Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (58)

55.
ЧАРЛЗ ДАРТ

Един от двамата земляни в стаята — човекът — ровеше из шкафовете и разсеяно хвърляше различни неща в едно отворено куфарче върху леглото. Той слушаше, докато шимпанзето говореше.

— …сондата е спусната на повече от два километра. Радиоактивността нараства бързо, също и температурната разлика. Не съм сигурен, че сондата ще издържи повече от още неколкостотин метра, въпреки че процепът продължава! Както и да е, сега съм убеден, че там е имало изхвърляне на технологични отпадъци от разумна раса и то наскоро! Преди около стотина години!

— Това е много интересно, доктор Дарт. Наистина. — Игнасио Метц се опитваше да не показва раздразнението си. Човек трябва да е търпелив с шимпанзетата и особено с Чарлз Дарт. Все пак бе трудно да събира багажа си, докато шимпанзето неспирно бърбореше, въртейки се на стола в стаята му.

Дарт продължи.

— Ако нещо ме кара да оценявам усилията на Тошио, колкото и неефективни да са, е фактът, че момчето трябва да работи с онзи неприятен делфин-лингвист Сах’от! Все пак получавах добра информация, докато проклетата бомба на Том Орли не избухна и Сах’от не започна да бълнува за „гласове“ отдолу! Скапан и откачен делфин…

Метц подреждаше вещите си. Къде ли е синият ми земен костюм? А, да, вече е опакован. Нека да проверя. Дубликатите от всичките ми бележки вече са натоварени на спомагателния кораб. Какво друго остава?

— … казах, доктор Метц!

— Хмм? — Метц бързо вдигна поглед. — Съжалявам, доктор Дарт. Но всички тези внезапни промени… Убеден съм, че ще ме разберете. Какво казвате?

Дарт сърдито изръмжа.

— Казвах, че искам да дойда с вас! За вас това пътуване може да е нещо като изгнание, но за мен то ще бъде спасение! Трябва да бъда там, където моята работа изисква! — Той удари стената и показа два реда едри пожълтели зъби.

Метц се замисли за миг, поклащайки глава. Изгнание? Може би Таката-Джим го приемаше по този начин. Определено той и Джилиън бяха като нефт и вода. Тя бе решена да задейства плана на Орли и Крейдейки за Троянския морски кон. А Таката-Джим бе непреклонен в противопоставянето си на този план.

Метц бе съгласен с него и остана изненадан, когато лейтенантът смирено отстъпи командването си на корабния съвет, определил Джилиън за временен капитан до завръщането на Хикахи. Това означаваше, че в крайна сметка планът за Морския кон щеше да получи развитие. „Стрийкър“ щеше да започне придвижването си под вода след няколко часа.

След като тази уловка предстоеше да бъде опитана, Метц с радост щеше да напусне кораба. Спомагателният кораб бе просторен и достатъчно удобен. В него той и неговите бележки щяха да са в безопасност. Записите за специфичните му експерименти вероятно щяха да стигнат до Земята, дори когато… ако „Стрийкър“ бъдеше унищожен в опита си за бягство.

Освен това сега можеше да се присъедини към Дени Зудман в изучаването на кикуите. Метц изгаряше от нетърпение да види аборигените.

— Трябва да говориш с Джилиън за идването ти с нас, Чарли — поклати той глава. — Тя ни позволи да отнесем твоята нова сонда на острова. Можеш да се обосновеш с това.

— Но вие с Таката-Джим ми обещахте, че ако ви сътруднича, ако не казвам нищо на Тошио и гласувам за вас на съвета…

Шимпанзето млъкна, когато видя изражението на лицето на Метц. Чарли стисна устни и стана от стола.

— Много ви благодаря! — изръмжа той, докато се отдалечаваше към вратата.

— Виж, Чарли…

Дарт излезе в коридора. Затварящата се врата отряза последните думи на Метц.

Шимпанзето пое по издигащия се коридор, свело глава в израз на решителност.

— Трябва да се добера до там! — промърмори той. — Трябва да има някакъв начин!