Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

85.
ДЖИЛИЪН

— Ти твърдиш, че тези… Каранк %… са били последните разумни същества, които са имали разрешително за планетата Китруп преди сто милиона години?

— Точно така — отговори Нис. — Те са били жестоко оскърбени от своите патрони и променени далеч над позволената в законите степен. Според Библиотеката на тенанинския боен кораб, това било причина за голям скандал навремето. Като компенсация, Каранк % били освободени от задълженията си на подопечна раса и им било дадено разрешение за свят, подходящ за техните нужди — с нисък потенциал за възникване и развитие на прединтелигентност. Водните планети представляват подходящи места за оттегляне именно по тази причина. Много малко разумни раси са се появявали на такива планети, кикуите изглежда са изключение.

Джилиън закрачи по наклонения таван на преобърнатата стая. Случайно издрънчаване, предадено от металните стени, й подсказа, че се извършват последните натъкмявания за укриването на „Стрийкър“ в Троянския морски кон.

— Казваш, че кикуите нямат нищо общо с тези древни…

— Да, нямат. Те са истинско откритие и една от главните причини, поради които трябва да положите усилия да избегнете капана и да се върнете на Земята с това, което сте научили.

Джилиън се усмихна иронично.

— Благодаря. Ще се постараем… И така, това, което е сторено на кар… каранк % — тя направи всичко възможно, за да произнесе думата правилно, — ги е накарало да потърсят убежище на Китруп и никога да не се свързват отново с Галактическата култура.

Нис обясни:

— В своята прединтелигентна форма на съзнание те са били същества, подобни на къртици, в свят, богат на метал като този. Имали са въглеродо-кислородна обмяна на веществата, точно като вашата, но са били отлични копачи.

— Нека отгатна. Те са били ъплифтирани като миньори, за да извличат руди от бедни на метал планети. Било е по-евтино да се внасят и отглеждат каранк %, отколкото да се превозват огромни количества метали през междузвездното пространство.

— Много точно предположение, доктор Баскин. Каранк % действително били превръщани в миньори и приспособявани да извличат енергия директно от радиоактивните вещества. Патроните им мислели, че това ще ги стимулира.

Джилиън подсвирна.

— Такава драстична промяна в тяхната структура надали е била твърде успешна! Ифни, сигурно много са страдали!

— Било е извращение — съгласи се Нис. — Когато било разкрито, каранк % били освободени и им било предложено обезщетение. Но след няколко хилядолетия в опити да се приспособят към стандартния космически живот, те избрали да се оттеглят на Китруп. Тази планета им била отстъпена до загиването на тяхната раса. Никой не очаквал да оцелеят дълго. Вместо да умрат обаче, те изглежда продължили да се видоизменят. Явно са усвоили начин на живот, единствен по рода си в познатия космос.

Джилиън свърза нишките от по-раншната част на разговора и направи заключение. Очите й се разшириха.

— Да не искаш да кажеш, че металните възвишения…

— Са ларви на интелигентна форма на живот, която живее в кората на тази планета. Да. Бих могъл да заподозра подобно нещо от последните данни, изпратени от доктор Дени Зудман, но Крейдейки беше стигнал до заключението дори преди да бяхме получили нейното съобщение. Ето защо дойде да ме види, за да получи потвърждение на своите хипотези.

Гласовете на Сах’от — прошепна Джилиън. — Те са каранк %!

— Логично умозаключение — одобри Нис. — Това щеше да бъде откритието на века, ако не бяха другите неща, които сте изровили по време на тази експедиция. Мисля, че вие, хората, имахте един стар израз на английски: — „Не само вали, а вали като из ведро“. Малко е старомоден, но е уместен.

Джилиън не слушаше.

— Бомбите! — Тя се плесна по челото.

— Моля?

— Позволих на Чарли Дарт да отмъкне няколко малотонажни бомби от оръжейния склад. Знаех, че Таката-Джим ще ги конфискува и ще започне да ги превръща в гориво. Това беше част от плана, който бях скалъпила, но…

— Ти си допускала, че Таката-Джим ще конфискува всичките бомби?

— Да! Щях да му се обадя и да му намекна за тях, но той и сам ги откри веднага. Трябваше да излъжа Тошио, но това не можеше да бъде избегнато.

— Ако всичко върви по план, не виждам какъв е проблемът.

— Проблемът е, че Таката-Джим може да не е взел всичките бомби. Никога не беше ми хрумвало, че Чарли може да навреди на живи разумни същества, ако все още дори една е у него! Сега обаче… Трябва да се свържа с Тошио незабавно!

— Не може ли да го отложите с няколко минути? Таката-Джим вероятно е взел всичко, а има друг повод, по който бих желал да поговоря с вас.

— Не! Ти не разбираш. Тошио ще повреди комуникационната си система! Това е част от моя план! Ако има дори минимална вероятност Чарли да разполага с бомба, ние трябва да разберем това мигновено!

Светлинките на холограмата примигваха сякаш развълнувано.

— Ще направя връзката веднага — съобщи Нис. — Ще ми отнеме нищожно време да се промъкна през комуникационната система на „Стрийкър“, без да бъда засечен. Останете във връзка.

Джилиън закрачи по наклонения под, надявайки се да успеят навреме.