Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Startide Rising, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
-
- Близък Космос (Слънчева система)
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извънземен (разум)
- Награда „Небюла“
- Награда „Хюго“
- Оценка
- 5,4 (× 44 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2008 г.)
- Корекция
- Mandor (2008)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1994
Поредица „Избрана световна фантастика“ №7
Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994
Редактор: Теодор Михайлов
Формат 84/108/32. Печатни коли 36
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)
108.
„СТРИЙКЪР“
— Сега и двете по-големи флотилии се насочиха към Таката-Джим!
Джилиън кимна.
— Дръж ме в течение, Уатасети. — Тя се обърна. — Тишуут, колко дълго ще ни скриват тези тектонични смущения?
— Антигравитацията ни е във вражи обсег от пет минути, Джилиън. Не мисля, че ще можем да забавим засичането ни още дълго, летейки над вулканите. Ако ще сссе опитаме да се измъкнем, трябва да наберем височина.
— Засечени сме! — съобщи операторът по радиозасичането. — Два кораба от онази битка над позицията на Орли проявяват любопитство!
— Е, това е — обобщи Тишуут. — Да тръгваме с пълна мощност.
Джилиън поклати глава.
— Дай ми още пет минути, Тишуут. Не ми пука от сражаващите се на север. Само ме крий от главните флотилии още известно време!
Тишуут се извъртя в оксиводата, оставяйки следа от мехурчета.
— Лъки Каа! Карай на юг-югозапад към онзи нов вулкан!
Джилиън внимателно се взираше в екрана. Малка синя светлинка показваше спомагателния кораб, летящ към една група от повече от тридесет много по-големи точици.
— Хайде, Таката-Джим — измърмори тя на себе си. — Мислех, че съм те преценила правилно. Докажи ми, че съм права!
Нямаше никакъв сигнал в ефира от лейтенанта-отцепник. Тошио се бе свършил работата, повреждайки комуникационните апарати на острова.
Синята светлинка вече се намираше на по-малко от сто хиляди километра от врага.
— Таката-Джим включи бойния си компютър! — съобщи Уатасети.
Джилиън кимна. Знаех си. Той е почти човек. Трябваше да има много по-силен характер, отколкото предполагах, за да не направи това, просто заради увереността, която то му дава. Колкото и безсмислено да изглежда, кой би се изправил срещу врага без оръжие?
Сега, още малко по-близо…
— Джилиън! — извика офицерът по радиозасичането. — Не мога д-да повярвам! Таката-Джим…
Джилиън се усмихна тъжно.
— Нека да отгатна. Нашият храбър помощник-капитан стреля по цялата бойна флотилия.
Тишуут и Уатасети се извърнаха към нея с широко разтворени очи. Тя сви рамене.
— Е, хайде. Въпреки всичките му недостатъци, никой никога не би казал, че Таката-Джим не е храбрец.
Тя се усмихна, за да прикрие нервността си.
— Бъдете готови. Всички.