Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (123)

120.
„СТРИЙКЪР“

— Повреда в дисссковете на левия борд! — съобщи Уатасети. — Всички ракетни установки в този сектор са вън от строя!

— Някакви поражения във вътрешния корпус? — попита нетърпеливо Джилиън.

Делфинът провери в компютъра.

— Не. Тенанинската черупка е поела всички удари. Но Суеси казва, че сглобките се разхлабват!

— Ще се опитат да съсредоточат огъня си върху левия борд, след като сега мяссстото е повредено — каза Тишуут. — И ще очакват, че ще побегнем. Батареите от дясната страна! Изстреляйте снарядите на четиридесет градуса по азимут и сто на юг! Непълна тяга и лъжлива мощност на двигателите!

— Но т-там няма никой!

— Ще има! Огън! Пилот, придвижвай кораба вляво с два радиана в минута и нагоре с един в минута!

„Стрийкър“ потрепери и изстена, докато бавно изви в космоса. Щитовете му опасно просветваха под мощните бойни лъчи, на които корабът едва ли щеше да устои. Неговите противници не бяха понесли нито един по-сериозен удар. Те лесно се справиха с несръчните му опити за измъкване.

От скритата част на „Стрийкър“ бавно излетяха шест малки снаряда, след което корабът намали тягата си. „Стрийкър“ зави, опитвайки се да защити отслабената си страна малко по-бавно от възможностите си.

Долавяйки фаталната му слабост, вражите бойни кораби последваха маневрата. Към повредената страна на „Стрийкър“ полетяха лъчи, към мястото, което Братята на Нощта считаха за истинския гръб на своя враг.

„Стрийкър“ се разтърси, докато лъчите проникнаха през щитовете му и удариха тенанинскита броня. Дори в изпълнения с вода мостик изстрелите почти изхвърлиха екипажа от работните му места. Наблюдаващите повредите докладваха за пушек и дим, за топяща се броня и рушащи се стени.

Рейдърите уверено навлязоха в минирания регион и снарядите експлодираха.

Джилиън стисна ръце до бяло. На онези сензори, които не бяха повредени, врагът бе скрит от облак космичен газ.

— Пълна тяга! Спрете въртенето и започнете издигане! — заповяда Тишуут.

Изтощените двигатели се напрегнаха. Сглобките, държащи „Стрийкър“ за неговата бронирана черупка, простенаха, докато коралбът набираше ускорение в нова посока.

— Благословена да е проклетата тенанинска броня! — въздъхна един от делфините. — Тия лъчи щяха да разрежат „Стрийкър“ като печено месссо!

Джилиън се вгледа в един от малкото все още действащи екрани, напрягайки се да види през пушеците и отломките. Най-после съзря врага.

— Попадение! Явно попадение! — извика радостно тя.

Един от бойните кораби имаше зейнала пробойна в корпуса си, горящ метал все още се гърчеше край дупката, а рейдърът бе разтърсван и от вторични експлозии.

Другият изглеждаше незасегнат, но сякаш бе станал по-нерешителен от преди.

О, продължавайте да се колебаете, настоя тя мълчаливо. Нека вземем добра преднина.

— Наоколо има ли други? — попита тя Тишуут. Ако тези два кораба бяха единствените останали, тя щеше да заповяда да включат двигателите на пълна мощност, ако ще дори дяволът да разбере, че са земен кораб!

Лейтенантът премигна.

— Да, Джилиън. Още шест. Приближават се бързо. — Тишуут поклати глава. — Няма как да се измъкнем от тази нова група. Твърде бързи са. Съжалявам, Джилиън.

— Братята взеха решение! — извика Уатасети. — Насочват се към нассс!

Тишуут завъртя очи. Джилиън мълчаливо се съгласи. Няма да успеем да ги заблудим отново.

— Суеси се обажда. Иссска да знае дали…

Джилиън въздъхна.

— Кажи на Ханес, че изглежда няма да има повече женски хитрини. Идеите ми се изчерпаха.

Двата бойни кораба се приближаваха, гонейки кърмата на „Стрийкър“. Засега задържаха огъня си, явно пазейки го за един последен удар.

Джилиън си помисли за Том. Не можеше да преодолее чувството, че го е изложила.

Това наистина беше добър план, мили. Само бих желала да го бях изпълнила както трябва, заради теб.

Врагът ги връхлиташе, възправяйки се застрашително срещу им.

Тогава Лъки Каа извика:

— Траекторията им се променя! — Опашката на пилота биеше водата. — Те се отдалечават! Бягат-т като барбуни!

Джилиън премигна объркано.

— Но те ни бяха пипнали!

— Причината е в новодошлите, Джилиън. Онези приближаващи се шест кораба! — извика радостно Тишуут.

— Какво? Защо?

Тишуут се усмихна толкова широко, колкото е възможно на един неоделфин.

— Те са тенанинци! Приближават се, стреляйки! И не стрелят по нассс!

Екраните показваха как двата кораба, които досега ги преследваха, бягат панически, стреляйки по приближаващата се мини-флотилия.

Джилиън се засмя.

— Уатасети! Кажи на Суеси да млъкне! Да забави всичко и да пуска дим! Ще изиграем ролята на тежко пострадал войник!

След миг дойде отговорът на инженера:

— Суеси казва, че т-това няма да представлява проблем. Никакъв проблем.