Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

22.
КРЕЙДЕЙКИ

Съвещанието се проточи твърде дълго.

Крейдейки съжали, че е позволил на Чарлз Дарт да участва посредством холограма. Шимпанзето-планетолог щеше сигурно да е по-малко обстоятелствено, ако се намираше тук — в циркулиращата оксивода на централния отсек, измокрено и с маска на лицето.

Дарт се излежаваше в собствената си лаборатория, прожектирайки образа си в съвещателната зона на цилиндричния отсек на „Стрийкър“. Той изглежда бе забравил за изпитанието, на което бяха подложени слушателите му. Да диша оксивода в продължение на два часа бе твърде неприятно за всеки неоделфин.

— Естествено, капитане. — Дрезгавият баритон на шимпанзето се предаваше по водата. — Когато вие решихте да се приземим близо до основна тектонична граница, аз бях наистина удовлетворен. Никъде другаде не бих могъл да имам достъп до толкова много информация, събрана на едно място. Но все пак, мисля, успях да ви убедя, че трябва да посетим още шест или седем по-достъпни за изследване местности на Китруп, за да потвърдим някои от крайно интересните открития, които направихме тук!

Крейдейки бе леко изненадан от употребата на първо лице множествено число. Това бяха първите по-скромни думи на Чарли.

Капитанът погледна към Брукида, който се поклащаше наблизо. Металургът работеше с Чарлз Дарт, тъй като в момента уменията му не бяха необходими в екипа, занимаващ се с ремонта. Той бе съвсем мълчалив през последния час, оставяйки шимпанзето да излива порой от технически жаргон, който озадачаваше Крейдейки.

Какво ставаше с Брукида? Да не би да мислеше, че един капитан в обсада няма какво друго да прави?

Хикахи, наскоро освободена от санаториума, се извъртя по гръб, като дишаше наситената с кислород течност и гледаше с едно око холограмата на шимпанзето.

Не трябваше да прави това, помисли си Крейдейки. Така и така ми беше доста трудно да се съсредоточа.

Крейдейки винаги се чувстваше така на проточили се напрегнати съвещания. Усети как кръвта в обвивката на пениса му се раздвижи. Искаше му се да доплува до Хикахи и нежно да започне да хапе перките й на многобройни места.

Лудо желание, особено пред публика, но поне беше честен пред себе си.

— Планетолог Дарт — въздъхна той, — полагам големи усилия да проумея какво твърдите, че сте открил. Мисля, че разбрах онази част за различните кристални и изотопни аномалии под повърхността на Китруп. Що се отнася до извадения слой…

— Зоната на изваждане е границата между две повърхностни равнини, където едната преминава под другата, намираща се до нея — прекъсна го Чарли.

Крейдейки пожела да може да изостави достойнството си и да наругае шимпанзето.

— Дотолкова разбирам от планетология, доктор Дарт — заговори внимателно той. — И се радвам, че местонахождението ни близо до една от тези равнинни граници е от полза за вас. Но все пак трябва да разззберете, че изборът на място за приземяване бе направен на базата на тактически съображения. Нуждаем се и от металите, и от убежището, предлагано ни от „кораловите“ възвишения. Приземихме се тук, за да скрием и ремонтираме нашия кораб. При наличието на враждебни флотилии над нас не мога дори да си помисля да разреша експедиции до други части на планетата. Всъщност трябва да отхвърля и молбата ви за по-нататъшно сондиране на това място. Сега, когато галактяните са тук, рискът е твърде голям.

Шимпанзето се намръщи. Ръцете му започнаха да треперят. Но преди то да успее да намери отговор, Крейдейки продължи.

— Освен това какво се споменава за Китруп в микроклона? Библиотеката не ви ли помага с нещо в проблемите, с които се сблъсквате?

Библиотеката! — изсумтя Дарт. — Сбирка от лъжи! Тресавище от дезинформация! — Гласът му премина в ръмжене. — Там няма нищо за аномалиите! Металните възвишения дори не са споменати! Последното проучване е извършено преди четиристотин милиона години, когато планетата е била поставена в положение на резерват за Каранк %…

Чарли толкова се измъчи от удължената глотална пауза, че се задави. Очите му се разшириха и той, кашляйки, се заудря по гърдите.

Крейдейки се обърна към Брукида.

