Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маргьорит дьо Валоа (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La reine Margot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 95 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
Mummu (2008)

Издание:

Александър Дюма. Кралица Марго

Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1980

 

Редактор Красимира Тодорова

Художник Иван Кьосев

Художник-редактор Ясен Васев

Техн. редактор Александър Димитров

Коректори Галина Кирова, Наталия Кацарова

Литературна група — художествена

Код 04 9536621612/5557-42-80

Дадена за набор юли 1980 г. Подписана за печат ноември 1980 г. Излязла от печат декември 1980 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 37,5. Изд. коли 31,50. УИК 35,25 Цена 4,10 лв.

Печат: ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Editions Gallimard et Librairie Generale Francaise, Paris, 1962

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Кралица Марго от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Кралица Марго
La Reine Margot
Кралица Марго (1572)
Кралица Марго (1572)
АвторАлександър Дюма - баща
Създаване1845 г.
Франция
Първо издание1845 г.
Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторически роман
Видроман
СледващаГрафиня дьо Монсоро
Кралица Марго в Общомедия

Кралица Марго“ (на френски: La Reine Margot) е исторически роман, написан от Александър Дюма - баща през 1845 година. Той е първа част на триологията „Ренесанс“. Поредицата продължава с „Графиня дьо Монсоро“

Действието на романа се развива по време на сватбата на Маргарита Валоа (дъщеря на Катерина де Медичи) и Анри Наварски, бъдещият Анри IV през 1572 и смъртта на Шарл IX през 1574. Дюма описва интригите в двореца, Вартоломеевата нощ и идеите на Ренесанса. Кралицата е влюбена в Ла Мол, а нейната приятелка – херцогиня дьо Невер, в най-добрия приятел на Ла Мол – Анибал дьо Коконас. След сложни преплетни и интриги историята завършва с измъчването и убийството на двамата приятели, по нареждане на Катерина (която малко по-късно убива сина си, крал Шарл IX, като го отравя с арсеник). В историята са замесени и Херцозите Д’Алансон и Д’Анжу, както и други интересни и известни хора от времето.

Край на разкриващата сюжета част.

Вижте също

Външни препратки

Глава 32
Братство

Спасявайки живота на Шарл, Анри бе спасил не просто живота на един човек, а бе възпрял възможността три кралства да сменят своите владетели.

И действително, ако Шарл IX бе убит, херцог д’Анжу щеше да стане крал на Франция, а херцог д’Алансон по всяка вероятност — крал на Полша. Колкото до Навара, понеже херцог д’Анжу беше любовник на принцеса дьо Конде, то наварската корона сигурно щеше да възнагради съпруга за любезността на съпругата.

От всичките тези промени нищо хубаво не произтичаше за Анри. Той само щеше да смени господаря си. И вместо Шарл IX, който го търпеше, на престола на Франция щеше да се качи херцог д’Анжу, който имаше еднакви мисли и чувства с Катерина, беше се заклел в смъртта му и сигурно щеше да сдържи клетвата си.

Всички тези съображения възникнаха изведнъж в главата му, когато глиганът се хвърли върху Шарл IX, и ние видяхме резултата от бързия като светкавица извод, че животът на Шарл IX е свързан с неговия.

Шарл IX беше спасен от един акт на преданост, чиито мотиви му бе невъзможно да отгатне.

Но Маргьорит беше разбрала всичко и тя се възхити на неочакваната смелост, която подобно на мълния проблясваше само по време на буря. За нещастие не бе достатъчно да избегне възцаряването на херцог д’Анжу, той трябваше сам да стане крал. Трябваше да оспори Навара на херцог д’Алансон и на принц дьо Конде. И най-важното трябваше да напусне този двор, в който вървеше между две пропасти, и то да го напусне покровителстван от френски принц.

Връщайки се от Бонди, Анри обмисляше сериозно положението. Когато стигна до Лувъра, планът му беше вече готов.

Без да сваля ботушите си, както беше още прашен и окървавен, той отиде при херцог д’Алансон. Завари го да се разхожда развълнувано из стаята.

Като го видя, д’Алансон трепна.

