Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (56)

53.
МОКИ

Моки с пределна скорост караше уотърскутера на юг, разпращайки пред себе си сонарни импулси като от ловджийски рог.

— …викам Хаоке, викам Моки. Тук Хурка-пийт. Обадете се. Потвърдете, моля!

Моки гневно тръсна глава. Корабът отново се опитваше да се свърже с него. Делфинът включи предавателя на уотърскутера и се опита да говори ясно:

— Д-да! Как-кво иссскаш?

След кратка пауза чу:

— Моки, нека да говоря с Хаоке.

Моки едва прикри смеха си.

— Хаоке… мъртъв. Убит от нашественика! В момента г-г-г-о преследвам. К-кажи на Таката-Джим, че ще го пипна!

Англическият на Моки бе почти неразбираем и все пак той не дръзна да употреби тринар.

По връзката настъпи продължително мълчание. Моки се надяваше, че сега ще го оставят на мира.

Когато той и Хаоке откриха празния уотърскутер на оная Баскин да се носи бавно на запад с минимална скорост, нещо най-накрая се бе скъсало в него. Той бе изпаднал в объркано, но екзалтирано състояние, с размътено съзнание като в неспокоен сън.

Може би бяха попаднали в засада, а може би той просто си го бе представил. Но когато всичко свърши, Хаоке бе мъртъв, а той, Моки, не съжаляваше.

След това сонарът му бе уловил някакъв обект, насочил се на юг. Още един уотърскутер. Без никакъв размисъл той се бе втурнал в преследването му.

Предавателят изпука.

— Отново съм аз — Хурка-пийт, Моки. Излизаш извън нашия обхват, а все още не можем да използваме радиовръзка. Получаваш две нареждания. Първо — предай съобщение на К’та-Джон веднага да се върне на к-кораба! Мисията му се прекратява! И второ — след като направиш това, сам обърни курса и се връщай! Зззаповедта е директно от капитана!

Светлините и точките на радара вече не означаваха почти нищо за Моки. В момента от значение бяха звуковите сигнали, които сензорите на уотърскутера му подаваха. Нарасналите звукови способности му създаваха божествено усещане, сякаш самият той бе един от Великите Мечтатели. Представяше си, че е огромен кашалот, властелин на дълбините, преследващ плячка, която побягва и при най-малкия знак за приближаването му.

Не много далеч на юг се чуваше приглушеният шум на уотърскутера, който той преследваше. Струваше му се, че вече почти го настига.

Доста по-далеч и наляво имаше два ритмични сигнала, издаващи гонитба. Това сигурно бяха К’та-Джон и надутото калафианче.

Моки с удоволствие би откраднал плячката на К’та-Джон, но това можеше да почака. Главният неприятел бе точно пред него.

— Моки, разбра ли ме? Отговори! Имаш ззаповеди! Трябва…

Моки хлопна челюстта си с отвращение. Прекъсна връзката точно по средата на възванията на Хурка-пийт. И без това му беше трудно да разбира надменния малък нисш офицер. Той никога не се проявяваше като истински Стенос, постоянно учеше Кинийнк с Турсиопсите и се опитваше да се „облагороди“.

Моки реши да се разправи с него веднага щом се погрижеше за враговете си извън кораба.