Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (89)

86.
ТОШИО

Тошио свърши с възстановяването на електрическата инсталация, разгърна покривалото върху предавателя на уотърскутера на Томас Орли и разпръсна лек слой тиня върху капака, за да изглежда, че дълго не е отварян.

После откачи едножичната линия от пулта, завърза малка означителна лента на края и остави почти невидимата жичка да се спусне в дълбините.

Сега беше без контакт със „Стрийкър“. Това го накара да се почувства по-самотен от когато и да е било — по-сам дори от момента, когато се раздели с Дени и Сах’от тази сутрин.

Надяваше се Таката-Джим да спазва нарежданията и да чака тук до тръгването на „Стрийкър“. Ако го направеше, Джилиън щеше да го викне, когато отлитаха и щеше да го предупреди за промените, които бяха направени на спомагателния кораб и предавателя.

Но какво щеше да стане, ако Таката-Джим наистина беше предател? Ако тръгнеше по-рано? Вероятно тогава Чарлз Дарт щеше да бъде на борда, също както и Игнасио Метц, трите Стеноса и може би три или четири кикуи. Тошио не искаше никой от тях да пострада. Това беше мъчителен избор.

Той вдигна поглед и видя Чарлз Дарт да си мърмори щастливо, докато се занимаваше с новия си робот.

Тошио, поклати глава, доволен, че поне шимпанзето бе щастливо. Той се пъхна във водата и доплува до собствения си уотърскутер. Беше изхвърлил малкото си радио преди час. Стегна се с ремъка и включи моторите.

Трябваше да направи още нещо под острова. Старият робот, повредената сонда, която Чарлз Дарт бе изоставил долу почти в края на дънера на дървото-сонда, имаше един последен клиент. Крейдейки, намиращ се на старото местонахождение на „Стрийкър“, все още искаше да разговаря с „гласовете“ на Сах’от. Тошио смяташе, че дължи на капитана тази услуга, въпреки че това го караше да се чувства като глупак.

Когато уотърскутерът се потопи, Тошио се замисли за останалата си работа тук… за нещата, които може би трябваше да свърши, преди да тръгне.

Дано Том Орли ме чака, когато се върна на повърхността, горещо си пожела той. Това ще реши всичко. Дано мистър Орли е свършил работата си на север и кацне на острова докато съм отдолу.

Тошио се усмихна иронично. „И след като от теб зависи, Ифни, защо да не изпратиш една голяма флота от добри момчета, която да разчисти небето от лошите, а?“

Той се спусна по тесния дънер надолу в мрака.