— Това вярно ли е? Наистина ли в Библиотеката има толкова оскъдни сведения но отношение на тази планета?

— Да — кимна бавно Брукида. — Четиристотин милиона години са много време. Когато една планета стане резерват, трябва или да остане на спокойствие, докато нов вид узрее достатъчно за ъплифт, или да се осигури на нея тихо местенце за упадъка на някоя древна разумна раса. Планети се изваждат от границите на галактиката, за да станат детски градини или старчески домове. На Китруп изглежда са се случили и двете. Открихме раса на крачка от разума, която очевидно се е появила след последните проучвания на Библиотеката тук. Освен това, Каранк-к %… — Брукида също имаше трудности с произнасянето на името. — Те също са получили планетата като едно тихо местенце, където да загинат, както явно е и станало. Изглежда вече няма Каранк %-%… тук.

— Но четиристотин милиона години без проучванията да се възобновят…? — Това беше трудно за вярване.

— Да, всяка планета обикновено се включва отново в списъците от Института по Миграциите доста по-рано от този срок. Но Китруп е толкова странен свят… малко видове биха предпочели да живеят тук. Малко ссса и добрите пътища до планетата. Този регион на космоса е рядко посещаем. Това е и една от причините, поради които дойдохме тук.

Чарлз Дарт все още регулираше дишането си. Той отпи глътка вода от висока стъклена чаша. По време на паузата Крейдейки остана неподвижен, потънал в размишления. Въпреки аргументите на Брукида, беше ли наистина Китруп оставен на спокойствие за толкова дълго време в една пренаселена галактика, където всяко парче земя беше желано?

Институтът по Миграциите беше единствената от независимите галактически бюрокрации, чиято сила и влияние съперничеха дори с тези на Библиотеката. По традиция всички раси-патрони се подчиняваха на правилата му за управление на екосферата. Обратното би причинило всегалактическо бедствие. Възможността по-низшите видове някой ден да станат подчинени раси, а след това на свой ред патрони, спомагаше за един силен всегалактически консерватизъм в екологията.

Повечето галактяни пренебрегваха историята на човечеството преди Контакта. Пълното изтребление на мамута, гигантския земен ленивец, и на морската крава бяха простени поради факта, че човечеството се намираше в положението на „сирак“. Истинската вина се хвърляше върху предполагаемата раса-патрон на Хомо Сапиенс — тайнствената неоткрита раса, която, както всички твърдяха, бе оставила ъплифта на човека наполовина завършен преди хиляди години.

Делфините знаеха колко близо са били самите те до пълно изчезване, но никога не споменаваха за това извън Земята. За добро или за лошо, сега тяхната съдба бе свързана със съдбата на човечеството.

Земята принадлежеше на хората, докато расата им не се преселеше или не изчезнеше. Десетте човешки планети-колонии бяха раздадени за по-малки периоди поради общите планове за екоуправление. Най-краткият срок бе само от шест хиляди години. След изтичането им колонистите на Атласт трябваше да си заминат, оставяйки отново планетата на спокойствие.

— Четиристотин милиона години — размишляваше гласно Крейдейки. — Струва ми се необичайно дълъг срок, за да няма нови изследвания на тази планета.

— Съгласен съм! — извика Чарлз Дарт, вече напълно възстановил се след задавянето си. — А ако ви кажа, че има следи, показващи, че владееща машини цивилизация е живяла на Китруп преди само около тридесет хиляди години? Без абсолютно никакво известие за това в Библиотеката?

Хикахи се приближи по-близо.

— И вие смятате, доктор Дарт, че тези ваши повърхностни аномалии може да са останки от една междинна цивилизация, така ли?

— Да! — изкрещя той. — Точно така! Отлично предположение! Всички вие знаете, че много екочувствителни раси строят главните си съоръжения само по границите на повърхностни равнини. По такъв начин, когато по-късно планетата бъде оставена на спокойствие, всички следи от обитаемост ще бъдат всмукани в мантията и ще изчезнат. Някои смятат, че това е причината на Земята да няма следи от по-раншно население.

Хикахи кимна.

— И ако някой вид се настани тук незаконно…

— Представителите му ще строят само на границата на две повърхностни равнини! Библиотеката изследва планетите на големи интервали. Доказателството за нашествие ще бъде всмукано под земята за подобен отрязък от време! — Шимпанзето нетърпеливо погледна от екрана.

