Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

107.
ТАКАТА-ДЖИМ

— Викам бойната флотилия! Викам бойната флотилия пред мен! Тук е лейтенант Таката-Джим, на служба при Съвета на Земните видове. Иссскам да преговарям! Моля, отговорете!

Приемателят мълчеше. Таката-Джим изруга. Радиостанцията трябваше да работи! Бе я взел от уотърскутера на Томас Орли, а човекът винаги пазеше екипировката си! Защо галактяните не отговаряха?

Спомагателният кораб бе създаден да бъде управляван от повече от един. Внезапното и неочаквано бедствие на острова го бе принудило да изостави своите Стеноси. Сега нямаше кой да му помага. Трябваше да извършва две или три дейности едновременно.

Той наблюдаваше екрана. Група жълти светлинки се бе насочила към него от север. Беше скромна флотилия в сравнение с могъщите армади, които бяха нахлули в тази система само преди седмици. Но все пак бе внушителна групировка от огнева мощ. И се носеше точно към него.

Иначе всичко останало наоколо бе хаос. Планетата беше осеяна с енергийни излъчвания — врящи урагани от пара на местата, където вулканите изригваха в морето. А битката над северното полукълбо представляваше всеобщо клане.

Таката-Джим увеличи обхвата на екрана си и видя друга флотилия. Тя също бе започнала да се насочва към него.

Ефирът бе пълен с ревящи гласове. Къси, ултракъси вълни — всяка частичка от тях вземаше участие в бъркотията. Дали това не обясняваше защо никой не го чува?

Не. Галактяните разполагаха със съвършени компютри. Причината сигурно беше в собствената му екипировка. Не бе имал време да я провери преди излитането!

Таката-Джим нервно гледаше картата.

Летеше в басейн, пълен с тигрови акули, надявайки се да се договори за защитата и евентуалното освобождаване на „Стрийкър“. Но помнеше изражението на лицето на Джилиън Баскин преди седмица, когато бе предложил да дадат на извънземните всичко, което те пожелаят. Тогава Метц го беше подкрепил, но си спомни израза върху лицето на жената. Тя го бе изгледала със съжаление и му бе казала, че фанатиците никога не действат по такъв начин.

— Те ще вземат всичко, с което разполагаме, ще ни благодарят учтиво, а после ще ни опържат във врящо олио — беше казала тя.

Таката-Джим тръсна глава. Не го вярвам. А и всичко е по-добро от онова, което тя е замислила!

Той наблюдаваше екрана. Първата флотилия вече беше само на сто хиляди километра от него. Компютърът най-после подаде информация за корабите. Бяха бойни рейдъри на зороанците.

Зороанците! Таката-Джим почувства, че му се повдига. Спомни си всичко, което се разказваше за тях.

Ами ако те първо стреляха? Ако въобще не се интересуваха от пленници? Той погледна собствените си бойни установки. Снаряжението на спомагателния кораб беше жалко, но…

Един от манипулаторите на бронята му се протегна и включи бойния компютър… просто заради увереността, която той даваше.