Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (51)

48.
ТАКАТА-ДЖИМ

Беше невъзможно да се почива.

Таката-Джим завиждаше на човеците за абсолютното безсъзнание, което те наричаха сън. Когато един човек си легне, неговата осезаемост към света изчезва, а мускулите му се разпускат. И ако сънува, той обикновено не участва физически в съня си.

А дори един неоделфин не можеше да се самоизключи по такъв начин. Едната или другата полусфера на мозъка му винаги караулеше, за да контролира дишането му. Сънят за делфина беше едновременно както по-умерено, така и по-сериозно занимание.

Той се въртеше из кабината на капитана, терзан от желанието да се върне в собствената си по-малка каюта. Но символизмът бе важен за екипажа, наследен от него. Последователите му се нуждаеха от нещо повече от закон, за да приемат неговото командване. Беше им необходимо да видят в него Новия Водач. А това означаваше да живее като предишния водач на стадото.

Той си пое дълбоко дъх на повърхността и излъчи прищраквания, които да му покажат стаята в звукови образи.

Крейдейки очевидно бе имал разнородни вкусове. Само Ифни знаеше какви неща бе притежавал, но бе оставил преди влагата на Китруп да ги погълне, капитанът. Но дори и останалата тук колекция бе стряскаща.

Произведения на изкуството на артисти от дузина разумни раси лежаха под стъклени похлупаци. Поддаващи се на сонарно възприятие фотографии на странни светове и звезди украсяваха стените.

Музикалната сбирка на Крейдейки беше впечатляваща. Той притежаваше хиляди записи на песни и загадъчни… неща, които караха Таката-Джим да извива гръбнака си, когато ги слушаше. Колекцията от китови балади беше невероятно ценна, а голяма част от тях изглежда бе събирана лично от капитана.

До комуникационния пулт на бюрото имаше снимка на Крейдейки с офицери от „Джеймс Кук“. Капитан Хелена Алварес лично я беше подписала. Прочутата изследователка беше сложила ръка през широкия гладък гръб на делфина — неин помощник-капитан — докато двамата с Крейдейки правеха гримаси пред апарата.

Таката-Джим беше служил на важни кораби — товарни съдове, снабдяващи с провизии колониите Атласт и Калафия — но никога не беше участвал в експедиции като тези на легендарния „Кук“. Никога не беше виждал подобни гледки, нито беше чувал подобни звуци.

Никога преди Шалоу Клъстър… преди деня, в който откриха мъртви кораби с размери колкото луни…

Той ядосано размаха опашката си. Перките му болезнено се удариха в тавана. Дишането му стана тежко.

Нямаше значение. Нищо, което той направеше, не би имало значение, ако успееше! Ако измъкнеше „Стрийкър“ и неговия екипаж невредими от Китруп! Ако го направеше, щеше да има своя снимка. И ръката на гърба му щеше да е тази на президента на Земната Конфедерация.

Вдясно от него се появиха светещи малки точици. Те се сляха в холографски образ само на няколко инча от окото му.

— Да, какво има? — отривисто попита той.

Един развълнуван делфин, който сгъваше и разгъваше манипулаторите на бронята си, нервно кимна. Това беше домакинът на кораба, Супех.

— Ссссър! Сслучи се нещо странно. Не бяхме сссигурни дали трябва да ви б-будим, но…

Таката-Джим си даде сметка, че подводният англически на делфина е почти неразбираем. Горният регистър на Супех се менеше неконтролируемо.

— Успокой се и говори бавно! — остро заповяда той. Делфинът се стресна и направи усилие да се подчини.

— Аз… аз бях близо до външния люк-к. И чух някой да казва, че имало т-тревога. Хурка-пийт изпрати Хаоке и Моки да проверят сигнали от уотърскутер…

— Защо не ме информирахте?

Супех се отдръпна ужасен. За момент изглеждаше твърде уплашен, за да говори. Таката-Джим въздъхна и запази гласа си спокоен.

— Нищо. Вината не е твоя. Продължавай.

Видимо успокоен, Супех продължи:

— Няколко минути по-късно светлината на люка за персонала се ф-включи. Уатасети отиде да провери, а аз не обърнах внимание. Но когато влязоха Спасителката на Живот и Пилота…

Таката-Джим побесня. Само крайната необходимост да чуе незабавно разказа на Супех го възпираше да не се втурне, удряйки из стаята в яростта си!

— … опитах се да ги спра в съответствие с вашите заповеди, но Уатасети и Хисс-каа, правейки гръбни премятания радост, се втурнаха да ги посрещнат!

— Къде са те сега? — запита Таката-Джим.

— Бассскин влезе в централния отсек заедно с Уатасети. Хисс-каа се носи насам-натам, разпространявайки новините иззз кораба. А Кипиру взе един уотърскутер, няколко акваланга и замина!

— Къде замина?

— Об-братно навън! — простена Супех. Владеенето му на англическият му бързо се разпадаше. Таката-Джим се възползва от безпокойството, завзело домакина.

— Кажи на Хурка-пийт да събуди доктор Метц. Метц да ме пресрещне при санаториума с трима стражи. Ти отиди до съблекалнята пред сухия отсек заедно със Сотуут и не п-пускай никого да влиза! Разбрано?

Супех енергично кимна и образът му изчезна.

Таката-Джим се молеше Хурка-пийт да се сети да повика Моки и Хаоке и да ги изпрати по следите на Кипиру. Двамата заедно, с комбинацията от ума на Хаоке и дивашката грубост на Моки, може би щяха да успеят да спрат пилота, преди той да достигнеше останките от тенанинския кораб.

Защо Кта-Джон все още не се е върнал? Пратих го да преследва онзи юнга, за да го отстраня от кораба за известно време. Боях се, че става опасен дори за мен. Нуждаех се от известно време, за да организирам нещата тук без него. Но сега тази Баскин се е върнала по-рано, отколкото очаквах. Може би трябваше да оставя К’та-Джон тук. Способностите на гиганта можеха да бъдат от полза в момента.

Таката-Джим сигнализира на вратата да се отвори и заплува по коридора. Предстоеше му конфронтация, която се бе надявал да забави поне с още четиридесет часа, ако не и повече.

Не трябваше ли да видя сметката на Крейдейки преди това? Щеше да е лесно… повреда на мощностите в гравитационния резервоар, откачен катетър… Метц не би одобрил, но вече има много неща, за които Метц не знае.

За повечето от тях Таката-Джим сам не искаше да знае.

Бързо заплува към вътрешния асансьор.

А може би няма да имам нужда от Кта-Джон, за да се справя с Джилиън Баскин, размишляваше той. В края на краищата какво толкова би могла да направи една човешка женска?