— Да — каза Анри, като улови двете му ръце. — Разбирам ви много добре, братко. Вие сигурно ми се сърдите, задето пръв обърнах внимание на краля, че вашият куршум е засегнал крака на коня му, а не глигана, каквото беше вашето намерение. Но какво да се прави? Не можах да сдържа изненадата си. Впрочем кралят сам щеше да забележи това рано или късно.

— Разбира се, разбира се — измърмори д’Алансон. — Но все пак аз не мога да не отдам на злонамереност това издайничество от ваша страна и резултатът, както виждате, е, че Шарл се усъмни в моите добри намерения и това хвърли сянка между нас.

— Ще стигнем и дотам. А колкото се отнася до моята злонамереност по отношение на вас, дошъл съм нарочно, за да прецените сам.

— Добре — каза д’Алансон с обичайната си сдържаност. — Говорете, Анри, аз ви слушам.

— След нашия разговор, Франсоа, вие ще видите какви са моите намерения, защото тайната, която ще ви поверя, изключва всяка въздържаност и предпазливост. И след като ви я поверя, вие ще можете да ме погубите само с една дума.

— За какво говорите? — запита Франсоа, който започваше да се смущава.

— Между другото — продължи Анри — аз дълго се колебах дали да ви се доверя, особено след начина, по който се направихте, че нищо не разбирате днес.

— Наистина — каза Франсоа пребледнял — не разбирам какво искате да кажете, Анри.

— Братко, вашите интереси са ми твърде скъпи, затова не мога да не ви предупредя, че хугенотите ми направиха някои предложения.

— Предложения ли? Какви предложения?

— Един от тях, господин дьо Муи дьо Сен-Фал, син на храбрия дьо Муи, убит от Морвел, нали го знаете?…

— Да.

— Той ме намери с риск на живота си, за да ме увери, че съм пленник.

— Така ли? И какво му отговорихте вие?

— Братко, вие знаете, че аз обичам нежно Шарл, който спаси живота ми, и че кралицата-майка ми замени моята майка. Затова отказах да приема предложението му.

— И какво ви предложи той?

— Хугенотите искат да възстановят наварския престол и понеже в действителност той ми принадлежи по наследство, предложиха ми го.

— Да, и господин дьо Муи вместо съгласието, което е искал да получи от вас, е получил отказ.

— Изричен. И дори писмен. Но след това… — продължи Анри.

— Вие сте съжалили, братко — прекъсна го д’Алансон.

— Не, но ако не се лъжа, струва ми се, че господин дьо Муи, недоволен от мен, се насочи другаде.

— Къде? — запита бързо Франсоа.

— Не знам. Може би към принц дьо Конде.

— Да, възможно е — каза херцогът.

— Впрочем — поде Анри — аз мога да узная без никакво съмнение кого е избрал за водач.

Франсоа пребледня като смъртник.

— Но — продължи Анри — хугенотите са разединени помежду си и дьо Муи, колкото и храбър и честен да е, е представител само на половината партия. Другата половина, а тя не е за пренебрегване, не е загубила надеждата да възкачи на престола Анри дьо Навар, който след първите колебания може би е размислил.

— Така ли смятате?

— О, всеки ден получавам доказателства за това. Забелязахте ли от какви хора се състоеше групата, която ни настигна по време на лова?

— Да, от отрекли се протестанти.

— Познахте ли човека, който ми направи знак?

— Да. Той беше виконт дьо Тюрен.

— Разбрахте ли какво ми предложиха?

— Да. Предложиха ви да избягате.

— Значи — каза Анри на обезпокоения Франсоа, — явно е, че има втора партия, която иска друго нещо, а не това, което желае господин дьо Муи.

— Втора партия ли?

— Да, и при това доста могъща. Така че, за да се успее, трябва да се обединят двете крила — Тюрен и дьо Муи. Заговорът е в ход. Войските са готови. Всички чакат само сигнал. В този върховен момент, който изисква от мен бързо решение, аз се колебая между две възможности и дойдох да ги споделя с вас като с приятел.

— Кажете по-добре, като с брат.

— Да, като с брат.

— Говорете, аз ви слушам.

— Първо, трябва да ви опиша моето душевно състояние, скъпи Франсоа. Никакви желания, никаква амбиция, никаква способност. Аз съм просто добър селски благородник, беден, обичащ насладите, стеснителен. Заговорничеството е свързано в моите очи с неудобства, които дори перспективата за една корона не може да изкупи.

