Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (103)

100.
ТОШИО

Притиснат отвсякъде, Тошио дори не можеше да се покатери на някое дърво. Те бяха твърде близо и щяха да се нахвърлят отгоре му в момента, в който го чуеха да се движи.

Чуваше ги как се въртят все по-близо, стягайки примката. Тошио сграбчи бластера си и реши да атакува първи, преди да се приближат достатъчно, за да си бъдат в помощ един на другиго. Това щеше да си е малък пистолет срещу въоръжени до зъби машини и мощни лазери, а той не беше добър стрелец като Том Орли например. Всъщност никога преди не беше стрелял по живо същество. Но това беше по-добре от чакането.

Той се приведе и започна да пълзи надясно към бреговата линия. Опита се да не удря никакви клони, но минута след като бе напуснал скривалището си, стресна някакво малко животно, което шумно забяга из храстите.

Веднага чу шума на приближаващи машинарии. Бързо се плъзна под гъст храст, само за да се окаже лице в лице с високия корпус на един паяк.

Заловен! Заловен!

Това беше писък на триумф. Той вдигна очи, за да срещне свирепия поглед на Срика-пол. Делфинът се изхили злобно и нареди на паяка да вдигне крака си.

Тошио се изтърколи встрани, а механичният крак тежко стъпи там, където беше главата му. Смени посоката, избягвайки един ритник. Машината даде назад, включвайки и двата предни крака в действие. Тошио не виждаше място, за да се обърне. Стреля с малкия си бластер в защитения корем на машината. Но изстрелът не причини вреда на паяка.

Победното изсвирване беше на чист първобитен делфински:

# Заловен ! #

Тогава островът затрепери.

Земята се издигаше и хлътваше. Тошио се люшкаше на ляво и дясно, а главата му ритмично се удряше в глинестата пръст. Паякът също се залюля, а после се рухна назад в гората.

Треперенето се усили. Тошио някак успя да се претърколи по корем. Бореше се със световъртежа, за да се изправи на крака. Препъването на двама ездачи на паяци в просеката произведе хрущящ звук. Уплашен, единият се втурна край Тошио. Другият обаче го видя и изкрещя гневно.

Тошио се опита да се прицели с бластера, но треперенето на острова започна да се усилва. Получи се надпревара между него и делфина кой ще успее да се прицели и стреля пръв.

След това един писък отекна в главите им и ги зашемети.

+ ЛОШИ —

— ЛОШИ +

+ ОСТАВЕТЕ —

— НИ +

+ НА МИРА! —

Това беше ропот, който накара Тошио да простене и да се хване за слепоочията. Бластерът се изплъзна от ръцете му и падна върху бързо накланящата се земя.

Делфинът изсвири пронизително, когато паякът му припадна в гърчове. Той зарида с плач на разкаяние:

# Съжалявам! Съжалявам!

# Прости, Патроне мой!

# Прости! #

Тошио се обърка.

— Простено да ти е — успя да каже той, докато бързаше край него. Не можеше да се оправя с шизофреничните промени на делфина.

— Тръгни насам, ако можеш! — извика той назад, като се опитваше да се добере до брега. Шумът в главата му беше като земетресение. Някак си успя да се задържи на крака и се запрепъва през гората.

Когато стигна края на острова, морето долу се пенеше. Тошио погледна вдясно и вляво, но не видя място, което да изглежда по-добре.

В този момент се разнесе вой на двигатели. Той погледна назад и видя ураган от скършена растителност само на няколко метра от себе си. Металносивият спомагателен кораб се издигна над бързо накланящата се гора. Йонизационен облак я обгръщаше. Кожата на Тошио настръхна, когато островът бе заметен от пулсиращото антигравитационно поле. Корабът бавно се обърна, сякаш се колебаеше. После се устреми с гръм към източния небосклон.

Тошио се наведе, когато тътенът го обгърна и раздърпа дрехите му.

Нямаше време за отлагане. Чарлз Дарт или се беше измъкнал, или не. Тошио нахлузи маската на лицето си, задържа я с една ръка и скочи.

— Господарю на Ифни… — помоли се той. И падна в бурните води.