Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

36.
АКИ

Бързайки да стигне до мостика преди смяната на вахтата, Аки мина за по-пряко през изходния отсек на кораба. В бързината той прекоси половината от широкото помещение, преди да забележи, че тук става нещо особено.

Направи салто през глава, за да спре. Дробовете му се издуха и той се изруга, че е такъв идиот — да бърза и да прави сложни маневри, когато няма достатъчно кислород!

Аки се огледа. Никога не беше виждал изходния отсек по-празен.

Гигът на капитана беше изчезнал при Шалоу Клъстър. Товарните уотърскутери и много екипировка бяха преместени при останките от тенанианския кораб, а предишния ден лейтенант Хикахи бе взела и скифа.

Около последния и най-големия от спомагателните кораби на „Стрийкър“ кипеше оживена дейност. Няколко делфина използваха механическите паяци, за да натоварят някакви касети в малкия космически кораб. Аки забрави, че бързаше за дежурство и се понесе в мързелива спирала към тях.

Той доплува до един от делфините, яздещи паяци. Тази машина пренасяше голяма кутия в своите „ръце“.

— Хей, Сап-пех, какво става тук? — Аки внимаваше изреченията му да са кратки и прости. Вече говореше по-добре английски в оксивода, но ако един калафианец не можеше да говори правилно, какво щяха да си помислят останалите?

Другият делфин погледна нагоре.

— О, здравейте, мистър Аки. Имаме нови заповеди. П-проверяваме летателното състояние на спомагателния кораб. Беше ни наредено също и да натоварим тези касети.

— Какккво… ъ-ъ, какво има в кутиите?

— Струва ми сссе, бележките на доктор Метц. — Третото механично пипало на паяка се изви към купчината непроницаеми картони. — Представете си само, всичките ни предци и внуци са тук, върху микрочипове. Създава усещане за континуитет и приемственост, нали?

Суи-нех беше от южноатлантическата общност, един клан, който се гордееше със старинната си реч. Аки се запита дали това наистина е ексцентричност или по-скоро е обикновена неграмотност. Той каза:

— Мислех, че си в снабдителните екипи, пренасящи провизии на тенанианския кораб. — На Суи-пех обикновено се възлагаха задачи, изискващи минимални финес и схватливост.

— Така си беше, мистър Аки. Но т-т-тези пътувания са прекратени. Корабът е затворен, не сте ли чули? Всички се мотаем т-тук, докато съзнанието на капитана не ссстане по-ясно.

Кккакво?! — Аки се задави. — … Капитанът?!…

— Пострадал е при проверка извън кораба. Ударил го е ток, доколкото разбрах. Намерили са го в последния момент преди аквалангът му да се изчерпи. През цялото време е в безсъзнание. Таката-Джим е поел командването.

Аки беше шокиран. Беше прекалено вцепенен, за да обърне внимание, че Суи-пех внезапно се обърна и забърза обратно към задълженията си при приближаването на една доста голяма тъмна фигура.

— Мога ли да ви помогна, мистър Аки? — тонът на гигантския делфин беше почти саркастичен.

— К’та-Джон — сепна се Аки, — какво се е случило с капитана?

Нещо в реакцията на К’та-Джон го смрази. И това не беше само минималното изискване за уважение към ранга на Аки. К’та-Джон издаде бърз писък на тринар:

Идва ми наум

как би могъл да разбереш повече —

иди и попитай твоя предводител,

който те чака на брега.

С почти арогантен замах на единия си плавник, К’та-Джон се извъртя и отплува към работещите делфини. Вълната, породена от мощните му перки, отхвърли Аки два метра назад. Той разбра, че е по-добре да не го вика обратно. Нещо в тринарното стихче на К’та-Джон му подсказа, че това ще бъде безсмислено. Той реши да го приеме като предупреждение и се извъртя, за да забърза към водещия до мостика асансьор.

Изведнъж осъзна, че по-голяма част от най-добрите делфини в екипажа на „Стрийкър“ не бяха на борда. Тишуут, Хикахи, Каркаит, С’тат и Лъки Коа се намираха при останките на тенанианския кораб. Това означаваше, че К’та-Джон беше най-старшият от останалите нисши офицери!

Дори и Кипиру не беше на борда. Аки не вярваше на слуховете, които се носеха за пилота. Той винаги бе смятал, че Кипиру, освен най-бързият плувец, е и най-смелият сред екипажа. А му се искаше и Кипиру, и Тошио да са тук в момента. Биха му помогнали да разбере какво става!

Близо до асансьора срещна група от четири Турсиопса, скупчени в ъгъла на изходния отсек, без да правят нещо. Израженията им бяха доста тъжни, а и лежаха почти неподвижно.

— Сус’та, какво става тук? — попита Аки. — Вие нямате ли никаква работа?

Делфинът вдигна поглед и изви опашката си в жест, равняващ се на човешкото повдигане на рамене.

— Какъв смисъл има, мистър Аки?

— Смисълът е, че т-трябва да изпълняваме задълженията си! Хайде, каква е причината за тази ваша депресия?

— К-капитанът… — започна един от останалите.

Аки го прекъсна:

— Капитанът на първо място би искал да сте на своя пост! — и премина на тринар:

Съсредоточете се на далечните

хоризонти —

към Земята!

Където ние сме необходими…

Сус’та премигна и се опита да промени отчаяния си вид. Другите последваха примера му.

— Разбрано, сссър, мистър Аки! Ще се опитаме!

Аки кимна.

— Добре тогава. Продължавайте в духа на Кинийнк.

Той влезе в асансьора и шифъра, водещ към мостика. Докато вратата се затваряше, видя как делфините отплуваха, вероятно към своите работни места.

Ифни! Беше твърде трудно да изглежда и да действа уверено, когато единственото му желание беше да изстиска от останалите повече информация. Но за да изглежда уверен, той трябваше да има вид, че е по-наясно от тях!

„По дяволите! Колко ли лошо е състоянието на капитана? Какви са шансовете ни, ако Крейдейки не е сред нас?“

Той реши да е колкото може по-невъзмутим и уверен… поне докато не разбереше точно какво всъщност става. Знаеше, че един юнга винаги е под прицел — с офицерски задължения и никакви права.

Освен това юнгата винаги е последният, който разбира какво точно става.