— Ах, братко — каза Франсоа, — вие се подценявате. Тъжна е участта на принц, чието преуспяване е ограничено от синор в родната нива и от някоя личност по пътя на почестите. Не ви вярвам в това, което ми казвате.

— Това, което ви казвам обаче, е толкова вярно, братко, че ако имах истински приятел, щях да се отрека в негова полза от властта, която ми предлага моята партия, но за съжаление аз нямам такъв приятел.

— А може би имате. Сигурно се лъжете.

— Не, триста дяволи! — каза Анри. — С изключение на вас, братко, не виждам никой друг, който да е привързан към мен. Затова, вместо да позволя да пропадне със страшни гърчове подобен почин, който би издигнал някой недостоен човек… действително предпочитам да предупредя моя брат краля. Няма да назова никого. Няма да спомена нито страна, нито дата, но ще предотвратя катастрофата.

— Велики боже! — извика д’Алансон, без да може повече да скрива ужаса си. — Как? Вие! Вие, единствената надежда на партията след смъртта на адмирала! Вие, един покръстен хугенот, привидно покръстен или поне така предполагат всички, вие ще вдигнете нож срещу своите братя? Анри, Анри, извършвайки това, знаете ли, че ще подхвърлите на втора Вартоломеева нощ всички калвинисти в кралството? Знаете ли, че Катерина чака само удобен случай, за да изтреби всичко, което е оцеляло?

И херцогът, треперещ, с лице на червени и синкави петна, стискаше ръката на Анри, молеше го да се откаже от това решение, което щеше да го погуби.

— Как? — заговори Анри със съвършено простодушие. — Нима вие, Франсоа, мислите, че ще се случат толкова нещастия? Като имам думата на краля, струва ми се, че ще мога да запазя живота на безразсъдните.

— Думата на крал Шарл IX, Анри?… Нима той не бе дал дума на адмирала? Нима не бе дал дума на Телини? Нима не бе дал дума и на вас? О, Анри, казвам ви, ако вие направите това, ще погубите всички. И не само тях, но и всички, които са имали преки и непреки връзки с тях.

Анри сякаш се замисли за миг.

— Ако бях влиятелен принц в двора, бих действал по друг начин. На ваше място например, на ваше място, Франсоа, френски принц, вероятен наследник на короната…

Франсоа иронично поклати глава.

— Какво щяхте да направите на мое място?

— На ваше място, братко — отговори Анри, — щях да застана начело на заговора, за да го ръководя. Моето име, моите възможности щяха да гарантират пред съвестта ми живота на бунтовниците и бих извлякъл полза първо за себе си, а после и за краля може би, от едно начинание, което иначе би могло да причини най-големите злини на Франция.

Д’Алансон изслуша тези думи с радост, от която цялото му лице просветна.

— Мислите ли — запита той, — че моето участие би могло да отстрани всички злини, които предвиждате?

— Убеден съм — отговори Анри. — Хугенотите ви обичат. Вашата скромна външност, вашето високо и същевременно изгодно положение, благосклонността най-сетне, която винаги сте засвидетелствали на протестантите, всичко би ги подтикнало да ви служат.

— Но — каза д’Алансон — нали има разкол в партията. Тези, които са за вас, ще ме подкрепят ли?

— Наемам се да ги примиря, като им изтъкна две неща.

— Кои?

— Доверието на водачите в мен и страхът, че ваша светлост знае имената им…

— Но кой ще ми разкрие имената им?

— Аз, триста дяволи!

— Нима ще направите това?

— Слушайте, Франсоа, вече ви казах, че обичам само вас в двора. Това без съмнение произлиза от факта, че и вие сте преследван като мене. Освен това жена ми ви обича с любов която няма равна на себе си.

Франсоа поруменя от удоволствие.

— Послушайте ме, братко, заемете се с тази работа. Царувайте в Навара. И ако вие ми запазите място на вашата трапеза и хубава гора, за да ходя на лов, аз ще бъда истински щастлив.

— Да царувам в Навара! — каза херцогът. — Но ако…

— Но ако херцог д’Анжу стане крал на Полша, нали, довършвам вашата мисъл.

Франсоа изгледа Анри ужасено.

