Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (111)

108.
„СТРИЙКЪР“

— Сега и двете по-големи флотилии се насочиха към Таката-Джим!

Джилиън кимна.

— Дръж ме в течение, Уатасети. — Тя се обърна. — Тишуут, колко дълго ще ни скриват тези тектонични смущения?

— Антигравитацията ни е във вражи обсег от пет минути, Джилиън. Не мисля, че ще можем да забавим засичането ни още дълго, летейки над вулканите. Ако ще сссе опитаме да се измъкнем, трябва да наберем височина.

— Засечени сме! — съобщи операторът по радиозасичането. — Два кораба от онази битка над позицията на Орли проявяват любопитство!

— Е, това е — обобщи Тишуут. — Да тръгваме с пълна мощност.

Джилиън поклати глава.

— Дай ми още пет минути, Тишуут. Не ми пука от сражаващите се на север. Само ме крий от главните флотилии още известно време!

Тишуут се извъртя в оксиводата, оставяйки следа от мехурчета.

— Лъки Каа! Карай на юг-югозапад към онзи нов вулкан!

Джилиън внимателно се взираше в екрана. Малка синя светлинка показваше спомагателния кораб, летящ към една група от повече от тридесет много по-големи точици.

— Хайде, Таката-Джим — измърмори тя на себе си. — Мислех, че съм те преценила правилно. Докажи ми, че съм права!

Нямаше никакъв сигнал в ефира от лейтенанта-отцепник. Тошио се бе свършил работата, повреждайки комуникационните апарати на острова.

Синята светлинка вече се намираше на по-малко от сто хиляди километра от врага.

— Таката-Джим включи бойния си компютър! — съобщи Уатасети.

Джилиън кимна. Знаех си. Той е почти човек. Трябваше да има много по-силен характер, отколкото предполагах, за да не направи това, просто заради увереността, която то му дава. Колкото и безсмислено да изглежда, кой би се изправил срещу врага без оръжие?

Сега, още малко по-близо…

— Джилиън! — извика офицерът по радиозасичането. — Не мога д-да повярвам! Таката-Джим…

Джилиън се усмихна тъжно.

— Нека да отгатна. Нашият храбър помощник-капитан стреля по цялата бойна флотилия.

Тишуут и Уатасети се извърнаха към нея с широко разтворени очи. Тя сви рамене.

— Е, хайде. Въпреки всичките му недостатъци, никой никога не би казал, че Таката-Джим не е храбрец.

Тя се усмихна, за да прикрие нервността си.

— Бъдете готови. Всички.