Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маргьорит дьо Валоа (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La reine Margot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 95 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
Mummu (2008)

Издание:

Александър Дюма. Кралица Марго

Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1980

 

Редактор Красимира Тодорова

Художник Иван Кьосев

Художник-редактор Ясен Васев

Техн. редактор Александър Димитров

Коректори Галина Кирова, Наталия Кацарова

Литературна група — художествена

Код 04 9536621612/5557-42-80

Дадена за набор юли 1980 г. Подписана за печат ноември 1980 г. Излязла от печат декември 1980 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 37,5. Изд. коли 31,50. УИК 35,25 Цена 4,10 лв.

Печат: ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Editions Gallimard et Librairie Generale Francaise, Paris, 1962

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Кралица Марго от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Кралица Марго
La Reine Margot
Кралица Марго (1572)
Кралица Марго (1572)
АвторАлександър Дюма - баща
Създаване1845 г.
Франция
Първо издание1845 г.
Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторически роман
Видроман
СледващаГрафиня дьо Монсоро
Кралица Марго в Общомедия

Кралица Марго“ (на френски: La Reine Margot) е исторически роман, написан от Александър Дюма - баща през 1845 година. Той е първа част на триологията „Ренесанс“. Поредицата продължава с „Графиня дьо Монсоро“

Действието на романа се развива по време на сватбата на Маргарита Валоа (дъщеря на Катерина де Медичи) и Анри Наварски, бъдещият Анри IV през 1572 и смъртта на Шарл IX през 1574. Дюма описва интригите в двореца, Вартоломеевата нощ и идеите на Ренесанса. Кралицата е влюбена в Ла Мол, а нейната приятелка – херцогиня дьо Невер, в най-добрия приятел на Ла Мол – Анибал дьо Коконас. След сложни преплетни и интриги историята завършва с измъчването и убийството на двамата приятели, по нареждане на Катерина (която малко по-късно убива сина си, крал Шарл IX, като го отравя с арсеник). В историята са замесени и Херцозите Д’Алансон и Д’Анжу, както и други интересни и известни хора от времето.

Край на разкриващата сюжета част.

Вижте също

Външни препратки

Глава 65
Кралят умря, да живее кралят!

Катерина и херцог д’Алансон, смъртнобледи от ужас, треперещи от ярост, влязоха след няколко минути. Както беше отгатнал Анри, Катерина знаеше всичко и с няколко думи бе посветила Франсоа. Те пристъпиха няколко крачки и се спряха в очакване.

Анри стоеше прав до възглавницата на Шарл.

Кралят им съобщи волята си.

— Ваше величество — каза той на майка си, — ако имах син, вие щяхте да станете регентка. Ако вас ви нямаше, регент щеше да стане полският крал, ако и него го нямаше, щеше да стане брат ми Франсоа, но аз нямам син и след смъртта ми престолът принадлежи на моя брат херцог д’Анжу, който отсъствува. Понеже рано или късно той ще се върне, за да предяви правата си, не искам да завари на мястото си човек, който би могъл поради почти равните си права да оспорва неговите и да подхвърля кралството на борби между претенденти. Ето защо не ви избирам за регентка, ваше величество, понеже вие ще трябва да избирате между вашите двама синове, а това би било мъчително за едно майчино сърце. Не избирам брат си Франсоа, защото той би могъл да каже на по-големия си брат: „Вие имахте престол. Защо го напуснахте?“ Не, аз избирам регент, който би могъл да съхранява короната, който ще я пази под ръката си, а не на главата си. Поздравете този регент, ваше величество, поздравете го, братко, този регент е наварският крал.

И с жест на върховна власт, той приветства Анри с ръка.

Катерина и д’Алансон направиха движение, което беше нещо средно между нервно разтърсване и поклон.

— Вземете, господин регент — каза Шарл на наварския крал, — ето пергамента, който до завръщането на полския крал ви предава командването на армията, ключовете на кралската хазна, кралското право и власт.

Катерина разкъсваше Анри с поглед. Франсоа така се олюляваше, че едва се държеше на краката си. Но слабостта на херцога и твърдостта на кралицата, вместо да успокоят Анри, му показваха опасността, неотложна, надвиснала, заплашителна.

Анри направи не по-малко усилие над себе си и като преодоля всичките си опасения, взе навития на руло пергамент от краля и изправяйки се с целия си ръст, втренчи в Катерина и във Франсоа поглед, който казваше: „Пазете се, аз съм ваш господар.“

Катерина разбра този поглед.

