Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (45)

42.
ТОШИО

— Не, доктор Дарт. Примесите са нещо, за което не съм сигурен. Смущенията в дейността на робота бяха много силни, когато получих тези данни. Ако искате, мога веднага да ги проверя отново.

Клепачите на Тошио бяха натежали от досада. Бе загубил представа за времето, което бе прекарал в натискане на бутони и четене на информация по нареждане на Чарлз Дарт. Шимпанзето-планетолог постоянно беше недоволно! Независимо колко точно и бързо отговаряше Тошио, никога не бе напълно достатъчно.

— Не, не, нямаме време — грубо отвърна Чарли от холограмата в края на басейна. — Виж дали не би могъл да го направиш сам, след като прекъснем връзката. Ще бъде едно добро упражнение за теб, Тошио. Някои от тези скали са съвсем уникални. Ако направиш цялостно проучване на минералите в този процеп, аз с радост ще ти помогна при написването му. Представи си ползата от това! Една солидна публикация не би навредила на кариерата ти.

Тошио много добре си го представяше. Наистина той научаваше много, работейки за доктор Дарт. Бе научил нещо, което щеше добре да му послужи, ако някога продължеше образованието си — да бъде много внимателен при избора на своя научен ръководител.

Но завършването му беше доста съмнително с тези извънземни над тях, готвещи се да ги пленят.

За хиляден път Тошио се насили да не мисли за битката в космоса. Това само го подтискаше.

— Благодаря, доктор Дарт, но…

— Няма защо! — излая Чарли с дрезгаво благоволение. — Но ако нямаш нищо против, ще обсъдим подробностите на твоето проучване по-късно. А сега нека видим къде е сондата.

Тошио поклати глава, удивен от егоизма на това същество. Боеше се, че ако нещата продължат така, ще изпусне нервите си пред шимпанзето, било то по-старши научен сътрудник или не.

— Ъ-ъ… — Тошио провери уредите си. — Роботът се е спуснал на малко повече от километър, доктор Дарт. Процепът става по-тесен и по-гладък при слизането ни надолу към по-късното сондиране на дървото-сонда, поради което аз закрепвам робота към стената при всяко спиране.

Тошио погледна през рамо на североизток, надявайки се, че Дени или Джилиън ще се покажат и ще разсеят шимпанзето. Но Дени беше с нейните кикуи, а той бе видял Джилиън за последен път седнала в положение лотус в едно сечище, гледаща към океана, забравила за света.

Джилиън се бе много притеснила преди това, когато Таката-Джим й бе казал, че всички на кораба са много заети в подготовката за преместването на „Стрийкър“, за да разговарят с нея. Дори въпросите й за Том Орли биваха отклонявани с безцеремонна учтивост. Щели да й се обадят, когато научели нещо, бе казал Таката-Джим, преди да прекъсне връзката.

Тошио бе видял как лицето й се намръщи, когато всеки неин опит за връзка биваше отклоняван. Нов офицер-свързочник бе сменил Аки. Делфинът бе казал на Джилиън, че всички, които тя търси, не са на разположение. Единственият член на екипажа, с когото можеше да разговаря, бе Чарлз Дарт, явно защото уменията му не бяха необходими в момента. А шимпанзето отказваше да разговаря за нещо друго, освен за своята работа.

Тя незабавно бе започнала да се готви за връщане на кораба. Но тогава дойдоха нареждания от „Стрийкър“, директно от Таката-Джим. Тя трябваше да остане за неопределен срок на острова и да помогне на Дени Зудман в изготвянето на доклад за кикуите.

Този път Джилиън бе приела новините с безразличие. Без да коментира, тя се бе оттеглила в джунглата, за да бъде сама.

— … още от онези на Дени. — Чарлз Дарт бе говорил, докато умът на Тошио се рееше. Момчето се изправи и насочи вниманието си към думите на шимпанзето.

— … Най-вълнуващи са изотопните профили на йода и калия. Те доказват моята хипотеза, че в последно геологическо време някаква разумна раса е заравяла останки в тази зона на изваждане на планетата! Това е от огромна важност, Тошио. В тези скали има доказателства за наслагването на външни материали от многобройни поколения и бързата им преработка, причинена от близките вулкани. Изглежда, че в това е имало някаква последователност — на приливи и отливи. Нещо ужасно съмнително е ставало тук дълго време! Би трябвало Китруп да е ненаселена от времето, когато тук са живели древните Каранк %. Но все пак някой е криел високо усъвършенствани технологии в кората на тази планета до много скоро!

Тошио за малко не прояви грубост. „Много скоро“, наистина! Проучванията на Дарт бяха в геологическо време. Някой от следващите дни извънземните щяха да се хвърлят върху тях, а той третираше предполагаемото заравяне на индустриални отпадъци преди хиляди години като последната мистерия на Скотланд Ярд!

— Да, сър. Веднага ще се заема с това. — Тошио дори не беше сигурен точно какво бе поискал Дарт, но се престори, че е разбрал. — И не се притеснявайте, сър. Роботът ще бъде наблюдаван денонощно. Кипиру и Сах’от имат заповеди от Таката-Джим да бъдат във връзка с него на смени, когато аз не съм на разположение. Те ще ме повикат или събудят, ако в състоянието му настъпи някаква промяна.

