Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (38)

Спомоществователите на десанта в Англия

Следователно Уилям Оранжки бил беден или, по-точно казано, вечно задлъжнял и на лов за средства за своите военни начинания. Ето защо трябва да се види кои са били неговите финансови спомоществователи, като се започне с онези, които са всеизвестни.

Политическата и военна дейност на Уилям Оранжки, включително нахлуването в Англия, били спонсорирани от три основни групи банкерите-евреи, адмиралтейството на град Амстердам и накрая някои патрициански рода.

Еврейските банкери заемали едни от челни позиции във финансовите среди на Амстердам и на цяла Холандия. Сред тях се откроява фигурата на барон Франсиско Лопес Суасо, който, освен че играел ролята на дипломатически посредник между Мадрид, Брюксел и Амстердам, подпомагал щедро Уилям. Според съвременниците, той му дал предварително два милиона холандски флорина без никаква гаранция, коментирайки заема с прословутата фраза: „Ако имате късмет, знам, че ще ми ги върнете; ако нямате късмет, съгласен съм да ги загубя“. Други финансови помощи за принц Оранжки дошли от provediteurs general (основни снабдители или източници — така ги наричал той самият) Антонио Алварес Макадо и Якоб Перейра, двама испански евреи-банкери (виж Д. Светчински-Н. Шьондюв, De Familie Lopes Suasso, financiers van Willem III, Цволе 1988).

Не по-маловажно за Уилям било и съдействието на адмиралтейството на Амстердам, което, според историка Джонатан Айзриъл, осигурило около 60 % от бойната флота и екипажа на корабите, които акостирали в Англия. Според оценки от онази епоха, ставало дума за 1800 човека, който непосредствено преди десанта били ангажирани денонощно на смени.

Накрая Уилям получил парична помощ и от няколко холандски фамилии, макар и след много трудности. Уплашени от опасностите, свързани с това да въоръжат един принц, отбелязва Айзриъл, амстердамските патриции всъщност направили така, че отделените от тях фондове за флотата да не бъдат официално предназначени за английския десант, та да изглежда така, сякаш военната кампания е дело само на Уилям, а не и на Амстердам и на холандските провинции. Затова накрая Уилям останал сам, със запалена кибритена клечка в ръка: отговорността била негова, на негова сметки били и дълговете. За да се изиграе този театър, парите били поставени под лъжлив етикет, за да не фигурира каквото и да било в обществените сметки. Една част от финансовите помощи например е отделена тайно от четирите милиона, който Обединените холандски провинции били събрали през месец юли преди десанта, за подобрението на тяхната система от укрепления. Всичко това обяснява защо най-накрая изложени на кредиторите се оказали личните имущества на Уилям, тоест Оранжкото княжество. От друга страна Уилям бил предопределен да стане крал на Англия — нещо, което щяло да му позволи да реши всички проблеми със своите дългове (Дж. Айзриъл, The Amsterdam Stock Exchange and the English Revolution of 1688 в Tijdschrift voor Geschiedenb 103 [1990], стр. 412–440).