Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (42)

Еврейският проблем

Както видяхме, по два от трите очевидни канала за финансиране, използвани от принц Оранжки, извадени наяве от историците (тоест адмиралтейството на Амстердам, холандските благороднически фамилии и банкерите-евреи), течали парите на рода Одескалки. Заемите на фамилията на Инокентий всъщност отишли както в ръцете на адмиралтейството на Амстердам (в лицето на Жан Ньофвил, обявен за адмирал от самия Уилям Оранжки), така и на многобройни фамилии от икономическата и финансова холандска аристокрация: Дойц, Хошпид и Бартолоти — всички фигуриращи в счетоводните книги на Карло Одескалки.

В общи линии два канала от три били подсигурявани от фамилията на блажения Инокентий. При това положение във финансовата подкрепа за Оранжкия род фамилия Одескалки имали един-единствен конкурент — еврейските банкери. Случайно или не, но сред множеството сурови мерки, въведени от Инокентий XI по време на неговия понтификат, имало една, която се отнасяла именно до финансите. Блаженият Инокентий забранил на евреите, под заплахата от тежки наказания, да упражняват банковото дело: точно в сферата, в която фамилията Одескалки имала подчертано превъзходство. Тежката мярка, която поставила края на един дълъг период на толерантност от страна на папите, предопределила икономическата разруха на римските евреи, които до началото на 19 век били принудени да наблюдават безсилни на непрекъснатото увеличаване на своите дългове и краха на печалбите си. В същото време папа Инокентий дал тласък на развитието на заложните къщи, които — макар и да представлявали похвална и обществено значима инициатива — отмъквали от евреите ресурси и клиенти в нарастващо количество.

Забраната да се дават заеми с лихва е въведена от Инокентий XI през 1682. През същата година банкерът-евреин Антонио Лопес Суасо дава на Уилям Оранжки заем от 200 000 гулдена. Това съвпадение ли е?

Както видяхме, родът Одескалки финансира в Мадрид трафика на роби на Грило и Ломелини. Но и тук евреите са им били конкуренти: дейността на Трило е финансирана и от банкерите Лопес Суасо. Дали това не е друг каприз на случая?

Може би казаното не е достатъчно, за да се твърди, че забраната на Инокетий XI е била въведена поради лични интереси. Много векове по-късно беатификацията на папа Пий IX е била съпътствана от разпалени полемики по причина на отявления му антисемитизъм. Ако се вгледаме добре обаче, ще видим, че той не е бил първият противник на евреите, получил честта да присъства на олтарите, а именно папа Одескалки. Който може би за разлика от Пий IX е имал някакъв ясен и много личен мотив за ненавистта си към народа на Израил. И поради поредния каприз на историята, беатификацията на Инокетий XI идва през понтификата на Пий XII — друг папа, чието отношение към евреите, както вече е известно, е най-малкото противоречиво, при положение, че дори е бил обвинен, че е държал в тайна онова, което е знаел за холокоста.