Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (9)

6.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Първата фаза на битката представляваше всеобща схватка. Определен брой бойни подразделения се сблъскваха и проучваха, търсейки слабите си места. В орбита вече се носеха разрушени кораби, разкъсани, изкривени и догарящи със зловещ блясък. Светещи облаци от плазма пълзяха по бойното поле, а натрошени метални фрагменти проблясваха при падането си.

На своя флагман една покрита с кожа кралица наблюдаваше мониторите, показващи й бойното поле. Тя лежеше на широка, мека възглавница и замислено поглаждаше кафеникавите люспи по корема си.

Екраните, които заобикаляха канапето на Крат, разкриваха много опасности. На един от мониторите се виждаха извити линии, посочващи зоните на аномална вероятност. Други показваха къде все още съществуваше опасност от психични оръжия.

Групите светлинки бяха другите флотилии, които сега се прегрупираха, тъй като първата фаза на битката наближаваше края си. По фланговете им все още бушуваха сражения.

Крат лежеше на кожена възглавница. Тя премести тежестта си, за да облекчи налягането в третия си корем. Бойните хормони винаги ускоряваха бременността й. Това беше неудобство, което в древни времена бе принудило нейните женски предци да седят в гнездата, оставяйки битките на глупавите мъжки.

Но вече не бе така.

Едно малко, птицеподобно същество се приближи към нея. Крат взе един плод от подноса, който то й поднесе. Захапа го и изсмука соковете, които потекоха по езика и мустаците й. Малкият Форски постави подноса на земята и започна да пее една монотонна балада за радостите от битката.

Естествено, птицеподобните Форски бяха ъплифтирани до пълна разумност. Би било против законите на Ъплифта да се постъпи другояче с подчинена раса. Но въпреки че те можеха да говорят и дори да управляват космически кораб, амбицията за независимост бе отстранена от гените им. Те бяха твърде полезни като домашни животни и шутове, за да бъдат обречени на нещо друго. Приспособимостта можеше да промени техните изящни и интелигентни изяви в тези им функции.

Един от по-малките екрани изгасна. Изтребител от Зороанския ариегард бе унищожен. Крат почти не го забеляза. Засега консолидацията на силите беше изгодна.

Командната зала беше разделена на хаотично разположени сектори. От своята командирска кушетка Крат можеше да погледне във всяка от разхвърляните части. Екипажът й се суетеше наоколо, всеки от него бе член на подчинена от Зоро раса, всеки бързаше да изпълни нарежданията й в своята специалност.

В секторите за навигация, водене на бой и разузнаване, трескавата възбуда от битката най-сетне позатихваше. Но в сектора за планиране кралицата забеляза нарастваща активност, докато екипажът преценяваше развитието на сраженията, включително и новия съюз между силите на Абдикатор и Трансендор.

Един подофицер от расата Паха подаде глава от разузнавателния сектор. Под надвисналите си вежди Крат го наблюдаваше как се прокрадва към сектора за храна, как грабва една вдигаща пара чаша и как бърза обратно към своя пост.

Расата Паха бе получила по-голямо расово самосъзнание от Форски, за да бъдат засилени и качествата им на воини. Това ги бе направило по-независими, отколкото й харесваше, но такава бе цената, която се плащаше за добре обучени бойци. Крат реши да пренебрегне инцидента. Тя се заслуша в песента на малкия Форски за приближаващата победа — за славата, която щеше да принадлежи на Крат, когато пленеше Земляците и най-после изтръгнеше техните тайни.

Запищяха аларми. Малкият Форски уплашено подскочи във въздуха и побягна към своята кабина. Внезапно навсякъде се разтичаха пахаанци.

— Рейдър на Танду! — извика офицерът-тактик. — Кораби от две до дванадесет, намира се сред вас! Започнете изтегляне! Бързо!

Флагманът се наклони, докато извършваше завой, за да избегне сноп снаряди. Мониторите на Крат показваха пулсираща застрашителна синя точка — дръзкия рейдър на Танду, който бе изскочил точно сред флотилията й — която дори сега обсипваше с огън корабите на Зоро.

Проклети да са тъпашките им вероятностни придвижвания! Крат знаеше, че никой друг не можеше да се движи толкова бързо, колкото Тандуанците, защото никой друг вид не искаше да рискува по такъв начин.

Челюстта на Крат се тресеше от гняв. Нейните Зороански кораби бяха толкова заети да отбягват снарядите, че никой не отговаряше на огъня!

— Глупаци! — изсъска Крат в радиопредавателя си. — Кораби шест и десет, спрете и съсредоточете огъня си върху тази гадост!

Тогава, още преди думите й да бяха достигнали нейните подчинени капитани, преди някой Зороанец да бе отвърнал на огъня, ужасяващият кораб на Танду започна да се разпада от само себе си! Само преди миг той още беше там, страхотен и смъртоносен, връхлитащ върху многобройния си, но безпомощен враг. В следващия момент продълговатият изтребител бе заобиколен от искрящ, безцветен ореол от светлинки. Щитът му се разпиля и рейдърът се разпадна като бутната купчина от пръчки.

С ярък проблясък корабът на Танду изчезна, оставяйки след себе си облак от грозна пара. През щитовете на своя кораб Крат почувства яростния психичен рев.

Имахме късмет, осъзна Крат, докато психичният шум бавно намаляваше. Ето защо другите раси избягваха методите на Тандуанците. Но ако корабът бе издържал още няколко мига…

Нямаше никакви загуби и Крат отбеляза, че екипажът й се бе справил добре със задачите си. Но някои бяха по-бавни от необходимото и трябваше да бъдат наказани.

Тя повика главния тактик, един висок, широкоплещест Паха. Воинът се изправи пред нея. Опита се да запази гордото си поведение, но трепкащите му клепачи показваха, че знае какво го очаква. Крат изръмжа дълбоко в гърлото си.

Тя започна да говори, но в емоцията на момента почувства силно напрежение във вътрешностите си. Изгрухтя и се сгърчи, а офицерът Паха побягна, докато тя все още пъшкаше върху кожената си възглавница. Най-накрая тя изстена и почувства облекчение. След миг се наведе, за да вземе яйцето, което беше снесла.

Вдигна го и наказанията и битките за известно време напуснаха ума й. С инстинкт, който предшестваше ъплифта на нейния вид, осъществен от плахите и боязливи Халоанци преди два милиона години, тя реагира на миризмата на феромоните и заблиза родилната ципа от малките въздушни пори, които набраздяваха кожената повърхност на яйцето.

Крат го облиза няколко пъти повече — за удоволствие. След което бавно залюля яйцето с древния, неизкоренен майчински рефлекс.