Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (39)

Фамилия Бартолоти

После идват тайните спомоществователи — родът Одескалки. Фамилията на папата може би не е финансирала директно десанта на Уилям в Англия, но със сигурност дълто време е изпращала пари на Оранжкия двор по криволичещи и загадъчни пътеки. Най-интересният канал, използван за тази цел на рода Одескалки, е този на Бартолоти, фамилията, за която Клоридия говори на прислужника по време на първия им разговор. Произхождали от Болоня, но съвсем скоро кръвта им се сляла изцяло с тази на фамилията Ван ден Хувел, която продължила да носи италианското фамилно име само по съображения, свързани с унаследяване на фамилното имущество.

Добре внедрени в холандската аристокрация, някои Бартолоти-Ван ден Хувел имали достъп до важни постове: сред тях има коменданти на пехотата на Амстердам, членове на градската гвардия и пастори-калвинисти. Връзките с господстващото съсловие най-накрая били увенчани с брака на дъщерята на Костанца Бартолоти Сузана с Константин Хюигенс, секретар на Уилям III Оранжки (Йохан Е. Елиас, De vroedschap van Amsterdam, Амстердам 1963, 1388–389).

Но изкачването по социалната стълбица били позволено само на ония, които едновременно се изкачвали и по стълбицата на богатството. И в рамките на няколко десетилетия Бартлоти станали едни от най-могъщите банкери, в състояние да служат на великите, между които и на Оранжката династия. Вилем Бартолоти например бил сред организаторите на един заем от 2 милиона флорина при лихва 4 % в полза на Фридрих-Хайнрих Оранжки, дядото на Уилям. На същия Вилем Бартолоти бабата на Уилям, Амалия от Солмс, дала в залог фамилните си бижута.

Синът на Вилем Бартолоти, който бил взел името на баща си, заемал пари с лихва и работел с един съдружник на име Фредерик Риел (и двамата фигурират между длъжниците на Карло Одескалки, Римски държавен архив, Фонд Одескалки, Счетоводни книжа, XXIII A2 к. 152). От баща си младият Бартолоти бил наследил не само парите и недвижимото имущество, но също и кредитни полици. И през декември 1665, след като починала майка му, Вилем Бартолоти-младши станал кредитор на Уилям Оранжки, който тогава бил едва петнайсетгодишен. Принц Оранжки всъщност дължал 200 000 флорина за изплащане въз основа на две облигации. Първата, от 150 000 флорина, била гарантирана от една ипотека „върху владението на града Веер и неговите околности“, тоест облагородените терени, отвоювани от морето. Оставащата сума пък се гарантирала от друга ипотека „върху някои земи в Германия“, където всъщност се намирали някои от владенията на Оранжкия двор (Елиас, op. cit., 1390).

Приливът на пари от касите на рода Одескалки към Холандия, насочен следователно и към принц Оранжки, достига върха си през 1665. Вярно е, че в този момент Уилям е бил все още незрял петнайсетгодишен младеж и че чак през април 1666 Генералните Щати на Холандия, постоянно разяждани от недоверие спрямо наследствените владетели, щели да се решат да го осиновят с временната и двойствена титла Наследник на държавата. Вярно е също, че по време на двете години на англо-холандския конфликт, който избухва през 1665, търговският обмен с Италия (и следователно може би финансовите транзакции) показва осезаемо нарастване и увеличаването на паричните преводи на рода Одескалки би могло да се дължи на този по-общ процес.

Но никой не може да отрече, че парите на братята Одескалки свършили в ръцете на каймака на патрицианската калвинистка аристокрация в Амстердам, която после подкрепя Уилям и кампанията в Англия. В случая с Бартолоти излиза наяве даже per tabulas един паричен поток, който тръгва от рода Одескалки и свършва при Уилям Оранжки. Да даваш пари на Бартолоти било в общи линии все едно да даваш на Уилям.

Не трябва да се забравя и това, че заемите на рода Одескалки за холандците продължават до 1671, когато Бенедето е кардинал вече от доста години и се готви да се кандидатира за папската тиара.

След 1665 вноските на рода Одескалки за Холандия неочаквано спаднали. Може би била предпазливостта или амбицията надвиват в крайна сметка. Какво би се случило, ако излезеше на бял свят, че един кардинал на Светата Римска Църква е изпращал пари в еретическа земя? Със сигурност би възникнал скандал с разрушителни последици, който щеше да го смаже. А Бенедето Одескалки не можел да си позволи подобни рискове: малко след това, през юни 1667, щял за втори път в живота си да вземе участие в конклава. Този път неговото име се появява и в списъка на кандидатите. Ако някому беше дошло наум да разкрие финансовия поток към Холандия, той не би бил избран за папа нито през тази година, нито когато и да било след това.