Александър Дюма
Кралица Марго (22)

Глава 22
„Господарю, вие ще станете крал“

— Господарю — каза Рьоне на Анри, — искам да ви кажа нещо, което ме занимава от дълго време.

— За парфюми ли се отнася? — запита Анри усмихнат.

— Да, господарю… за парфюми — отговори Рьоне с двусмислено изражение.

— Говорете, слушам ви. Този въпрос винаги ме е интересувал.

Рьоне погледна Анри и се опита да прочете през думите непроницаемата му мисъл. Но виждайки, че е напълно безполезно, продължи:

— Един от моите приятели, господарю, пристигна от Флоренция. Той се занимава много с астрология.

— Да — прекъсна го Анри, — знам, че това е страст на флорентинците.

— Заедно с първите световни учени той е направил хороскопи на най-важните личности в Европа.

— Аха! — каза Анри.

— И тъй като династията на Бурбоните влиза в тяхното число, защото произхожда от граф дьо Клермон, петия син на Луи IX, ваше величество се досеща, че и той, не е бил забравен.

Анри започна да слуша по-внимателно.

— И вие помните ли този хороскоп? — усмихна се наварският крал, мъчейки се да изглежда безразличен.

— О — поде Рьоне, като поклати глава, — вашият хороскоп не е от тези, които се забравят.

— Наистина ли? — запита Анри иронично.

— Да, господарю. Според предсказанията на този хороскоп на ваше величество е присъдена най-блестяща съдба.

Очите на младия владетел неволно проблеснаха, но почти тутакси станаха безизразни.

— Всички тези италиански оракули са ласкатели — каза Анри, — а който ласкае, лъже. Не ми ли предсказаха, че ще командвам армии?

И той избухна в смях. Но ако Рьоне не беше толкова зает със себе си, щеше да почувствува принудеността на този смях.

— Господарю — каза хладно Рьоне, — хороскопът предвещава нещо по-хубаво.

— Да не би да предвещава, че застанал начело на тези армии, ще спечеля сражения?

— Нещо по-хубаво, господарю.

— Какво — каза Анри, — може би ме виждате завоевател?

— Господарю, вие ще станете крал.

— Е, триста дяволи! — възкликна Анри, сдържайки силното си вълнение. — Нима вече не съм?

— Господарю, моят приятел знае какво обещава. Вие не само ще станете крал, но и ще царувате.

— В такъв случай — каза Анри насмешливо — вашият приятел сигурно има нужда от десет златни екю, нали, Рьоне? Защото такова пророчество е много смело, особено в тия опасни времена. Вижте, Рьоне, понеже не съм богат, ще дам пет екю веднага на вашия приятел, а останалите пет, когато пророчеството се сбъдне.

— Ваше величество — намеси се баронеса дьо Сов, — не забравяйте, че вече сте задължен към Дариол. Не прекалявайте с обещанията.

— Баронесо — каза Анри, — когато този момент настъпи, надявам се, че всички ще се отнасят към мен като към крал. И всеки ще бъде доволен, ако аз удържа поне половината от обещанията си.

— Господарю — каза Рьоне, — продължавам.

— О, значи, това не е всичко — изненада се Анри, — добре. Ако стана император, давам двойно.

— Господарю, моят приятел дойде от Флоренция с този хороскоп. Той го направи отново в Париж, пак получи същия резултат и ми повери една тайна.

— Тайна, която интересува негово величество? — запита живо Шарлот.

— Поне така смятам — каза флорентинецът.

„Той търси думите си — помисли Анри, без да подпомогне с нищо Рьоне. — Изглежда, че му е трудно да изрази мисълта си.“

— Хайде, говорете — подкани го баронеса дьо Сов, — за какво се отнася?

— Отнася се — каза флорентинецът, претегляйки всяка своя дума, — отнася се за всички тези слухове за отравяне, които се носеха напоследък в двора.

Леко издуване на ноздрите на наварския крал единствено издаде нарасналото му внимание при този внезапен обрат на разговора.

— И вашият приятел флорентинецът — каза Анри, — знае нещо за тези отравяния?

— Да, господарю.

— Как ми поверявате тайна, която не е ваша, Рьоне, и при това толкова важна тайна? — запита Анри е възможно най-естествен тон.

— Този мой приятел желае да получи съвет от ваше величество.

— От мен?

— Какво чудно има в това, господарю! Припомнете, си стария воин от Акциум, който поискал съвет за един процес от Август.

— Август е бил адвокат, Рьоне, а аз не съм.

— Господарю, когато моят приятел ми повери тази тайна, ваше величество все още принадлежеше към калвинистката партия, на която вие бяхте пръв предводител, а принц дьо Конде — втори.

— И после? — запита Анри.

— Този приятел се надяваше, че вие ще използвате голямото си влияние над принц дьо Конде, за да не се отнася той така неприязнено към него.

— Обяснете ми всичко това, Рьоне, ако искате да ви разбера — каза Анри, без лицето или гласът му да се изменят.

— Ваше величество ще разбере всичко още от първата дума. Този мой приятел знае всички подробности по опита да бъде отровен принц дьо Конде.