Крейдейки приемаше това не кой знае колко сериозно. От устата на Чарли всичко звучеше като криминале! Само че в този случай престъпниците бяха цивилизации, следите — цели градове, а килимът, под който бе скрито доказателството — повърхността на една планета. Престъплението беше перфектно извършено! В края на краищата „кварталното ченге“ минава насам на всеки няколко милиона години и в случая явно е закъсняло.

Крейдейки осъзна, че всички метафори, които току-що бе използвал, бяха човешки. Е, добре, това трябваше да се очаква. Имаше мигове, в които аналогиите на китообразните бяха по-подходящи. Но когато разсъждаваш над ненормалната политика на галактяните, помага да си изгледал много от старите човешки трилъри и да си прочел томове от шантавата човешка история.

В момента Брукида и Дарт спореха върху някакви технически подробности… и, единственото, за което Крейдейки можеше да мисли, бе ароматът на водата около Хикахи. Страшно му се искаше да я попита дали този аромат наистина означава това, което той смяташе, че означава. Дали е парфюм, който тя си е сложила, или е естествена хормонална миризма?

Той си наложи, макар и с известна трудност, да се върне към разисквания проблем.

При нормални обстоятелства откритието на Чарли и Брукида щеше да е вълнуващо.

Но то с нищо не допринася за спасението на моя кораб и екипаж, нито за доставянето на информацията ни на Съвета на Земните видове. Дори мисията, на която изпратих Кипиру и Тошио — да помогнат при оценката на степента на умствено развитие на аборигените — е по-неотложна от търсенето на тайнствени следи в древните извънземни скални пластове.

— Извинете ме капитане. Съжалявам, че закъснях. Но от доста време слушам внимателно все пак.

Крейдейки се извърна, за да види приближаващия се доктор Метц. Високият сивокос психолог бавно пореше водата, като с това несъзнателно компенсираше слабото си умение да плува. Малко коремче нарушаваше правилната форма на гладкия му кафяв водолазен костюм.

Брукида и Дарт продължаваха да спорят — сега вече за степента на разграждане вследствие на радиоактивните елементи, гравитацията и метеоритните удари. Очевидно Хикахи намираше всичко това за много интересно.

— Дори и закъснял, винаги сте добре дошъл, доктор Метц. Радвам се, че успяхте да дойдете.

Крейдейки се удиви, че не е чул приближаването на човека. Метц обикновено вдигаше шум, който можеше да бъде доловен от всяка точка на централния отсек. Понякога той излъчваше двукилохерцово вибриране от дясното си ухо. Сега то бе едва доловимо, но от време на време беше доста дразнещо. Как можеше този човек да бе работил с делфини толкова дълго и все още да не бе отстранил такъв проблем?

Вече започвам да говоря като Чарли Дарт!, укори се капитанът. Не ставай заядлив, Крейдейки!

Той изсвири един куплет, който отекна само в собствения му череп.

Всички, които са живи,

всички вибрират;

всички,

и помагат на света

да пее.

— Капитане, всъщност дойдох по друга причина, но откритието на Дарт и Брукида може да има връзка с това, което имам да ви кажа. Може ли да поговорим насаме?

Крейдейки остана безизразен. Трябваше скоро да си почине и да се поупражнява. Прекомерната работа го изтощаваше, а това можеше да се отрази зле на „Стрийкър“.

Но с този човек се налагаше да се отнася внимателно. Метц не можеше да го командва нито на „Стрийкър“, нито където и да е някъде другаде, но той имаше власт, голяма власт. Крейдейки знаеше, че собственото му право на възпроизвеждане е гарантирано, независимо от това как щеше да завърши тази мисия. И все пак оценката на Метц имаше тежест. Всеки делфин на борда се държеше колкото се може „по-разумно“, когато беше близо до него. Дори и капитанът.

„Може би затова отлагам мига, когато трябва строго да се изправя пред него“, помисли си Крейдейки. Но въпреки всичко той скоро трябваше да накара доктор Метц да отговори на някои въпроси, засягащи определени членове на екипажа.

— Добре, докторе — отговори той. — Дайте ми само минутка. Мисля, че почти свърших тук.

