Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

105.
СКИФЪТ

— Какво, по дяволите…?

Дени се търколи по сухата лавица и цопна във водата под нея. Сах’от изпищя объркано, когато трюмът на малкия кораб се наклони.

След това към психическия удар се прибавиха помитащата вълна и психическото неразположение, което започна да нахлува в главите им. Дени изкашля вода и сграбчи една дръжка в стената. Искаше й се да запуши ушите си.

— Не отново — изстена тя. Опита се да използва техниките, които Тошио й беше показал… съсредоточавайки се върху сърцебиенето си, което да пропъди стържещите шумове в главата й. Дори едва отбеляза вика на Сах’от:

— Те са!

Делфинът натисна бутона на люка с муцуната си и се втурна в коридора. Спусна се в малката контролна зала.

— Крейдейки! — започна той, забравяйки за миг, че капитанът не може да го разбере. — Те са! Гласовете отдолу!

Крейдейки го погледна и Сах’от разбра, че той вече знае. Всъщност капитанът почти не изглеждаше изненадан. Крейдейки затананика нежна мелодия на одобрение. Имаше доволен вид.

От пилотската кабина Кипиру съобщи:

— Получавам енергиен поток от неутрини и антигравитация. Те идват отпред. Един малък кораб излита!

Хикахи кимна:

— Навярно Таката-Джим. Надявам се Джилиън да излезе права, че всичко е предвидено.

Те продължиха да се придвижват под вода на изток. Около половин час по-късно Кипиру извика отново:

— Нова антигравитация! Голям кораб! Излита на югозапад!

Перките на Крейдейки удариха във водата.

Горе, Горе!

Горе Да Погледнем!

Да Погледнем!

Хикахи кимна на Кипиру:

— Вдигни го на повърхността.

Скифът започна да се издига. Морската вода се развълнува покрай илюминаторите.

Те се скупчиха около един от тях, гледащ на юг, и проследиха как далечен клинообразен обект изникна на хоризонта и с грохот се отправи към небето, като бавно набираше скорост. Те гледаха, докато той се понесе на юг, надхвърляйки скоростта на звука и накрая изчезна във високите облаци.

Продължиха да гледат натам, дори след като следата, оставена от „Стрийкър“ във въздуха, започна бавно да се разпада под напора на насрещните ветрове на Китруп.