Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

44.
КРЕЙДЕЙКИ

Кожата го сърбеше. Винаги го бе сърбяла, откакто бе отминало онова далечно време, когато бе плувал до майка си — тогава, когато за пръв път бе усетил докосванията при сучене и нежните ухапвания, с които тя го подсещаше да се вдигне за въздух.

По-късно бе научил, че съществуват и други видове докосвания. Имаше скали, растения, както и стените на всички постройки в селището при Подводна Каталина; съществуваха удряния, блъскания и — да! — игривите ухапвания на връстниците му; съществуваше и нежното, о, толкова приятно разнообразно докосване на мъжете и жените — човеците — които плуваха като неопитни делфинчета, като тюлени, смеейки се и играейки на гоненица с него под и над водата.

Съществуваше съприкосновението с водата. Различните видове съприкосновения с нея.

Плясъкът и сблъскването при падането в нея! Гладкият галещ допир, когато се стрелваш през нея по-бързо от всички останали! Нежните й ласки точно под носовата ти дупка, когато си почиваш.

О, как го сърбеше!

Още много отдавна се бе научил да се трие в различни неща и бе открил ефекта от подобни действия. Оттогава насетне бе мастурбирал винаги, когато бе чувствал нужда от това, точно както и всеки друг здрав делфин би правил…

Крейдейки искаше да се почеше. Искаше да мастурбира.

Само че наоколо нямаше стена, в която да се отърка. Изглежда не можеше да се движи или дори да отвори очи, за да види какво го заобикаля.

Поклащаше се във въздух, тялото му не се крепеше на нищо…, на една позната магия…, антигравитацията. Думата, както и споменът му за многобройните му престои в безтегловност преди, по някаква причина му изглеждаше чужда, почти безсмислена.

Той се чудеше на отпадналостта си. Защо не можеше да отвори очи и да погледне? Защо не можеше да изпусне звуков сигнал и да усети формата на това място, както и материала, от който е изградено?

През равни интервали усещаше струя влага, която поддържаше кожата му мокра. Сякаш идваше от всички страни.

Той се замисли и стигна до заключението, че нещо много неприятно трябва да му се е случило. Вероятно беше болен.

Неволна въздишка го накара да разбере, че все пак е способен на известни звуци. Потърси правилните механизми, опита няколко пъти и успя да повтори този звук.

„Сигурно се грижат за възстановяването ми“, помисли си той. „Вероятно съм пострадал. Въпреки че не усещам никаква болка, чувствам някаква празнота. Лишен съм от нещо. Инструмент? Умение? Каквото и да е, хората вероятно се опитват да го възстановят.“

„Имам доверие на хората“, помисли си радостно той. И ъгълчетата на устата му се извиха в лека усмивка.

*!!!!*

Ъгълчетата на устата му направиха какво?

О, да, усмивка. Онова ново нещо.

Ново нещо? Правил съм го през целия си живот!

Защо?

То е изразително! Добавя изтънченост в поведението!

То е… То е богатство.

 

Крейдейки нададе слаб, приглушен вик на смущение.

В светлината

На слънцето

Се появяват отговори

на ята, като риби

Сега си спомни някои неща. Беше сънувал. Нещо ужасно се бе случило и той бе хвърлен в един объркан кошмар. Сенки бяха идвали към него и се бяха отдалечавали, и той бе почувствал, че древни песни приемат нови, странни форми.

Осъзна, че вероятно още сънува — едновременно и с двете полусфери на мозъка си. Това обясняваше защо не може да се движи. Опита да се събуди с песен.

Има дълбини,

познати само на кашалотите

 

Кит, който ловува

в лоното на сънищата,

 

за да се изправи срещу сепията,

чиито клюнове са като хълмове в морето

 

и чиито гигантски пипала

обръщат океани…

Това не бяха успокояващи стихове. Те съдържаха в себе си тъмнина, която го караше да иска да побегне в ужас. Крейдейки се опита да ги спре, боейки се от това, което песента можеше да предизвика. Но успя да прекъсне веригата от създавани от него звукови образи.

Спусни се в дълбините —

в мрака,

 

където твоята вълна

никога не стига,

 

където всяка музика

най-после затихва

 

и на пластове събира

воя на песни за бури древни

 

и урагани,

които никога не спират…

Крейдейки почувства до себе си нечие присъствие. Една голяма, едра фигура се появи отстрани, създадена сякаш от песента му. Крейдейки долови звуковите импулси, които изпълваха малкото помещение… помещение, което всъщност не можеше да побере гиганта, очертаващ се в него.

Нукапаи?

Звуци от земетресения,

Складирани от векове,

 

звуци от отдавна стопени

праисторически скали…

Звуковото същество ставаше все по-осезаемо с всеки отминал стих. В присъствието му се усещаше мускулна сила. Бавните мощни махове на плавниците му заплашваха да преобърнат Крейдейки. Когато То издишаше, дъхът му звучеше като буря, разбиваща се в скалист бряг.

