Александър Дюма
Кралица Марго (38)

Глава 38
Кордонът на кралицата-майка

Шарл се беше върнал в къщи весел и доволен, но след десетминутен разговор с майка си тя сякаш му предаде своята бледост и гняв и взе в замяна веселото настроение на сина си.

— Граф дьо Ла Мол? — говореше Шарл. — Граф дьо Ла Мол… Трябва да извикаме Анри и херцог д’Алансон, защото Ла Мол е на служба при него.

— Извикайте ги, щом трябва, синко, но нищо няма да излезе. Страхувам се, че Анри и Франсоа са в много по-тесни връзки, отколкото предполагате. Да ги разпитате, значи да събудите подозренията им. По-добре ще бъде, мисля, бавно и сигурно да ги изпитаме няколко дни. Ако дадете възможност на виновните да отдъхнат, ако ги накарате да повярват, че са се изплъзнали от вашата бдителност, те ще станат дръзки, триумфиращи и ще ви предоставят по-добър случай да ги заловите. Тогава ще узнаем всичко.

Шарл се разхождаше нерешително, предъвкваше гнева си, както конят дъвче юздата си, и притискаше със сгърчена ръка сърцето си, терзано от подозрение.

— Не, не — каза той най-сетне. — Няма да чакам. Вие не знаете какво значи да чакаш, заобиколен, както съм аз, с призраци. Впрочем от ден на ден тези контета стават все по-безсрамни. Дори тази нощ двама покорители на женски сърца се осмелиха да ни се противопоставят, да се бунтуват срещу нас. Ако граф дьо Ла Мол е невинен, толкова по-добре. Но аз много бих искал да узная къде е бил Ла Мол тази нощ, когато в Лувъра са пребивавали моите гвардейци, а на улица Клош-Персе се опитаха да пребият мене. Да ми доведат херцог д’Алансон а после Анри. Искам да ги разпитам поотделно. Вие, майко, можете да останете.

Катерина седна. За гъвкав ум като нейния всеки инцидент, насочен от мощната й ръка, можеше да я доведе до целта, макар и привидно да я отдалечава. От всеки удар бликва звук или искра. Звукът показва пътя, искрата го осветява.

Херцог д’Алансон влезе: разговорът с Анри го беше подготвил за срещата, така че той беше доста спокоен.

Отговорите му бяха много точни. Предупреден от майка си да остане в стаята, той изобщо не знаел нищо за събитията, станали през нощта. Но тъй като неговият апартамент бил в същия коридор с апартамента на наварския крал, отначало му се сторило, че чува шум, сякаш някой издънва врата, после се чули проклятия и изстрели. Едва тогава той се решил да открехне вратата и видял как един мъж с вишнев плащ бяга.

Шарл и майка му се спогледаха.

— С вишнев плащ ли? — запита кралят.

— С вишнев плащ — отговори д’Алансон.

— И този вишнев плащ не ви ли накара да се усъмните в някого?

Д’Алансон призова цялата си душевна сила, за да излъже колкото се може по-естествено.

— Длъжен съм да призная на ваше величество, че в първия момент ми се стори, че познах яркия плащ на един от моите придворни.

— И как се казва този ваш придворен?

— Граф дьо Ла Мол.

— А защо граф дьо Ла Мол не е бил при вас, както му налага неговият дълг?

— Аз го бях освободил.

— Добре. Вървете си — каза Шарл.

Херцог д’Алансон се отправи към вратата, от която беше дошъл.

— Не от тази, от другата — каза Шарл.

И той му показа вратата, която водеше към стаята на дойката.

Шарл не искаше Франсоа и Анри да се срещнат.

Той не знаеше, че те са се видели за миг и че този миг е бил достатъчен двамата да се уговорят.

След като д’Алансон излезе, Шарл направи знак и Анри на свой ред влезе.

Анри не дочака Шарл да го разпитва.

— Ваше величество — каза той — ме извика точно когато аз се канех да дойда при него, за да искам справедливост.

Шарл смръщи вежди.

— Да, справедливост — повтори Анри. — Първо, аз благодаря на ваше величество, че снощи ме отведе със себе си, защото сега зная, че така ми спаси живота. Но в какво съм се провинил, та върху мен е извършен опит за покушение?

— Това не беше опит за покушение — каза живо Катерина, — а за арестуване.

— Да кажем, че е било тъй — възрази Анри. — Но какво престъпление съм извършил аз, за да ме задържате? Ако съм виновен, и тази сутрин съм толкова виновен, колкото и снощи. Ваше величество, какво е моето престъпление?