Хикахи доплува близо до Крейдейки. Тя се усмихна и поздрави Метц с плавниците си.

— Хикахи, моля те, приключи тук вместо мен. Не им давай повече от десет минути, преди да обобщят предложенията ссси. Ще се срещнем след един час във възстановителния басейн 3-А и там ще изслушам твоите препоръки.

Тя му отвърна по същия начин, както и той се бе обърнал към нея — на бърз, високотонален подводен англически:

— Слушам, капитане. Има ли нещо друго?

По дяволите! Крейдейки знаеше, че сонарът на Хикахи й е разкрил сексуалната му възбуда. При мъжките беше лесно да се разбере. А за да получи същата информация за нея той трябваше да извърши подробно звуково сканиране, което нямаше да е учтиво.

Нещата трябва да са били много по-прости в старите времена!

Добре, той щеше да разбере нейното настроение след един час. Една от привилегиите му като капитан бе правото да нареди освобождаването на възстановителния басейн. Дано дотогава не се случеше нещо непредвидено!

— Не, Хикахи. Засега няма нищо друго. Продължавай.

Тя отривисто козирува с ръчката на своята броня. Брукида и Чарли все още спореха, когато Крейдейки се обърна към Метц.

— Какво ще кажете да поговорим по пътя към мостика, докторе? Бих искал да проверя Таката-Джим, преди да се заема с останалите си задължения.

— Чудесно, капитане. Няма да ви отнема много време.

Крейдейки запази лицето си безизразно. Дали Метц се усмихваше на нещо конкретно? Дали не се забавляваше от нещо, което бе видял или чул?

 

 

— И всссе пак ме смущава разположението на вулканите по три хиляди километровата зона, където тези две равнини се срещат — каза Брукида. Той говореше бавно — отчасти за да улесни Чарли и отчасти понеже бе трудно да се говори в оксивода. Въздухът като че ли винаги недостигаше. — Ако погледнеш изссследователските карти, които направихме от орбита, ще видиш, че вулканизмът е слабо разпространен по останалите части на планетата. Но тук вулканите са много начесто и почти всички са с еднакво малки размери.

Чарли сви рамене.

— Не виждам каква е връзката, старче. Мисля, че това е просто голямо съвпадение.

— Но не е ли това и единствената област, където се срещат металните възвишения? — подхвърли изведнъж Хикахи. — Не съм експерт, но астронавтът се учи да е подозрителен към двойните съвпадения.

Чарли отвори и затвори уста, сякаш щеше да заговори, но после размисли. Най-накрая каза:

— Това е много добре. Да! Брукида, ти смяташ, че тези коралови същества може би се нуждаят от определен вид храна, която само този тип вулкани осигурява, така ли?

— Възззможно е. Експертът ни по екзобиология е Дени Зудман. Сега тя е на един от островите и изследва аборигените.

— Тя трябва да ни донесе образци! — потри доволно ръце Чарли. — Мислиш ли, че ще е прекалено да я помолим да отиде до някой вулкан? Не много далеч, след това, което Крейдейки току-що каза. Някъде съвсем наблизо.

Хикахи отривисто изсвири в смях. Шимпанзето изгаряше от нетърпение! И все пак заразителният му ентусиазъм беше прекрасно разсейване от грижите. Само ако можеше и тя да си позволи да се скрие от опасната вселена в света на абстракциите, както постъпваше Чарлз Дарт!

— И температурни сондажи! — извика Чарли. — Разбира се, че Дени ще направи това за мен след всичко, което аз съм направил за нея!

 

 

Крейдейки кръжеше в широка спирала около плуващия човек, протягайки мускулите си, докато се свиваше и се въртеше.

С команда по нервен път той изпъна главните манипулатори на бронята си като човек, протягащ ръцете си.

— Е, добре, докторе. Какво мога да направя за вас?

Метц плуваше с бавен бруст. Той открито погледна Крейдейки.

— Капитане, мисля, че е време да премислим стратегията си. От идването ни на Китруп нещата се промениха. Необходим ни е нов подход.

— Можете ли да бъдете малко по-ясен?

— Разбира се. Както помните, ние избягахме от Моргран, защото не желаехме да се натъкнем на устроената засада. Вие бързо преценихте, че дори да се предадем на един отряд, това само ще причини нападение над него от страна на останалите извънземни сили и очевидно ще доведе до нашата гибел. Тогава не успях навреме да схвана вашата логика. Сега напълно й се възхищавам. Вашите тактически маневри бяха брилянтни.