— Не, не, никога! — каза тя. — Никога моят род няма да преклони глава пред чужд род. Никога един Бурбон няма да царува във Франция, докато има поне един Валоа.

— Майко, майко! — извика Шарл IX, повдигайки се в леглото сред окървавените чаршафи, по-страшен от когато и да било. — Пазете се, аз все още съм крал, не за дълго, зная, но не е необходимо много време, за да дам една заповед, не е необходимо много време, за да накажа убийците и отровителите.

— Е, добре, дайте тази заповед, ако смеете! И аз ще отида да дам моите заповеди. Елате, Франсоа, елате!

И тя излезе бързо, като повлече след себе си херцог д’Алансон.

— Нансе — извика Шарл, — Нансе, бързо, бързо! Аз заповядвам, аз искам, Нансе! Арестувайте майка ми, арестувайте брат ми, арестувайте!…

Изблик на кръв прекъсна думите на Шарл в мига, когато капитанът от гвардията отваряше вратата, и кралят, задъхан, захриптя в леглото си.

Нансе бе чул само името си. Заповедите, които последваха, произнесени с неясен глас, останаха нечути.

— Пазете вратата — каза Анри — и не пускайте никого!

Нансе се поклони и излезе.

Анри обърна поглед към това безжизнено тяло, което можеше да бъде взето за труп, ако едва доловим дъх не раздвижваше пяната върху устните.

Той гледа дълго краля, после заговори на себе си:

— Настъпи върховният час. Да царувам или да живея?

В същия миг завесата на алкова се повдигна, едно бледо лице се появи отзад и един глас отекна сред мъртвото мълчание, което царуваше в кралската стая.

— Живейте! — каза гласът.

— Рьоне! — извика Анри.

— Да, господарю.

— Значи, вашето предсказание е било лъжливо? Аз няма да бъда крал! — извика Анри.

— Ще бъдете, господарю, но още не е настъпил часът.

— Откъде знаеш? Говори! Искам да разбера дали да ти вярвам.

— Слушайте!

— Слушам.

— Наведете се.

Анри се наведе над тялото на Шарл. Рьоне също. Само ширината на леглото ги разделяше и това разстояние още се намали, като се наклониха. Между тях все така лежеше безмълвен, без нито едно движение, умиращият крал.

— Слушайте — каза Рьоне. — Аз съм поставен тук от кралицата-майка, за да ви погубя, но предпочитам да служа на вас, защото вярвам на вашия хороскоп. Служейки ви, аз действам в интерес на тялото и на душата.

— И това ли ти заповяда кралицата-майка да ми кажеш? — запита Анри, изпълнен с безпокойство и съмнение.

— Не — каза Рьоне, — слушайте, ще ви кажа една тайна.

И той се наведе още повече, така че главите им почти се докоснаха.

В този разговор между двамата мъже, надвесени над тялото на умиращия крал, имаше нещо толкова зловещо, че косите на суеверния флорентинец настръхнаха, а обилна пот ороси лицето на Анри.

— Слушайте — продължи Рьоне, — ще ви кажа една тайна, която само аз единствен зная и която ще ви разкрия, ако ми се закълнете над умиращия, че ще ми простите за смъртта на майка си.

— Аз вече ви обещах това веднъж — каза Анри с помръкнало лице.

— Обещахте, но не се заклехте — каза Рьоне и се отдръпна.

— Заклевам се — каза Анри, протягайки дясната си ръка над главата на краля.

— Е, добре, господарю — каза бързо флорентинецът, — полският крал пристига.

— Не — каза Анри, — куриерът е бил задържан от крал Шарл.

— Крал Шарл е задържал куриера по пътя за Шато Тиери, но кралицата-майка в своята предвидливост е изпратила трима куриери по три различни пътища.

— О, беда! — извика Анри.

— Тази сутрин от Варшава пристигна пратеник. Кралят е тръгнал след него, без никой да помисли да му се противопостави, защото във Варшава още не са знаели за болестта на краля. Той е изпреварил Анри д’Анжу само с няколко часа.

— О, ако имах само осем дни! — каза Анри.

— Да, но вие нямате осем дни, вие нямате дори осем часа. Чухте ли звъна на оръжията, които зареждат вън?

— Да.

— Тези оръжия са приготвени за вас. Ще дойдат да ви убият тук, в стаята на краля.

— Кралят още не е умрял.

Рьоне изгледа втренчено Шарл.

— След десет минути той ще бъде мъртъв. Така че вие имате да живеете още десет минути, а може би и по-малко.

— Какво да правя тогава?