Шарл погледна майка си, доста затруднен как да й отговори.

— Синко — каза Катерина, — вие приемате съмнителни хора.

— Ясно — каза Анри, — и тези съмнителни хора ме компрометират. Така ли, ваше величество?

— Да, Анри.

— Назовете ги, кажете кои са те, направете очна ставка.

— Да — каза Шарл, — Анрио има право да иска обяснение.

— И аз го искам — поде Анри, който, чувствувайки превъзходството си в този случай, искаше да го използува. — Аз искам това обяснение от моя скъп брат Шарл, от моята мила майка Катерина. След сватбата си с Маргьорит не съм ли бил винаги добър съпруг? Защо не попитате Маргьорит? Не съм ли добър католик? Защо не попитате моя духовник? Не съм ли добър роднина? Защо не попитате всички, които присъстваха на вчерашния лов?

— Да, това е вярно, Анрио — каза кралят, — но какво да се прави, казват, че си заговорничел.

— Срещу кого?

— Срещу мен.

— Ваше величество, ако аз заговорничех срещу вас, трябваше само да оставя да се развиват събитията, когато вашият кон със счупения крак не можеше да стане и разяреният глиган се спусна срещу ваше величество.

— Дявол да го вземе, майко, не виждате ли, че той е прав?

— Но кой е бил у вас тази нощ?

— Ваше величество — каза Анри, — в тези дни, когато малцина могат да отговарят сами за себе си, аз не мога да отговарям за другите. Излязох от апартамента си в седем часа. В десет часа брат ми Шарл ме отведе. Бях с него цялата нощ. Не бих могъл да бъда едновременно с негово величество и да зная какво се е случило в стаята ми.

— Не е ли вярно обаче — каза Катерина, — че един човек, който е бил у вас, е убил двама гвардейци на негово величество и е ранил господин дьо Морвел?

— Мой човек ли? — каза Анри. — Кой е той, ваше величество, кажете ми името му.

— Всички обвиняват граф дьо Ла Мол.

— Граф дьо Ла Мол не е мой човек, ваше величество. Граф дьо Ла Мол е придворен на херцог д’Алансон, на когото го е препоръчала дъщеря ви.

— Най-сетне — каза Шарл — граф дьо Ла Мол ли е бил при теб, Анрио?

— Откъде да зная, ваше величество. Не казвам нито да, нито не. Граф дьо Ла Мол е много добър служител. Напълно предан на наварската кралица и често идва при мен с поръчки било от Маргьорит, на която е много признателен, че го е препоръчала на херцог д’Алансон, било от самия херцог. Не мога да кажа, че не е бил граф дьо Ла Мол.

— Той е бил — каза Катерина. — Познали са вишневия му плащ.

— Граф дьо Ла Мол има вишнев плащ?

— Да.

— И човекът, който така добре се е справил с моите двама войници и с господин дьо Морвел…

— Е имал вишнев плащ? — запита Анри.

— Точно така — отговори Шарл.

— Добре — съгласи се беарнецът, — но струва ми се, че в такъв случай, вместо да викате мене, който не съм бил у дома си, трябваше да разпитате граф дьо Ла Мол, който е бил там. Само — допълни Анри — длъжен съм да обърна внимание, че…

— Какво?

— Ако аз, виждайки заповед, подписана от моя крал, се бях отбранявал, вместо да се подчиня на тази заповед, щях да бъда виновен и щях да заслужавам всякакъв вид наказания. Но не аз, а един непознат, до когото не се отнася тази заповед, се е защитил. Искали са да го задържат несправедливо и той се е отбранявал. И то дори много добре, но е бил в правото си.

— Само че… — измърмори Катерина.

— Ваше величество — запита Анри, — в заповедта беше ли написано, че трябва да бъда задържан?

— Да — каза Катерина, — и лично негово величество беше подписал тази заповед.

— Но в нея беше ли казано, ако не намерят мен, да задържат човека, когото биха намерили на мое място?

— Не — отговори Катерина.

— Е добре, ако не се докаже, че аз заговорнича и че човекът, който е бил в моята стая, заговорничи заедно с мен, този човек е невинен. — И обръщайки се към Шарл IX, Анри продължи: — Ваше величество, аз не напускам Лувъра. Готов съм да отида само при една ваша дума в който затвор ви е угодно да ми посочите. Но докато чакам да се докаже противното, имам право да се наричам и ще се наричам най-предан служител, поданик и брат на ваше величество.

