Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (50)

Ливио и Паравичини

Следователно, по всяка вероятност благодарение на наследството на Кристина Шведска, Уилям Оранжки е могъл да възстанови заема на рода Одескалки. Но фамилията на Инокентий XI му била заела поне 153 000 скуди, върху които впоследствие са се натрупали лихвите. Помпео Адзолино, когато продава на Ливио Одескалки наследството на Кристина, прибира само 123 000 скуди. Къде е отишла разликата?

Карло Одескалки, братът на Инокентий, умрял 1673. През 1680 било ликвидирано дружеството на рода Одескалки във Венеция, а пък това в Генуа още преди години било спуснало кепенците. С какъв способен и доверен посредник разполагал сега Инокентий XI, за да си прибере първия транш от връщането на заема?

Естествено не можел да повери задачата на своя племенник Ливио, и то не само защото бил прекалено изложен пред погледите на обществеността. Ливио бил прототип за богато и покварено разглезено детенце: мрачен, сприхав, затворен в себе си, капризен и нестабилен. Обича парите, но само когато са ги спечелили други. Чичото Бенедето го държи надалеч от държавните дела, иска той да продължи рода. А пък Ливио, сякаш от твърдоглавие, никога няма да се ожени. И никога няма да напусне Рим, за да посети унгарските владения в Сирмиум, закупени от императора. Папа Одескалки затваря от любов към благоприличието всичките театри? След смъртта на чичо си, Ливио си купува напук на всичко ложа в театър „Тор ди Нона“. Може би от чичото наследява определена склонност към скъперничеството и лукавство: когато австрийският посланик в Рим го моли да обмени имперски дукати в римска валута, непохватно се опитва да го измами, предлагайки му 40 баиоко за един дукат (официалният курс е 45). В резултат: посланикът, възползвайки се от ширещия се по онова време антисемитизъм, пуска слух, че племенникът на Инокентий XI прави сделки „като евреин“ (М. Ландау, Wien, Rom, Neapel — Zur Geschichte des Kampfes zwischen Papsttum und Kaisertum, Лайпциг 1884, стр. Ill, н. 1).

Ливио прави и друг голям гаф с императора, на когото обещава да прати паричен заем и военен контингент: 7000 войници, които трябва да се присъединят към имперските войски веднага, щом те се приближат до Абруците. В замяна иска титлата принц на империята. Както знаем, титлата му е дадена, а Ливио всъщност заема на императора една скромна сума (при това на висока лихва). Но от седемте хиляди войника никой не ще види и следа.

Жертва на постоянни притеснения за здравето си, племенникът на блажения Инокентий ревниво съхранява медицински заключения и доклади от аутопсии. С дребен, нечетлив почерк ревностно записва дори най-незначителните признаци на болест. Изкушен от загадъчното, прекарва нощите си в алхимически експерименти и мъчителни търсения на лекове, които е готов да заплати щедро дори и на непознати (Фонд Одескалки, XXVII B6; Архив на двореца Одескалки, III B6, н. 58 и 80). И в моментите, в които неговата чувствителна личност страда прекалено много от разпорежданията на чичото, излива гнева си, записвайки бележки и злонамерени клюки, сякаш за да подготви някакво детинско отмъщение (Фонд Одескалки, Дневник на Ливио Одескалки).

Такъв човек никога не би могъл да издържи тежестта на потискащи тайни, на компрометиращи срещи, на необратими решения. За да прибере от Уилям дължимите суми, той си служел с един способен, бляскав и хладнокръвен управител.

Инокентий XI имал в Рим човек, който бил в състояние да се грижи за неговите интереси с дискретност и вярност. Това бил банкерът Франческо Паравичини, произхождащ от едно семейство, близко на рода Одескалки. Отличавал се с компетентността и точността на истински човек на делото и управлявал всевъзможни сделки на бъдещия папа: от събирането на наемите до покупката на земи, от приемането на парите, изпратени в Рим от роднините, до връщането на кредитите. Още през далечната 1640 именно Паравичини купил по поръчка на Карло Одескалки две секретарски места за прелати в канцелария и една началническа длъжност (цена: 12 000 скуди) в полза на Бенедето, отваряйки с парите, както било обичайно тогава, неговия достъп до църковната йерархия.

Ето защо фамилията Паравичини сигурно се е радвала на най-пълното доверие от страна на рода Одескалки. Веднага, щом кардинал Бенедето станал папа, назначил двама Паравичини, Джовани Антонио и Филипо, за тайни ковчежници, а освен това и за главни платци на Апостолическата камера, следователно със задачата да се грижат за всеки вид плащания, наредени от Светия престол и от самия папа. В същото време новият папа премахнал длъжността платец във Форли, Ферара, Равена, Болоня и Авиньон: длъжност, която щяла да се повери, без да бъде ясно защо, на лица от фамилията Паравичини.

Заслужавало ли си да се повери на Паравичини (Римски държавен архив, Camerale I — Chirografi, том 169,237 и 239,10 октомври 1676 и 12 юни 1667 и Carteggio del Tesoriere generate della Referenda camera aposiolica, години 1673-1716; виж също Ч. Нарди, / Registri del pagatorato delle soldatesche е del Tesorieri della legazione in Avignone е del contado venaissano nell’Archivio di Stato di Roma, Рим 1995), които живеели в Рим, задача в далечния Авиньон, където главният платец трябвало да се занимава само с рутинните сметки на Апостолическия дворец и с някоя и друга войнишка заплата? Любопитно, но когато Инокентий XI умира и се слага край на френската окупация в Прованс, длъжността на платец на Авиньон е върната на Пиетро Дел Бианко, чиято фамилия е заемала този пост цели десетилетия.

Колко дълбоко е доверие е имал папата на Джовани Антонио й Филипо Паравичини, става ясно и от някои други подробности. Когато трябва да се дадат на разположение на апостолическите нунции във Виена и Варшава нужните средства за войната срещу турците, парите на Светия Престол са прехвърлени през борсите в Улм, Инсбрук и Амстердам (ето го отново…) от доверени лица на папата: освен добре известния Рецонико, и двамата Паравичини. Не биха ли могли именно те да бъдат идеалните посредници за прибирането на парите от принц Оранжки? (Фонд Одескалки, XXII A13, к. 440)

Думите, изречени от мосю дьо Сен Клеман и Бокастел пред монсиньор Ченчи, оставят подозрението, че за да си върне дълговете към фамилията на папата, на поданиците на Оранж било наложено нещо като „данък Одескалки“. След като парите вече били намерени, най-изгодното и сигурно решение би било да ги върнат, ако е възможно, на няколко километра от Оранж: в същия Авиньон най-вероятно, в който се подвизавали доверените Правичини. Ковчежникът на Уилям сигурно периодично е връчвал на определен посредник едно най-просто разменно писмо, в някой закътан ъгъл на Прованс. Никакви подставени лица, банкови сметки или международни триъгълници.