Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (60)

57.
ДЕНИ И ТОШИО

— Страх ме е.

Почти без да се замисли, Тошио сложи ръка около раменете на Дени и я притисна успокояващо.

— Защо? Няма от какво да се боиш.

Дени вдигна поглед от разбиващите се вълни към него, за да види дали говори сериозно. Тогава разбра, че той я дразни и му се изплези.

Тошио си пое дъх дълбоко и доволно. Не му беше ясно накъде отиват новите му половинчати отношения с Дени. Бяха чисто платонически. Бяха спали заедно последната нощ, но съвсем облечени. Тошио бе предполагал, че ще бъде потискащо и наистина донякъде бе така. Но не чак толкова, колкото бе очаквал.

Все нещо щеше да стане. В момента Дени се нуждаеше от някого до себе си. И на него му беше приятно да удовлетворява тази нейна необходимост.

Може би когато всичко свършеше, тя отново щеше да почне да го смята за едно момче, четири години по-младо от нея. Но той се съмняваше в това. Тя го докосваше, държеше ръката му, удряше го с престорен гняв, дори и когато страхът от случката с телепатичната бомба започна да отшумява.

— Кога ще пристигне спомагателният кораб? — Тя пак погледна към океана.

— Някъде късно следобед — отвърна той.

— Таката-Джим и Метц искат да преговарят с извънземните. Какво ще ги спре, ако решат да пренебрегнат заповедите и се опитат?

— Джилиън им е отпуснала мощност, достатъчна само да стигнат дотук. Те разполагат с регенератор, така че ще могат да заредят спомагателния кораб за пътуване в космоса след около месец, но дотогава „Стрийкър“ ще е заминал по един или друг начин.

Дени леко потрепера.

— Таката-Джим няма да разполага с радио — каза Тошио. — А аз ще охранявам нашето, докато скифът дойде да ни вземе. Освен това, какво може да предложи той на галактяните? Той не притежава нито една от картите, отбелязващи местонахождението на изоставената флотилия. Предполагам, че той и Метц ще изчакат, докато всички тръгнат, и тогава ще офейкат към Земята със записките на Метц и с гордостта си.

Дени се взря в първите звезди, осветили продължителния вечерен сумрак на Китруп.

— Ти ще се върнеш ли на „Стрийкър“? — попита тя.

— „Стрийкър“ е моят кораб. Благодаря на Бога, че Крейдейки е още жив. Но дори ако той вече не е капитан, аз му дължа вярност като негов офицер.

Дени му хвърли бърз поглед, после кимна и отново се загледа в морето.

Тя смята, че нямаме никаква надежда, осъзна Тошио. И може би наистина нямаме. Носейки черупката на тенанинския боен кораб като маскировка, ние трябва да имаме и маневреността на калафианска змиорка. А може би дори самата идея да заблудим галактяните не е много добра. Те искат да хванат „Стрийкър“, но не биха спрели стрелбата ни, ако видят един пострадал враг, който се издига за ново сражение. Ако искаме планът да успее, нужно е да има още тенанинци наоколо.

Но и не можем просто да стоим тук и да чакаме, нали? Ако постъпим така, галактяните ще решат, че могат да правят каквото си искат със земляците. Не трябва да допуснем някой да спечели от преследването на един наш изследователски кораб.

Дени изглеждаше притеснена. Тошио смени темата:

— Как върви твоето проучване?

— О, мисля, че отлично. Ясно е, че кикуите са в стадий на прединтелигентност. Твърде дълго време са съзрявали. Всъщност някои еретици-дарвинисти може да сметнат, че те са на път сами да станат разумни същества. Показват някои признаци за това.

Някои консервативни човеци все още поддържаха идеята, че една раса в стадий на прединтелигентност може сама да осъществи скок в стадия на владееща космоса интелигентност, посредством еволюция без намесата на раса-патрон. Повечето галактяни смятаха тази идея за странна и абсурдна, но неуспехът да се открие липсващият благодетел на човечеството бе спечелил известно число привърженици на тази теория.

— А какво става с металното възвишение? — я попита Тошио за нейното друго изследване, започнато по настояване на Чарлз Дарт, когато той бе получил приоритет, и продължавано сега просто от интерес.

Дени сви рамене:

— О, възвишението е живо. Професионалният биолог у мен би дал лявата си ръка, за да може да прекара поне една година с пълна лабораторна екипировка на този остров, за да го изследва! Металоядният псевдокорал, дървото-сонда, живата сърцевина на острова са само симбиоти. Всъщност те са органи на един гигантски организъм! Ако имам възможност да напиша за това на Земята, ще стана прочута… ако някой ми повярва.

— Ще ти повярват — увери я Тошио. — И ще се прочуеш.

С жест й показа, че трябва да се връщат в лагера. След вечеря разполагаха с малко време да се разходят и да поговорят. Сега, когато той командваше тук, трябваше да внимава за стриктното спазване на разписанията.

Дени хвана ръката му, когато поеха към лагера. От време на време вятърът довяваше до тях през гъстата растителност пресекливите викове на туземците, подготвящи се за нощния си лов.

Те мълчаливо вървяха по тяхната пътечка.