Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

58.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Крат бавно ближеше двойния си нокът, като нарочно не обръщаше внимание на съществата, които бързаха да почистят кървавата каша в ъгъла.

Щеше да си има неприятности за това. Висшият Пилански Съвет щеше да протестира.

Разбира се, като адмирал тя имаше правото да се разправя с всеки член на флотилията както намереше за добре. Но това не извиняваше разкъсването на старшия библиотекар, само защото бе донесъл лоши вести.

Остарявам, помисли си тя. А дъщерята, на която се надявах скоро да стане достатъчно могъща, за да ме свали, е мъртва. Сега кой ще ми окаже честта да го стори, преди да стана разсеяна и да се превърна в опасност за клана?

Малкото космато тяло бе отнесено и един висок паха избърса кръвта. Останалите пиланци я гледаха.

Нека гледат. Когато пленим земляните, това няма да има значение. Ще стана прочута и този инцидент ще бъде забравен от всички и особено от пиланците.

Ако станем първите, добрали се до Прародителите с предложение, Законът вече няма да е от значение. Пиланците просто няма да бъдат нашите старши васали. Те ще бъдат отново наши — за да ги смесваме, променяме и оформяме отново.

— Обратно на работа! Всички! — изкрещя тя, сочейки с мощния си нокът. Викът й накара екипажа да се втурне към работните си сектори. Някои започнаха да поправят димящите повреди от попадението, което бяха получили в последното сражение с тандуанците.

Мисли сега, майко на Зоро. Можеш ли да отделиш кораби, които да изпратиш отново към планетата? Към онзи дяволски вулкан, където всяка флотилия бе изпратила свои представители да се бият и загинат?

Не би трябвало да има оцелели губруанци! Но един повреден разузнавателен кораб на Губру се бе появил на мястото, откъдето бе дошъл зовът за помощ. Бе отишъл там заедно с един изтребител на Танду, кораба на Притил и два други вражески рейдъра, които дори нейните бойни компютри не успяха да идентифицират. Може би единият беше оцелял от флотилията на Братята на Нощта, които се бяха скрили на една от Китрупските луни.

В същото време тук, в открития космос, „решителната“ битка с еретичния съюз на Танду се бе превърнала в кърваво реми. Зороанците все още имаха леко преимущество, поради което оцелелите тенанинци оставаха при тандуанските си съюзници.

Трябваше ли да рискува всичко в следващия сблъсък? Ако тандуанците спечелеха, щеше да е ужасно. Ако получеха Силата, щяха да унищожат толкова много чудесни видове, които зороанците можеха да притежават някой ден.

Ако се стигнеше до избор, тя предполагаше, че тенанинците щяха още веднъж да преминат от едната на другата страна.

— Стратегическият сектор! — извика тя.

— Флотска майко? — Приближи се един воин паха, но спря извън обсега на ръцете й. Той я наблюдаваше внимателно.

Ако получеше възможността, тя щеше да заложи уважение толкова дълбоко в гените на паханците, че никога нищо да не би могло да го изкорени.

Паханецът неволно отстъпи назад, когато нокътят й се разтвори.

— Проверете кои кораби са ни най-непотребни тук. Организирайте ги в малка ескадрила. Ще проучим планетата още веднъж.

Паханецът козирува и бързо се върна към своя сектор. Крат се намести по-удобно в кожената си възглавница.

Необходимо е да отвлечем вниманието на противниците ни, разсъждаваше тя. Вероятно една повторна експедиция към планетата ще обезпокои тенанинците и ще накара тандуанците да помислят, че знаем нещо.

Разбира се, припомни си тя на самата себе си, самите тандуанци може би знаят нещо, което не ни е известно.