И Анри, покланяйки се пред Шарл, с достойнство, каквото досега не бяха забелязвали у него, излезе от стаята.

— Браво, Анрио! — възкликна Шарл, когато наварският крал излезе.

— Браво, защото ни би, нали!? — каза Катерина.

— Защо да не го поздравя? Когато се фехтуваме и той ме докосне, не му ли казвам браво? Майко, вие грешите, като презирате така този младеж.

— Синко — каза Катерина, като стисна ръката на Шарл IX, — аз не го презирам, а се страхувам от него.

— Ех, значи, грешите, майко. Анрио е мой приятел и както сам той каза, ако заговорничеше срещу мен, трябваше само да ме остави на глигана.

— Да — каза Катерина. — Та неговият личен враг херцог д’Анжу да стане крал на Франция, нали?

— Майко, няма значение защо Анрио е спасил живота ми. Но фактът си е факт. Той ме спаси. И дяволите да го вземат, аз не искам да го оскърбявам. А колкото до граф дьо Ла Мол, ще поговоря с брат си д’Алансон, чийто придворен е той.

Това означаваше, че Шарл отпраща майка си. Тя се оттегли, опитвайки се да даде определена насока на блуждаещите си подозрения. Ла Мол беше твърде незначителен, за да удовлетвори плановете й.

Когато се върна в покоите си, Катерина завари там Маргьорит.

— Ах, вие ли сте, дъще? Търсих ви снощи.

— Зная, ваше величество, но бях излязла.

— А тази сутрин?

— Тази сутрин, ваше величество, идвам да ви потърся, за да ви кажа, че ще извършите голяма несправедливост.

— Каква?

— Ще наредите да арестуват граф дьо Ла Мол.

— Лъжете се, дъще. Аз не арестувам никого. Кралят арестува, а не аз.

— Не се хващайте за думата, ваше величество, когато случаят е толкова сериозен. Ще арестуват граф дьо Ла Мол, нали?

— Възможно е.

— И ще го обвинят, че се е намирал тази нощ в стаята на наварския крал, убил е двама войници и е ранил господин дьо Морвел?

— Действително му приписват това престъпление.

— Погрешно му го приписват, ваше величество. Граф дьо Ла Мол не е виновен.

— Граф дьо Ла Мол не е виновен? — извика Катерина и едва не подскочи от радост, като отгатна, че това, което ще й каже Маргьорит, ще хвърли светлина.

— Не, той не е виновен. Не може да бъде виновен, защото не е бил у краля.

— А къде е бил?

— При мен, ваше величество.

— При вас?

— Да, при мен.

Катерина трябваше да прониже с поглед при това признание френската принцеса, но тя само скръсти ръце на гърдите си.

— И… — каза тя след кратко мълчание — ако задържат господин дьо Ла Мол и го разпитат…

— Той ще каже къде е бил и с кого е бил, майко — отговори Маргьорит, макар че беше сигурна в противното.

— Щом е така, вие имате право, дъще. Не бива да задържат господин дьо Ла Мол.

Маргьорит потрепера: стори й се, че в начина, по който майка й произнесе тези думи, беше вложен тайнствен и страшен смисъл. Но тя нямаше какво повече да каже, защото, молбата й беше изпълнена.

— Но тогава, — каза Катерина, — щом граф дьо Ла Мол не е бил при краля, там е имало друг човек, нали?

Маргьорит замълча.

— Познавате ли този друг човек, дъще? — запита Катерина.

— Не, майко — каза Маргьорит не особено убедително.

— Хайде, довери ми се напълно.

— Повтарям ви, ваше величество, нищо не зная — отговори Маргьорит пребледняла.

— Добре, добре — каза Катерина с безразличен вид, — ще се осведомим. Идете си, дъще. Успокойте се, майка ви бди над вашата чест.

Маргьорит излезе.

— Ах — възкликна Катерина, — те се съюзяват! Анри и Маргьорит се разбират. Стига жената да мълчи, мъжът ще се прави на сляп. Ах, деца мои, вие наистина се мислите за много силни! Но вашата сила е във вашето единство. А аз ще ви сразя един по един. Впрочем не е далеч денят, когато Морвел ще може да говори или да пише. Да произнесе едно име или да драсне няколко букви. И в този ден ще узнаем всичко… Да, но дотогава виновният ще бъде в безопасност. По-добре да ги разединя веднага.

