Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (92)

89.
ДЖИЛИЪН

Тя бавно поклати глава. Може би умората бе причина да не разбере нищо от обяснението на Нис. Всеки път, когато се опитваше да го накара да опрости някой неясен аспект от Галактическата традиция, той започваше да привежда примери, с които само още повече объркваше нещата.

Тя се чувстваше като кроманьонец, който се опитва да разбере интригите в двора на Луи XIV. Нис изглежда полагаше усилия да обясни, че откритията на „Стрийкър“ щяха да имат последствия, които да надхвърлят ефекта от моментната криза във връзка с изоставената флотилия. Но подробностите й убягваха.

— Доктор Баскин — опита отново компютърът. — Всяка епоха има свой повратен момент. Понякога той се явява на бойното поле. Друг път приема формата на технологичен напредък. В някои случаи повратният момент е философски и толкова неясен, че съществуващите по това време видове почти не осъзнават, че нещо се е променило, преди мирогледът им да се обърне с главата надолу. Но често, много често, тези катаклизми са предшествани от легенди. Не зная друга дума на англически, която да обясни това… приказка, чиито герои ясно ще се запечатат в съзнанието на почти всички разумни раси… истинска приказка, удивителни дела и могъщи архитипови символи, която вещае настъпващата промяна.

— Ти твърдиш, че ние можем да станем една от тези легенди?

— Точно така.

Джилиън не можеше да си спомни някога да се бе чувствала толкова малка. Не можеше да повдигне тежестта на това, за което загатваше Нис. Дългът й към Земята и към живота на сто и петдесетте приятели и съекипници бе достатъчно бреме.

— Архитипови символи, казваш…

— Какво може да бъде по-символично, доктор Баскин, от „Стрийкър“ и неговите открития? Дори само изоставената флотилия преобърна Петте Галактики с главата надолу. Да добавим факта, че откритието е направено от най-новата подчинена раса, чиито патрони са хищници, които пък въобще не предявяват правата си на патрони. Тук, на Китруп, където не се предполага, че може да се зароди разумен живот, те откриват узряла прединтелигентна раса и поемат големи рискове, за да я защитят от загрубяла и закостеняла Галактическа цивилизация…

— Да добавим и…

— Да добавим и каранк %. През последните епохи нито една друга раса не е била третирана така отвратително и не е била така драстично използвана от системата, която е трябвало да я защити. И така, какви бяха шансовете този кораб да побегне точно към планетата, станала тяхно последно убежище? Не забелязвате ли съвпаденията, доктор Баскин? От Прародителите до най-новата раса — това е един мощен реквием за Системата на Ъплифта. Какъвто и да е резултатът от опита ви за бягство от Китруп, независимо дали ще успеете или не, звездите не биха могли да не съчинят една велика песен за вашите приключения. Вярвам, че тази песен ще причини повече промени, отколкото бихте могли да си представите. — Гласът на Нис спря с приглушен, почти почтителен тон. Намекът му остана да витае из тишината.

Джилиън стоеше върху полегатия таван на тъмната преобърната стая, като мигаше от блещукането на въртящите се светлинки. Настъпи пълно мълчание. Накрая тя поклати глава.

— Още една остроумна тимбримианска шега — въздъхна тя. — Една проклета шегичка. Само ме будалкаш.

Светлинките за момент се повъртяха мълчаливо.

— Ще се почувствате ли по-добре, доктор Баскин, ако ви кажа, че ви будалкам? И ще се промени ли поне малко това, което трябва да сторите, ако ви кажа, че не ви будалкам?

Тя сви рамене.

— Мисля, че не. Ти поне ме накара за момент да забравя проблемите си. Чувствам се малко замаяна от всички тези философски глупости и може би дори съм готова да поспя.

— Винаги съм готов да ви помогна.

Джилиън се усмихна саркастично.

— Естествено. — Тя се покатери върху някакви касетки, за да достигне вратата, но преди да я отвори, хвърли поглед назад към компютъра.

— Кажи ми нещо, Нис. Ти разказа ли на Крейдейки някои от тези глупости, с които току-що ме залъгваше?

— Не, не и на англически. Но ние обсъдихме повечето от същите тези теми.

— И той ти повярва?

— Да. Мисля, че да. Честно казано, бях изненадан. Сякаш беше чувал за всичко това и преди, от някакъв друг източник.

Тогава това обясняваше част от загадката около изчезването на капитана. Но сега вече нищо не можеше да се направи.

— Ако приемем, че Крейдейки ти е повярвал, тогава какво точно смята да постигне той навън?

Светлинките се повъртяха няколко секунди.

— Предполагам, доктор Баскин, че на първо място е тръгнал да търси съюзници. А на съвсем различно ниво, мисля, че е останал навън, за да се опита да прибави още няколко куплета към легендата.