— Слушайте, Франсоа — продължи Анри, — понеже нищо не може да ви убегне, аз разсъждавам именно ръководен от тази хипотеза: ако херцог д’Анжу стане крал на Полша, а нашият брат Шарл — господ да го опази — умре, то от По до Париж няма повече от двеста левги. Докато от Париж до Краков има четиристотин. Така че вие ще бъдете тук, за да получите наследството точно в момента, когато полският крал ще научи, че то е свободно. Тогава, ако сте доволен от мен, Франсоа, вие ще ми дадете наварското кралство, което ще бъде само едно цветче от вашата корона. Така съм съгласен. Най-лошото, което би могло да ви се случи, е да си останете крал там и да създадете нова кралска династия, живеейки с мен и моето семейство, докато какво сте тук? Жалък, преследван принц, жалък трети кралски син, роб на двама по-големи братя, когото една прищявка може да изпрати в Бастилията.

— Да, да — каза Франсоа, — съзнавам това. И то толкова добре, че не разбирам защо се отказвате от вашия план и ми го предлагате. Нима нищо не бие тук?

И херцог д’Алансон постави ръка върху сърцето на Анри.

— Някои товари — усмихна се Анри — са много тежки за нечии ръце. Аз не се наемам да нося това бреме. Страхът от умората убива желанието за притежание.

— Значи, Анри, вие наистина се отказвате?

— Казах го на дьо Муи, повтарям го и на вас!

— При подобни обстоятелства, скъпи братко, не е достатъчно само да кажеш нещо, а да го докажеш.

Анри въздъхна като борец, който чувствува, че противникът му се огъва.

— Ще го докажа — каза той — тази вечер. В девет часа списъкът на водачите и планът на заговора ще бъдат у вас. Аз връчих вече на дьо Муи моя писмен отказ.

Франсоа улови ръката на Анри и я стисна сърдечно.

В същия миг Катерина влезе у херцог д’Алансон както обикновено, без да съобщи.

— Заедно? — усмихна се тя. — Двама добри братя? Не е ли тъй?

— Надявам се поне, че е така, ваше величество — каза Анри хладнокръвно, докато херцог д’Алансон побледня от страх.

И той отстъпи назад, за да даде възможност на Катерина да поговори свободно със сина си.

Кралицата-майка извади от чантичката си прекрасно украшение.

— Тази аграфа е от Флоренция — каза тя, — давам ви я, за да я поставите на колана на шпагата си. — После добави тихо: — Ако чуете тази вечер шум у вашия добър брат Анри, не мърдайте.

Франсоа стисна ръка на майка си и й каза:

— Ще ми позволите ли да му покажа хубавия ви подарък?

— Нещо повече, дайте му го от ваше и от мое име, тъй като и без това бях поръчала и за него същата аграфа.

— Чувате ли, Анри — каза Франсоа, — моята добра майка ми подари тази скъпоценност, която ми става двойно по-скъпа, защото тя ми позволява да ви я дам.

Анри се прехласна от красивата аграфа и се разля в благодарности.

След всички тези излияния Катерина каза:

— Сине мой, чувствувам се малко неразположена и ще си легна. Брат ви Шарл е уморен от падането и също ще си легне. Така че няма да вечеряме заедно тази вечер. Всеки ще се храни в покоите си. А, Анри, забравих да ви поздравя за вашата смелост и ловкост. Вие сте спасили вашия крал и брат и ще бъдете възнаграден за това.

— Аз вече съм възнаграден, ваше величество — отговори Анри с поклон.

— От чувството за изпълнен дълг, нали? — каза Катерина. — Това не е достатъчно и повярвайте ми, ние мислим по този въпрос, Шарл и аз, и ще се постараем да не ви останем задължени.

— Всичко, което идва от вас и от моя скъп брат, ще бъде добре дошло, ваше величество.

После Анри се поклони и излезе.

„А, мой мили братко Франсоа — каза си той, излизайки, — сигурен съм сега, че няма да замина сам. И заговорът, който имаше тяло, сега си намери глава и сърце. Само че трябва да внимаваме. Катерина ми прави подарък. Катерина ми обещава награда: значи, ми крои нещо. Трябва да се посъветвам довечера е Маргьорит.“