— Благодаря ви, доктор Метц. Но вие забравяте и една друга причина за нашето бягство. Имаме заповеди от Съвета на земните видове да доставим нашата информация директно на тях. Нашето залавяне несъмнено щеше да позволи на информацията да попадне у други видове, не смятате ли?

— Разбира се! — съгласи се Метц. — Ситуацията беше такава и когато избягахме на Китруп — един ход, който сега смятам за невероятно проницателен. За мен е просто лош късмет, че това скривалище не можа да ни послужи както планирахме.

Крейдейки се въздържа и не спомена, че те все още са на сигурно място в същото това скривалище. Обкръжени, но не и пленени.

— Продължете — каза той.

— Докато имаше възможност да избегнем пленяването ни, вашата стратегия беше отлична. Но нещата се промениха. Сега възможността за бягство е сведена почти до нулата. Китруп все още е полезен като убежище от битката, но няма да може да ни скрие за дълго, когато над нас някой победи.

— Искате да кажете, че вече не можем да се надяваме да избегнем нашето пленяване?

— Точно така. Мисля, че трябва да преценим най-важните за нас приоритети и да се подготвим за евентуалните неприятни последствия.

— Кои приоритети смятате за важни? — Крейдейки вече знаеше какъв отговор да очаква.

— Ами, оцеляването на този кораб и неговия екипаж, разбира се! И информацията, въз основа на която да им бъде дадена преценка! В края на краищата каква е нашата главна цел, а? — Метц спря да плува и погледна Крейдейки като учител, изпитващ ученик.

Крейдейки можеше да изброи половин дузина задачи, които бяха възложени на „Стрийкър“ — от проверката на истиността на Библиотеката до установяването на контакт с възможни съюзници и работата на Томас Орли за военното разузнаване.

Тези задачи бяха важни. Но главната цел на мисията бе да бъде оценена изявата на един космически кораб, управляван от делфини. „Стрийкър“ и подобните нему бяха експеримент.

Но откакто бяха намерили изоставената флотилия, всичко се бе променило! Той не можеше да действа по приоритетите, зададени му в началото на пътуването. Как можеше да обясни това на човек като Метц?

Преценка, изрецитира Крейдейки, твоето умение избяга при жестоки зверове, а хората загубиха ума си… Понякога мислеше, че поетът сигурно е бил наполовина делфин.

— Разбирам ви, доктор Метц. Но не виждам защо това налага промяна в стратегията. Ние все още ще бъдем изложени на унищожение, ако се подадем от морето на Китруп.

— Само ако го направим, преди в космоса да има едноличен победител! Разбира се, че не трябва да се показваме, докато престрелката не свърши. Но когато бъде излъчен един победител, ще трябва да преговаряме. И ако преговаряме умело, нашата мисия може да има успех!

Крейдейки възобнови плавните си спирали, принуждавайки генния инженер да заплува отново към люка на мостика.

— Имате ли някаква идея какво бихме могли да предложим при преговорите, доктор Метц?

Метц се усмихна.

— Разполагаме например с информацията, до която Брукида и Чарлз Дарт са се добрали. Институтите награждават тези, които докладват за екологически престъпления. Повечето от армиите, сражаващи се над нас, са представители на традиционни консерватори и ще оценят нашето откритие.

Крейдейки едва се стърпя да не покаже възмущението си от наивността на човека.

— Продължете, докторе — сухо каза той. — Как-кво можем още да предложим?

— Добре, капитане. Разполагаме още и с благородството на нашата мисия. Дори ако тези, които ни пленят, решат да задържат „Стрийкър“ за известно време, те сигурно ще проявят разбиране към нашата главна цел. Обучаването на подчинените раси в управляване на космически кораби е една от главните задачи на ъплифта. Вероятно ще ни позволят да изпратим няколко човека и делфина у дома с нашата бихевиористична информация, за да може да продължи бъдещото усъвършенстване на кораби с делфински екипаж. За тях да постъпят обратно би било все едно някой да попречи на развитието на дете заради спор с неговия родител!

