крайно наложително!

С нервен импулс той включи двигателя на уотърскутера си. Без да поглежда назад, се издигна от тинестото възвишение и бавно набра скорост, движейки се на изток.

 

 

Моки проследи с поглед тръгването на Хаоке, преди да насочи уотърскутера си след него.

Изкушен, изкушен… Моки, е, е, е,

Изкушението сладко е-е-е!

Уотърскутерите един след друг се потопиха в мрака. На пасивния хидролокаторен екран те бяха малки неясни точици, които бавно се носеха в сянката на подводния хребет, след което изчезнаха зад него.

 

 

Кипиру разтвори десния манипулатор на бронята си и пусна портативния радар. Той се понесе надолу към меката тиня. Делфинът се обърна към Джилиън:

Готово е всичко —

те подгониха нашите сенки

и не ще им хареса —

да хванат фалшива плячка!

Джилиън бе очаквала стражи. Няколко километра по-назад те бяха включили уотърскутера на забавен автопилот и се бяха отдалечили на северозапад. По времето, когато уотърскутерът отново бе тръгнал, те вече се намираха на няколкостотин ярда западно от главния люк на „СТрийкър“.

Джилиън докосна плавника на Кипиру. Чувствителната кожа трепна под ръката й.

— Нали помниш плана, Кипиру?

Нужно ли е да питате?

Джилиън изненадано вдигна вежди. Тройно издигнато трептене и въпросителен импулс? Това бе необичайно кратък и прям отговор за тринар. Кипиру явно притежаваше по-големи способности, отколкото тя бе предполагала.

— Разбира се, че не, скъпи ездачо на вълни. Извинявай. Ще се заема с моята част от плана и нито за миг не ще се усъмня, че ти ще изпълниш твоята.

Кипиру я погледна така, сякаш аквалангът, който носеше, му пречи. Сякаш искаше да й заговори на нейния роден език. Джилиън долови част от това посредством нежен телепатичен допир.

Тя прегърна гладкото му сиво тяло.

— Пази се, Кипиру. Помни, че ти се възхищавам и те обичам. Много, много…

Пилотът кимна с глава.

Ще плувам или

ще се бия,

ще предупреждавам или

ще спасявам,

за да оправдая вашето

доверие.

Те се спуснаха но склона на възвишението и бързо заплуваха към външния люк на кораба.