Това щеше ли да удовлетвори шимпанзето? Делфините съвсем не бяха приели с радост нареждането на изпълнителния офицер на „Стрийкър“, но щяха да се подчинят, въпреки че това щеше да забави работата на Сах’от с кикуите.

Чудо на чудесата, Чарли изглежда бе съгласен!

— Да-а, много мило от тяхна страна — промърмори той. — Благодари им от мое име. И още нещо! Може би, докато Кипиру е свързан, той ще може да проучи тези непрекъснати смущения, които получаваме от сондата? Не ми харесват, а и стават все по-силни.

— Да, сър, ще го помоля.

Шимпанзето потри лявото си око с гърба на косматата си ръка и се прозя.

— Слушай, Тошио. Съжалявам, но наистина се нуждая от почивка. Имаш ли нещо против да довършим разговора си малко по-късно? Ще се свържа отново с теб след вечеря и тогава ще отговоря на всичките ти въпроси, а? О’кей, тогава чао засега! — Чарли се протегна напред и холограмата изчезна.

Леко озадачен Тошио гледа още миг в празното пространство. Нещо против? Дали имам нещо против? О, не, сър, не мисля, че имам изобщо нещо против! Просто ще чакам търпеливо, докато вие ми се обадите отново или докато небесата не рухнат върху главата ми!

Той изсумтя. „Имал ли съм нещо против…“

Тошио се изправи. Ставите му изпукаха, понеже бе седял твърде дълго с кръстосани крака.

„Мислех, че съм твърде млад за това. Е, добре. Един юнга трябва да изпита всичко.“

Той погледна към гората. Дени имаше много работа с кикуите. „Чудя се дали да обезпокоя Джилиън? Тя вероятно се притеснява за Том и кой би могъл да я вини за това? Трябваше да получим съобщение от него още вчера.“

Но може би тя има нужда от компания.

Напоследък той бе започнал да си фантазира за Джилиън. Разбира се, това беше естествено. Тя беше една красива по-възрастна жена — поне тридесетгодишна и според повечето вкусове малко по-привлекателна от Дени.

Не че Дени не беше привлекателна по свой собствен начин, но Тошио не искаше да мисли повече за Дени. Нейният мълчалив отказ, като просто не му обърна внимание, когато двамата бяха сами и чувствата им толкова си приличаха, беше болезнен.

Дени не бе казала или направила нищо обидно, но по-късно бе станала доста мрачна. Тошио подозираше, че тя долавя влечението му към нея и му отвръща със студеното си отношение спрямо него. Той си казваше, че това е незрял отговор от нейна страна. Но това не намаляваше болката му.

Фантазиите относно Джилиън бяха нещо друго. Той имаше срамни, но много съблазнителни мечти да бъде там, когато тя има нужда от мъж, помагайки й да преодолее загубата…

Тя вероятно знаеше чувствата му, но не позволяваше това да промени ни най-малко поведението й спрямо него. Това беше едно успокояващо снизхождение и я превръщаше в обект на полутайно обожание.

Разбира се, може би просто съм много объркан, мислеше си Тошио. Опитвам се да разсъждавам логично в една област, където почти нямам опит, а чувствата ми непрекъснато ме объркват.

Ще ми се да не съм просто едно особено дете, а да приличам повече на мистър Орли.

Неравен електронен сигнал прекъсна фантазиите му — пултът за свръзка отново бе оживял.

— О, не! — простена Тошио. — Не толкова скоро!

Пултът пращеше от смущения, докато тунерът търсеше подходящата настройка. Тошио изпита силното желание да изтича и да ритне апарата в бездънната тъмнина на дънера на дървото-сонда.

Изведнъж сред пукот и свирене се разнесе:

Ако /пращене/ юнгите

сме винаги заедно,

кой би могъл да ни спре?

И сред юнгите

кой може да се носи

като калафианците?

— Аки! — Тошио побърза да коленичи пред пулта.

Самият той,

партньоре в гмурканията.

Помниш ли как

ловяхме раци преди време?

— Дали помня? Ифни! Аз си мечтая да сме в къщи и да правим точно това! Какво става? Да нямате проблеми с апаратурата на мостика? Не получавам образ, а и в звука има много смущения. Мислех, че не си дежурен на свързочния пулт. И защо говориш на тринар?

Необходимостта е

причината /пращене/ за всичко.

Аз пращам това

чрез нервната си присадка.

С нетърпение търся

нежния Голям Шеф

спешно,

за да предам /пращене/ предупреждение.

Устните на Тошио се мърдаха, докато мълчаливо си повтаряше съобщението: „… нежния Голям Шеф“. Малко хора получаваха подобни титли от делфини. В момента тук на острова имаше само един кандидат за такива.

— Искаш да говориш с Джилиън?

Спешно,

за да предам предупреждение.

Тошио премигна, после каза:

— Ще я доведа веднага, Аки! Ти остани във връзка!

Той се обърна и се втурна към гората, викайки името на Джилиън с всички сили.