И стигнала до това размишление, Катерина тръгна към покоите на сина си. Завари го с херцог д’Алансон.

— А — каза Шарл IX, смръщвайки вежди, — вие ли сте, майко?

— Защо не каза пак? Помисли си го, нали, Шарл?

— Това, което си мисля, е лично моя работа, ваше величество — възрази кралят с груб тон, с какъвто говореше понякога дори и на Катерина. — Какво обичате? Говорете бързо.

— Вие имахте право, синко — каза Катерина на Шарл, — а вие, д’Алансон, сгрешихте.

— В какво, ваше величество? — запитаха двамата братя едновременно.

— Граф дьо Ла Мол не е бил в стаята на наварския крал.

— Така ли? — възкликна Франсоа пребледнял.

— А кой тогава е бил? — запита Шарл.

— Не знаем още, но ще узнаем веднага щом Морвел проговори. А сега да оставим тази работа, всичко скоро ще се изясни, и да се върнем на граф дьо Ла Мол.

— Какво искате от граф дьо Ла Мол, майко, щом не е бил у наварския крал?

— Не — каза Катерина, — той не е бил при краля, но е бил при… кралицата.

— При кралицата? — извика Шарл и избухна в нервен смях.

— При кралицата? — прошепна д’Алансон и пребледня като мъртвец.

— Нищо подобно, нищо подобно — каза Шарл. — Гиз ми каза, че е срещнал носилката на Маргьорит.

— Точно така — каза Катерина. — Тя има къща в града.

— На улица Клош-Персе! — възкликна кралят.

— Струва ми се, че там — отговори Катерина.

— О, това е вече прекалено — каза д’Алансон, впивайки нокти в гърдите си. — И да ми го препоръча на мен!

— Аха, сега ми дойде наум — каза кралят, спирайки се внезапно. — Значи, той се е защищавал миналата нощ срещу нас, той, негодникът, ми е хвърлил по главата сребърната кана!

— Да — повтори Франсоа, — негодник!

— Имате право, мои деца — каза Катерина, без да даде вид, че разбира чувствата, които вълнуваха поотделно синовете й. — Имате право, защото и най-малката неделикатност от страна на този благородник може да предизвика страшен скандал. Да погуби доброто име на една френска принцеса. Не трябва кой знае колко, само да се напие.

— Или да започне да се хвали — добави Франсоа.

— Разбира се, разбира се — каза Шарл. — Но ние не можем да дадем това дело на съдиите, ако Анрио не се оплаче.

— Синко — каза Катерина, като постави ръка върху рамото на Шарл и го притисна многозначително, за да привлече вниманието на краля върху предложението си. — Чуйте какво ще ви кажа: престъплението е извършено, а сега може да избухне скандал. Но не съдиите и палачите наказват този вид оскърбления на кралската особа. Ако вие бяхте обикновени благородници, аз не би имало какво да ви поучавам, защото и двамата сте храбри. Но вие сте принцове и не можете да кръстосате шпагите си с един дребен благородник. Помислете си как трябва да отмъстите като кралски потомци.

— Дявол да го вземе! — извика Шарл. — Имате право, майко. Ще помисля по този въпрос.

— И аз ще ви помогна, братко! — извика Франсоа.

— А аз — каза Катерина, отвързвайки кордона от червена коприна, с който три пъти бе опасана талията й и чиито краища завършваха с пискюли, достигащи до коленете — се оттеглям, но ви оставям това, за да ви напомня за мен.

И тя хвърли кордона в краката на двамата принцове.

— Аха — каза Шарл, — разбирам.

— Този кордон… — каза д’Алансон, като го вдигна.

— Означава наказание и мълчание — каза победоносно Катерина. — Само че не е лошо да замесите и Анри в тази работа.

И тя излезе.

— Боже мой — каза д’Алансон, — нищо по-лесно от това, щом Анри узнае, че жена му му изневерява… Съгласен ли сте с майка ни? — запита той краля.

— Напълно съгласен — каза Шарл, не подозирайки, че забива хиляди кинжали в сърцето на д’Алансон, — това ще вбеси Маргьорит, но ще зарадва Анрио.

После той извика един от офицерите си и заповяда да доведат Анри. Но след това размисли и каза:

— Не, ще отида да го намеря сам. А ти, д’Алансон, предупреди д’Анжу и Гиз.

И излизайки от покоите си, той се отправи към малката вита стълба, която стигаше до втория етаж и водеше към стаята на Анри.