— Как, нима са се опитали да отровят принц дьо Конде? — запита Анри с престорено учудване. — Наистина ли? И кога е станало това?

Рьоне погледна втренчено краля и отговори:

— Преди една седмица, ваше величество.

— Някой враг ли? — запита кралят.

— Да — отговори Рьоне, — един враг, когото ваше величество познава и който познава ваше величество.

— Всъщност — каза Анри — струва ми се, че чух за това, но не зная подробностите, които вашият приятел, както казвате, иска да ми разкрие.

— Е, добре, изпратили едно шишенце с благоухания на принц дьо Конде, но за щастие лекарят му се намирал там, когато му го донесли. Той го взел от ръцете на пратеника и помирисал, за да опита миризмата и въздействието й. Два дни по-късно гангренозно възпаление по лицето, кръвотечение и страшна рана били наградата за неговата преданост или резултатът от неговата непредпазливост.

— За нещастие — каза Анри — аз вече съм наполовина католик. И съм изгубил всякакво влияние над принц дьо Конде; така че вашият приятел е сгрешил, като се обръща към мене.

— Ваше величество може да бъде полезен на моя приятел не само с влиянието, което има пред принц дьо Конде, но още повече пред принц де Порсиан, брат на онзи, който беше отровен.

— Знаете ли, Рьоне — каза Шарлот, — от вашите истории тръпки ме побиват. Това ходатайство е неуместно. Късно е вече и вашите приказки са зловещи. Всъщност парфюмите ви струват много повече.

И Шарлот протегна отново ръка към кутийката с червилото.

— Баронесо — каза Рьоне, — преди да опитате това червило, чуйте какви жестоки последици могат да извлекат злодеите.

— Решително, Рьоне — каза баронесата, — тази вечер вие сте страшен!

Анри смръщи вежди, но разбра, че Рьоне преследва някаква цел, която още не му беше ясна, и реши да изведе докрай този разговор, който събуждаше в сърцето му мъчителни спомени.

— Значи — поде той, — на вас ви са известни подробности по отравянето на принц де Порсиан?

— Да — отговори Рьоне. — Всички знаеха, че той оставя запалена лампа до леглото си всяка вечер. Сложиха отрова в маслото и той се задуши.

Анри сгърчи влажните си от пот пръсти.

— Ще излезе — прошепна той, — че този, когото вие наричате ваш приятел, не само знае подробностите по това отравяне, но познава и отровителя.

— Да. Затова той искаше да узнае от вас дали имате влияние пред живия принц де Порсиан, та да го накарате да прости на убиеца за смъртта на неговия брат.

— За съжаление — отговори Анри — аз все още съм наполовина хугенот и нямам никакво влияние над принц де Порсиан. Така че вашият приятел греши, като се обръща към мен.

— А какво ли мислят по този въпрос принц дьо Конде и принц де Порсиан?

— Отде да зная какво мислят, Рьоне? Доколкото ми е известно, бог не ми е дал привилегията да чета в сърцата им.

— Ваше величество може да запита сам себе си — каза флорентинецът спокойно. — Нима в живота на ваше величество няма някое мрачно събитие, при което да покажете снизхождение и колкото и да е мъчително, да проявите великодушие?

Той произнесе тия думи с такъв тон, че дори Шарлот потрепера. Това беше толкова пряк, толкова осезателен намек, че младата жена се обърна, за да скрие червенината си и да избегне погледа на Анри.

Наварският крал направи върховно усилие над себе си; челото му, смръщено заплашително, докато флорентинецът говореше, се проясни и като скри благородната синовна скръб, която притискаше сърцето му, зад общи приказки, той каза:

— Мрачно събитие в моя живот ли? Не, Рьоне, не си спомням. От моята младост са останали лудории и безгрижие, примесени с малко или повече неизбежни жестокости, наложени на всички ни от природните изисквания и божите изпитания.

Рьоне на свой ред се овладя, гледайки внимателно ту Анри, ту Шарлот, сякаш искаше да предизвика единия и да задържи другия. Защото Шарлот, за да прикрие смущението, което предизвикваше в нея този разговор, се бе обърнала към тоалетката си и отново бе протегнала ръка към кутийката с червилото.

— В края на краищата, ваше величество, ако вие бяхте брат на принц де Порсиан или син на принц дьо Конде и ако бяха отровили брат ви или убили баща ви…

Шарлот изписка леко и отново приближи червилото до устните си. Рьоне видя това движение, но този път не я спря нито с дума, нито с жест, а само възкликна:

— В името на небето, отговорете, господарю! Ако бяхте на тяхно място, какво щяхте да направите?

Анри събра мислите си, изтри с трепереща ръка челото си, оросено от няколко капки студена пот, и като се изправи в целия си ръст, отговори, докато Рьоне и Шарлот сдържаха дори дъха си.

— Ако аз бях на тяхно място и бях сигурен, че ще стана крал, тоест представител на бога на земята, бих постъпил като бог. Бих простил.

— Баронесо — извика Рьоне, като издърпа червилото от ръката на Шарлот, — баронесо, върнете ми тази кутия! Виждам, че помощникът ми е сбъркал и ви е донесъл друга. Утре ще ви изпратя вашата.