А колко човешки деца са били измъчвани и избивани заради греховете на своите родители във вашето собствено Средновековие? На Крейдейки му се искаше да попита и как ще бъдат пратени до Земята пратеници с информацията за ъплифта, докато „Стрийкър“ бъде в плен.

— Доктор Метц, мисля, че подценявате фанатизма на тези, с които си имаме работа. Но все пак имате ли още идеи?

— Разбира се. Запазих най-важното за накрая. — Метц докосна плавника на Крейдейки за по-голяма убедителност. — Трябва да помислим, капитане, дали да не дадем на галактяните това, което искат.

Крейдейки очакваше подобни думи.

— Мислите, че трябва да им дадем координатите на изоставената флотилия?

— Да, както и всички мостри или информация, която сме взели оттам.

Крейдейки запази каменното си изражение. Какво ли знае той за Хърби, с който се занимава Джилиън? Този труп все пак бе причинил неприятности!

— Спомняте си, капитане, че единственото кратко съобщение, което получихме от Земята, ни заповядваше да се крием и да запазим информацията в тайна, ако е възможно! Те също ни съобщиха, че трябва да преценяваме сами! Дали нашето мълчание наистина ще забави повторното откриване на това Саргасово море със загубени кораби, сега, когато вече се знае, че то съществува? Без съмнение половината от расите-патрони в Петте Галактики са пратили свои разузнавателни кораби, които се опитват да повторят нашето откритие. Те вече знаят, че трябва да търсят в отдалечените, рядко посещавани съзвездия. Въпрос само на време е да се натъкнат на онова съзвездие.

Крейдейки смяташе, че за това може да се поспори. Галактяните не мислят като Земляните и не биха провели търсенето по същия начин. Пример за това беше фактът колко дълго време флотилията бе останала неоткрита. Но все пак Метц вероятно беше прав.

— В такъв случай, докторе, защо просто не предадем местонахождението на Библиотеката? Така то ще стане всеобщо достояние и вече няма да е наша работа. Вероятно това важно откритие ще бъде проучено от оторизиран екип учени от Инссститутите?

Крейдейки каза това със сарказъм, но разбра от усмивката на превъзходство на Метц, че човекът приема думите му насериозно.

— Твърде наивен сте, капитане. Фанатиците над нас слабо се интересуват от неясните галактически закони, ако мислят, че вечността е в ръцете им! Ако всички знаят къде е изоставената флотилия, то битката просто ще се премести там! Онези древни кораби ще бъдат унищожени при престрелката, независимо от мощността на онова странно защитно поле, което ги заобикаля. А галактяните все пак ще се опитват да ни заловят, за да се уверят, че не сме излъгали.

Те стигнаха до люка, водещ към мостика. Крейдейки спря там.

— Значи ще бъде по-добре, ако само една от сражаващите се групировки получи информацията и продължи проучването на флотилията самостоятелно?

— Да! В края на краищата какво значение има за нас тази купчина от летящи грамади? Това си е само едно опасно място, където загубихме един разузнавателен кораб и дузина отлични астронавти. Ние не боготворим предците като онези извънземни фанатици, които се бият над нас. Въобще не ни засяга, освен интелектуално, дали изоставената флотилия е останка от дните на Прародителите или дали дори е доказателство за завръщането на самите Прародители! Със сигурност не си заслужава да загинем заради това. Ако сме научили нещо през последните двеста години, то това е, че един малък новодошъл клан като нас, земните жители, трябва да се дръпне от пътя, когато по него са поели такива юначаги като зороанци или губруанци! — Сребристата коса на Метц се вееше, докато той тресеше глава, изразявайки чувствата си. Сред кичурите се образуваше съскащ ореол от мехурчета.

Крейдейки не смяташе да взима на сериозно Игнасио Метц, но почти изпита съчувствие, когато човекът се развълнува дотолкова, че свали обичайната си маска на хладнокръвие.

За съжаление Метц грешеше съществено в разсъжденията си.

Часовникът в бронята на Крейдейки иззвъня. Капитанът с уплаха осъзна колко късно бе станало.

— Предложенията ви са интересни, доктор Метц. В момента не разполагам с повече време, за да продължим нашия разговор. Но нищо няма да се реши преди цялостно обсъждане от страна на корабния съвет. Това устройва ли ви?