— Да избягате, без да губите нито минута, без да губите нито секунда.

— Но откъде? Щом чакат в преддверието, те ще ме убият, когато изляза.

— Слушайте, рискувам всичко за вас. Не го забравяйте никога.

— Бъди спокоен.

— Следвайте ме по този таен проход, ще ви изведа до вратата. После, за да ви дам време, ще отида да кажа на кралицата-майка, че вие слизате. Ще помислят, че вие сам сте открили тайния проход и сте се възползували от него, за да избягате. Елате, елате!

Анри се наведе над Шарл и го целуна по челото.

— Сбогом, братко — каза той, — няма да забравя, че твоето последно желание беше да те наследя. Няма да забравя, че твоята последна воля беше да ме направиш крал. Умри в мир. В името на моите братя ти прощавам пролятата кръв.

— Бързо, бързо — извика Рьоне, — той се свестява! Бягайте, преди да е отворил очи, бягайте!

— Дойке — прошепна Шарл — дойке!

Анри грабна от възглавницата на Шарл шпагата, станала вече ненужна на умиращия крал, пъхна пергамента, който го правеше регент, в дрехата си, целуна за последен път челото на Шарл, заобиколи леглото и се мушна в отвора, който се затвори след него.

— Дойке — извика кралят по-силно, — дойке!

Добрата жена дотича.

— Кажи, какво има, Шарло? — запита тя.

— Дойке — каза кралят, разтваряйки очи, разширени и втренчени от страшната смърт, — докато спях, сигурно се е случило нещо. Виждам ослепителна светлина! Виждам бог — нашия Спасител! Виждам Исус, виждам преблажената дева Мария. Те го молят, умоляват го за мен. Могъщият бог ми прощава… Той ме вика. Боже, боже, приемете ме във вашето милосърдие!… Боже мой, забравете, че съм крал. Аз идвам при вас без скиптър и корона. Боже мой, забравете престъпленията на краля, помнете само страданията на човека! Боже мой, ето ме, идвам!

И Шарл, който, произнасяйки тези думи, се надигаше все повече и повече, сякаш за да отиде при гласа, който го зовеше, след тези думи въздъхна и падна неподвижен и вцепенен в ръцете на дойката.

През това време, докато войниците, командвани от Катерина, завардваха известния на всички изход, през който трябваше да излезе Анри, наварският крал, воден от Рьоне, измина тайния проход, стигна до вратата, скочи върху коня, който го чакаше, и се спусна към мястото, където знаеше, че ще намери дьо Муи.

Изведнъж при шума от копитата, които отекнаха по паважа, няколко часовои се обърнаха и извикаха:

— Той бяга, бяга!

— Кой? — запита кралицата-майка, като се приближи до един прозорец.

— Крал Анри, наварският крал! — извикаха часовоите.

— Стреляйте — извика Катерина, — стреляйте по него! Часовоите се прицелиха, но Анри беше вече много далеч.

— Той бяга — извика кралицата-майка, — значи, е победен!

— Той бяга — прошепна херцог д’Алансон, — значи, аз съм крал!

Но в същия миг, докато Франсоа и майка му бяха още на прозореца, подвижният мост изскърца под стъпките на коне и предшестван от звън на оръжия и гръмък говор, един млад мъж с шапка в ръка долетя в галоп и влезе в двора, викайки: „Франция!“, следван от четирима благородници, покрити като него с пот, прах и пяна.

— Синко! — извика Катерина, протягайки двете си ръце през прозореца.

— Майко — отговори младият човек и скочи от коня.

— Брат ми д’Анжу! — извика ужасен Франсоа, и се отдръпна назад.

— Късно ли е? — запита Анри д’Анжу майка си.

— Не, напротив. Тъкмо навреме. Сам бог не би могъл да те доведе в по-подходящ час. Гледай и слушай!

Действително господин дьо Нансе, капитан от гвардията, излезе на балкона от стаята на краля.

Всички погледи се обърнаха към него.

Той счупи една пръчица на две, разпери ръце, държейки във всяка по едно парче, и извика три пъти:

— Крал Шарл IX умря! Крал Шарл IX умря! Крал Шарл IX умря!

И хвърли на земята двете парчета.

— Да живее крал Анри III! — извика тогава Катерина, прекръствайки се с набожна благодарност. — Да живее Анри III!

Всички повториха този вик с изключение на херцог Франсоа.

— Ах, тя ме изигра! — каза той, раздирайки с нокти гърдите си.

— Аз победих — извика Катерина — и този отвратителен беарнец няма да царува!