Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

113.
„СТРИЙКЪР“

— Сега! — каза тя.

Пилотът не се нуждаеше от друг подтик. Вече бе набрал инерция и сега включи на пълна мощност. Двигателите на „Стрийкър“ изреваха и той напусна атмосферата, оставяйки пукаща следа от йонизация. Скоростта можеше да бъде почувствана, въпреки смущенията, дори на пълния с течност мостик.

Сивото море изчезна под бял покров от облаци. Хоризонтът се превърна в извивка, после в арка. „Стрийкър“ изскочи сред океан от звезди.

— Преследват ни. Сражаващите се от север.

— Колко са?

— Около двадесет. — Тишуут се заслуша в нервната си присадка. — Движат се в разпръсната верига. С изключение на една относително голяма група в ариегарда им, едва ли има и два кораба на една и съща раса. Чувам стрелба. Бият се помежду си дори докато ни гонят.

— Колко са в онази последна група?

— Ъ-ъ-ъ… шессст, мисля.

— Добре, нека проверим на какво сме способни, когато протегнем крака.

Планетата се изгуби зад тях, когато Лъки Каа насочи „Стрийкър“ с нарастваща скорост в посоката, избрана от Джилиън.

Отвъд хоризонта на Китруп бе започнало величаво сражение. Пътят на кораба го остави скрит за няколко минути зад тялото на планетата. После той попадна в полезрението на биещите се.

На милион километра космосът беше изпълнен с ярки експлозии и пръскащи искри снаряди, които слабо проникваха през пси-щитовете.

Тишуут изкоментира:

— Големите момчета се бият при Таката-Джим. Можем дори да успеем да излезем от системата, преди да уссспеят да ни подгонят.

Джилиън кимна. Саможертвата на Тошио не беше напразна.

— Тогава проблемът ни са онези малчугани по петите ни. Трябва да се откачим от тях по някакъв начин. Може би ако се скрием зад онази гигантска планета. За колко време ще стигнем до нея?

— Трудно е да се прецени, Джилиън. Може би около час. Не можем да използваме свръхскорост в системата, а и носим много излишна маса.

Тишуут се вслушваше внимателно присадката си.

— Преследвачите почти са спрели да се бият помежду си. Може да са повредени, но мисля, че поне два от водещите кораби ще ни догонят по времето, когато ще постигнем до онази планета.

Джилиън погледна екрана. Китруп се бе превърнал в малка топчица в единия ъгъл, а отвъд него се виждаше сиянието на битката. От тази му страна верига от малки точици показваше преследвачите на „Стрийкър“.

На екрана, показващ пътя пред тях, започна да расте един светъл, пастелно оцветен глобус. Огромната планета, покрита със студен газ, приличаща много на Юпитер, се приближаваше бавно, но забележимо.

Джилиън присви устни и тихичко подсвирна.

— Добре, щом не можем да ги надбягаме, мисля, че трябва да опитаме засада.

Тишуут я изгледа удивено.

— Джилиън, това са бойни кораби! А ние сме само един претоварен изследователски кораб от клас Снарк!

Джилиън се усмихна.

— Сега сме маскирани, момичето ми. Тенанинската черупка няма само да ни забавя. И можем да опитаме нещо, което те никога не биха очаквали от нас.

Тя не спомена, че ако имаше възможност, би се повъртяла в тази система още известно време, надявайки се на чудо.

— Всички свободни предмети обезопасени ли са?

— Ссстандартна процедура. Изпълнена е.

— Добре. Моля те, нареди целият екипаж да напусне централния отсек. Нека се привържат където могат.

Тишуут издаде заповедта, след което се обърна с питащ поглед.

Джилиън обясни.

— Бавни сме, понеже сме прекомерно тежки, нали? Те ще могат да стрелят по нас, преди да достигнем газовия гигант, камо ли свръхскоростния обсег. Кажи ми, Тишуут, какво ни прави прекомерно тежки?

— Тенанинската черупка!

— И какво друго?

Тишуут изглеждаше озадачена.

Джилиън й подсказа с гатанка.

Живително докосване

на субстанция от движение

като въздуха забравяна,

докато не изчезне!

Тишуут гледаше с празен поглед. После схвана. Очите й се разшириха.

— Много хитро, наиссстина. Може да свърши работа. Радвам се, че ми каза. Екипажът ще се нуждае от подходяща екипировка.

Джилиън се опита да плесне с ръце във водата, но не успя.

— Скафандри! Права си! Тишуут, какво щях да правя без теб!