— Да, мисля, че да, въпреки че…

— И като стана дума за битката над Китруп, трябва да отида и да проверя какво ще докладва Таката-Джим. — Той не бе мислил да прекара с Метц толкова време. Не искаше да пропусне отдавна отлагания период за упражнения.

Но Метц изглежда не искаше да го остави да си тръгне.

— Между впрочем, споменаването на Таката-Джим ми напомни за нещо друго, което бих искал да споделя, капитане. Обезпокоен съм от настроенията на обществена изолация, изразявани от някои делфини, от различни експериментални подвидове. Те се оплакват от остракизъм и, струва ми се, са прекалено натоварени.

— Предполагам, намеквате за някои от вида Стенос.

Метц видимо се почувства неудобно.

— Разговорен термин, който изглежда се е утвърдил, въпреки че в таксономията всички неоделфини са Турсиопс амикус…

— Дължа положението под контрол, доктор Метц. — Крейдейки вече не се притесняваше да прекъсва човека. — Това е въпрос на деликатна групова динамика и аз прилагам мерки, които смятам за ефективни, за да запазя единството на екипажа.

Само дузина от Стеносите показваха отчужденост. Крейдейки подозираше, че се касае за вълна от атавизъм, породена от стреса, упадък на разума под влияние на страха и напрежението. А предполагаемият експерт доктор Метц, изглежда, смяташе, че мнозинството от екипажа на „Стрийкър“ упражнява расова дискриминация. — Да не искате да кажете, че и Таката-Джим също има проблеми? — попита Крейдейки.

— Разбира се, че не. Той е един забележителен офицер. Името му ми напомни за това, просто защото… — Метц млъкна.

Защото е Стенос, довърши мислено вместо него Крейдейки. Дали да кажа на Метц, че смятам да направя Хикахи помощник-капитан? Въпреки всички способности на Таката-Джим, неговата изолация влияе разлагащо на морала на екипажа. Не мога да допусна това да продължава.

На Крейдейки болезнено му липсваше лейтенант Ячапа-Джийн, която бе загинала при Шалоу Клъстър.

— Доктор Метц, след като започнахте темата, ще ви известя, че забелязах противоречие между направените преди полета психобиологични профили на някои от членовете на екипажа и тяхното по-сетнешно поведение, дори и преди откриването на изоставената флотилия. Не съм делфински психолог, но в някои от тези случаи съм убеден, че споменатите делфини не би трябвало въобще да присъстват на кораба. Имате ли да кажете нещо по този въпрос?

Лицето на Метц побледня.

— Не съм сигурен, че разбирам за какво говорите, капитане.

Бронята на Крейдейки изскърца, докато едната от ръчките се изви, за да почеше някакъв сърбеж над дясното му око.

— Имам да направя още някои проучвания, но мисля, че скоро ще употребя правото си на командир и ще поискам да прегледам вашите бележки. Съвсем неофициално, разбира се. Моля, подгответе ги за…

Иззвъняване прекъсна Крейдейки. То идваше от предавателя в бронята му.

— Да, говорете! — нареди той. Слуша известно време бучащия по уредбата глас, след което заповяда: — Изчакайте. Веднага идвам. Край.

Той съсредоточи сонара върху сензора до люка. Вратата бавно се отвори.

— Съобщението беше от мостика — каза той на Метц. — Върнал се е пратеник с доклад от Тишуут и Томас Орли. Присъствието ми там е необходимо, но ние ссскоро пак ще обсъдим темата, докторе.

С два мощни маха на опашния си плавник Крейдейки мина през люка и се насочи към мостика.

Игнасио Метц проследи капитана с поглед.

Крейдейки подозира, мислеше си той. Подозира моите специални проучвания. Трябва да направя нещо. Но какво?

Тези условия на обсадно напрежение осигуряваха фантастична информация, особено за делфините, които Метц бе внедрил в екипажа на „Стрийкър“. Но сега нещата започваха да отиват по дяволите. Някои от обектите му показваха симптоми на стрес, които въобще не бе очаквал.

Сега, в добавка към притесненията, пораждани от извънземните фанатици, той трябваше да се оправя и с подозренията на Крейдейки. Нямаше да е лесно да го отклони от следата. Метц оценяваше гения, когато го видеше, особено у един ъплифтиран делфин.

Само да беше един от моите, размишляваше той. Само да беше моя заслугата за създаването му.