Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (63)

60.
ДЖИЛИЪН

Искаше да разтърка очите си, но дихателната маска й пречеше. Предстоеше й още толкова много работа.

Делфините идваха и си отиваха, въртейки се около нея, където и да се намираше, като почти я събаряха в бързината си да докладват и после отново да тръгнат, натоварени със заповеди.

„Надявам се Хикахи скоро да се върне. Мисля, че не се справям лошо, но аз не съм космически офицер. А тя има подготовката да ръководи екипаж. Хикахи дори не знае, че е капитан. Колкото и да се моля отново да възстановят връзката, ще ми бъде неприятно да й съобщя новините.“ — мислеше си Джилиън.

Тя написа кратко съобщение за Емерсън Д’Анити и последният куриер се понесе към двигателния отсек. Уатасети пое до нея, когато тя заплува към външния люк.

В помещението имаше две малки групи делфини, едната при предния изходен люк, а другата — скупчена около спомагателния кораб.

Носът на малкия космически кораб почти докосваше шлюза на един от изходните люкове. Кърмата му се губеше под метален щит в далечния край на помещението.

Когато замине и спомагателният кораб, това място ще изглежда доста пусто, помисли си тя.

Един делфин от групата при люка я зърна и се понесе в нейна посока. Спря рязко пред нея и застина във водата в очакване на заповеди.

— Разззузнавачите и ескортът са готови да тръгнат, когато заповядате, Джилиън.

— Благодаря ти, Дзаа-пт. Това ще стане скоро. Все още ли няма известия от екипа по възстановяване на връзката или от Кипиру?

— Не, сссър. Но куриерът, когото изпратихте след Кипиру, скоро трябва да пристигне при останките.

Беше изнервящо. Таката-Джим бе прерязал връзката с тенанинските останки и сега изглеждаше невъзможно да се открие повредата. За пръв път тя изруга факта, че едножичният кабел можеше да се скрие толкова добре.

От всичко, което знаеха, някаква ужасна беда можеше да се е случила с работния екип точно на същото място, към което тя смяташе да придвижи „Стрийкър“.

Поне добре, че детекторите показваха, че битката в космоса продължава, по-яростна отвсякога.

Но защо се бавеше Том? Той трябваше да взриви съобщителна бомба, когато извънземните пристигнеха, за да проучат предишната негова експлозия. Но след фалшивия зов за помощ не бяха доловили нищо.

Освен всичко останало и проклетият Нис искаше да говори с нея. Не бе включил скритата аларма в кабинета й, показваща, че е спешно, но всеки път, когато тя използваше някой комуникационен пулт, чуваше слабо изщракване, което известяваше желанието на машината за разговор.

Всичко това бе достатъчно, за да накара една жена да се хвърли в леглото, си и да остане там.

Около люка внезапно настъпи раздвижване. Стенният говорител издаде кратък писък на тринар, последван от един по-дълъг доклад на свободен, високочестотен англически.

— Сссър! — Дзаа-пт се обърна развълнувано. — Те докладват…

— Чух — кимна тя — Линията е възстановена. Поздрави екипа от мое име и ги върни на кораба за неколкочасов отдих. След това, ако обичаш, извести на Хурка-пийт незабавно да се свърже с Хикахи. Нека да я успокои и съобщи, че ще задвижим кораба в 21 ч., освен ако тя не възразява. Скоро ще й се обадя и аз.

— Слушам, сссър! — Дзаа-пт се обърна и се отдалечи.

Уатасети мълчаливо я наблюдаваше и чакаше.

— Добре — каза тя. — Нека изпратим Таката-Джим и Метц. Сигурен ли си, че екипажът е разтоварил всичко, което не фигурира в нашия списък, и е проверил всичко, което изгнаниците взимат на борда?

— Да. Те не разззполагат дори със сигнален пистолет. Никакво радио и никакво излишно гориво над минимума, необходим за достигане на острова.

Джилиън и сама бе минала на инспекция в кораба преди няколко часа, докато Метц и Таката-Джим още приготвяха екипировката си. Бе взела няколко допълнителни предпазни мерки, за които никой не знаеше.

— Кой тръгва заедно с тях?

— Трима доброволци, като всички са от странните Стеноси. Всичките мъжки. Претърсихме дори и бандажите им. Чисти са. Сега всички са на спомагателния кораб, готови за тръгване.

Джилиън кимна:

— Тогава за добро или за лошо, нека да се махат оттук, за да продължим с останалата си работа.

В ума си тя вече репетираше какво трябва да каже на Хикахи.