Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (90)

87.
ДЖИЛИЪН

— По дяволите! Тройно проклятие! Линията не работи. Тошио вече я е прерязал.

— Не се тревожете излишно — убедително заговори Нис. — Твърде вероятно е Таката-Джим да е конфискувал всичките бомби. Не докладва ли юнгата Ивашика, че е видял няколко разглобени за гориво, както вие сте очаквали?

— Да, и аз му казах да не се тревожи за това. Но въобще не се сетих да го помоля да ги преброи. Бях завладяна от незначителните подробности по придвижването на кораба и не мислех, че Чарли може да стори нещо наистина лошо, дори ако, по някаква стечение на обстоятелствата е успял да задържи една.

— Сега, разбира се, знаем повече.

Джилиън повдигна очи.

Чудеше се дали тимбримианският компютър проявява такт или просто е заобиколно саркастичен.

— Е — каза тя, — стореното-сторено. Каквото и да се случи, не може да ни засегне тук. Само се надявам, че няма да добавим и престъпление срещу разумна раса към съмнителните си постижения по време на това пътуване. — Тя въздъхна. — А сега, би ли ми разказал отново как всичко това щяло да се превърне в нещо като легенда?