Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (23)

20.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Битката кипеше навсякъде около флотилията от малки кораби на Ксап.

— Току-що загубихме Кс’ктау и Кс’клену! Това означава, че почти една трета от въоръжената мощ на Ксап вече я няма!

По-възрастният ксапиански лейтенант въздъхна.

— Е, и? Младежо, съобщавай ми новини, а не неща, които вече зная!

— Нашите патрони от Ксатини жертват подчинените си раси и почти не използват собствените си сили. Виж как стоят отзад, готови да избягат, ако положението стане твърде тежко! А въпреки това изпратиха нас срещу опасността!

— Това е типично за тях — съгласи се другият.

— Но ако флотилията на Ксап бъде унищожена тук, в това безсмислено сражение, кой ще охранява нашите три малки свята и ще защитава правата ни?

— Не са ли за това патроните? — По-възрастният лейтенант знаеше, че в гласа му има ирония. Той нагласи щитовете, за да отрази едно внезапно нападение, без дори да промени тона на гласа си.

Младежът не удостои отговора с внимание, а само изръмжа:

— Какво са ни направили тези земляни? По какъв начин застрашават нашите патрони?

Разрязващ лазерен лъч, изстрелян от тандуански рейдър, мина на косъм от лявото крило на малкия ксапиански разузнавателен кораб. Младият лейтенант насочи кораба в отчаяна спасителна маневра. По-старият отговори на въпроса, сякаш нищо не се беше случило:

— От това разбирам, че не вярваш на историята, че Прародителите са се завърнали.

Другият само изсумтя, докато нагласяваше мерника на торпедото.

— Хитро измислено. Аз също смятам, че това е само част от план за унищожаване на земляните. По-старшите раси-патрони виждат в тях заплаха. Те са сираци, без свой патрон, и затова са опасни. Проповядват революционна практика в ъплифта… което ги прави още по-опасни. Съюзници са на Тимбрими, което е една нетърпима обида. И печелят привърженици за своето учение в ъплифта — непростимо предизвикателство.

Разузнавателният кораб се разтресе при изстрелването на торпедото срещу рейдъра на Тапду. Малкият кораб успя ловко да се изплъзне.

— А аз мисля, че трябва да послушаме земляните — извика младият лейтенант. — Ако всички подчинени раси в галактиката се вдигнат заедно на бунт…

— Това вече се е случвало — прекъсна го по-старият. — Виж го в записите на Библиотеката. Шест пъти в галактическата история. От които два пъти успешно.

— Не! И какво е станало?

— Какво мислиш? Подчинените раси сами ставали патрони на нови видове и се отнасяли с тях по същия начин.

— Не вярвам! Не мога да повярвам в това!

— Тогава провери — въздъхна по-старият лейтенант.

— Ще проверя!

Но не прави това. Една незабелязана от детекторите мина лежеше на пътя им. Малкият разузнавателен кораб напусна галактиката по един доста живописен, но смъртоносен начин.