Страхът най-сетне му даде сили да отвори очи. Влажна слуз потече по очните му ябълки, докато се мъчеше да отвори клепачите си. Те бяха съвсем отслабнали и му отне време, докато ги настрои за въздушно виждане.

В началото видя само лечебния резервоар, малък и ограничен. Беше сам.

Но звукът му казваше, че е в открито море и до него плува левиатан! Можеше да почувства огромната му сила!

Той премигна и изведнъж гледката се смени. Тя прие рамката, очертана от звуковите образи. Стаята изчезна и той го видя!

!!!!!!!

Съществото до него не можеше да живее в океаните, които той познаваше. Крейдейки почти се задави в съня си.

То се движеше с мощта на цунами, с неудържимостта на приливите.

То бе създание на мрак и дълбините.

То беше бог.

 

К-К-Кп-крий!!

 

Това беше име, което Крейдейки не предполагаше, че знае. То изскочи отнякъде като чудовище в кошмар.

Едно тъмно око гледаше Крейдейки с пронизващ поглед. Той искаше да се обърне, да се скрие или да умре.

Тогава Той му заговори.

Той пренебрегна тринарния език, както Крейдейки и очакваше. Отхвърли прималния, презирайки го като недостоен за умни животни език. Запя песен, която се удряше в ранения делфин с физическа сила, обгръщаше го и го изпълваше с ужасяващи познания.

 

: Ти Отплува От Нас, Крейдейки: Бе Започнал Да Се Учиш: После Твоят Разум Отплува: Но Ние Не Сме Свършили: Още:

: Дълго Чакахме Някой Като Теб: Сега Ти Се Нуждаеш От Нас Така Както И Ние Се Нуждаем От Теб: Няма Връщане Назад:

: В Състоянието В Което Си: Ти Ще Бъдеш Една Развалина: Жив Мъртвец: Пустота Без Песен: Никога Вече Мечтател Или Използуващ Огън:

: Безполезен Крейдейки: Нито Капитан: Нито Делфин: Ненужно месо:

: За Теб Има Само Един Път: През Същността На Съня На Кита: Там Ти Може Да Откриеш Път: Един Труден Път: Но Път Да Изпълниш Дълга Си: Там Може Да Намериш Път Да Спасиш Живота Си:

 

Крейдейки простена. Леко се тресеше и зовеше Нукапаи. И тогава си спомни. Тя беше една от тях. Тя чакаше там долу, заедно с другите негови мъчители, някои от които бяха стари богове от сказанията, а за други не бе чувал дори от големите китове.

К-К-Кп-Крий бе дошъл да го върне обратно.

Въпреки че англическият бе загубен за него, Крейдейки изказа молба на език, който не знаеше, че владее.

 

:Аз съм увреден!: Аз съм развалина!: Аз трябва да умра!: Загубил съм речта си! Загубил съм думите!: Остави ме да умра!:

 

Той отговори с носово ръмжене, което сякаш идваше изпод земята. Изпод тинята.

 

:Мина През Съня На Кита: Където Твоите Братовчеди Никога Не Са Били: Дори Когато Са Играели Като Животни И Почти Не Са Познавали Хората: Отиди По-Дълбоко От Кашалотите: В Тяхната Пасивна Медитация: По-Дълбоко От Кита: В Неговия Дяволски Лов: По-Дълбоко От Самия Мрак…:

:Там Вече Можеш Да Решиш Да Умреш, Ако Истината Не Може Да Се Роди…:

 

Стените на малкото помещение изчезнаха, когато неговият мъчител започна да се насочва към нова реалност. Той имаше голямото чело и светлите зъби на кашалот, но очите му грееха като маяци, а перките му бяха изпъстрени с блестящо сребро. Всичко около него светеше като ореол… като светещите защитни полета около космически кораб…

Стаята напълно изчезна. Изведнъж Крейдейки се оказа сред необятно открито море от безтегловност. Старият бог заплува напред с мощни махове. Крейдейки, стенейки тихо, нямаше сили да устои на течението, породено от перките на гиганта, което го повлече напред. Те се движеха все по-бързо… по-бързо…

Въпреки липсата на посока, делфинът по някакъв начин знаеше, че се спускат НАДОЛУ.

 

 

— Чу ли това?

Помощничката на Макани погледна към резервоара, където лежеше капитанът. Блед прожектор в гравитационния резервоар осветяваше белезите от неколкократната хирургическа намеса. На всеки няколко секунди определени кранчета обливаха с пречистена вода намиращия се в безсъзнание делфин.

Макани проследи погледа на асистенткага си.

— Можжже би. Стори ми се, че преди малко чух нещо като въздишка. Ти какво чу?

Помощничката поклати неуверено глава.

— Не съм сигурна. Стори ми се, че разговаря с някого — само че не на англически. Изглеждаше като вид тринар, а после… носле се превърна в нещо друго. Звучеше много странно! — Тя потрепера. — Мислиш ли, че може би мечтае?

Макани погледна към Крейдейки и въздъхна:

— Не зная. Не зная дори дали в неговото състояние мечтите са нещо, което да му пожелаем, или трябва отчаяно да се молим да не го връхлетят.