Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (43)

Другите инвестиции на рода Одескалки в Холандия

Освен сумите, предназначени за Уилям Оранжки, от счетоводните книги на фамилията Одескалки излизат наяве много други парични потоци, достойни да бъдат разгледани отблизо. Например случая с Хенрик и Франсискус Шилдерс, на чието име от март 1662 до май 1671 са внесени 10 542 скуди. Шилдерс оперирали в сектора на военното снабдяване: Франсискус бил комисар за хранителните припаси на войската в Антверпен, в испанска Нидерландия. Този, който зареждал със зърно испанската армия, бил италианският търговец Отавио Тенсини. Застраховател, наемодател на кораби, вносител на хайвер, мас и кожи от Русия, а освен това и снабдител на лекарства за царя, Тенсини също получава пари от рода Одескалки: 11 206 скуди от януари 1665 до ноември 1670. Могли ли са да бъдат използвани за въоръжението на Уилям Оранжки?

Добре ще е да се преведе разследване и на десетте хиляди скуди, изпратени за три години от Чернеци и Рецонико на холандското търговско дружество на Джован Батиста Бенси и Габриел Воет. Бенси, освен за кожи и зърно, преговарял също така за оръжия, поради което е логично да се запитаме дали някоя партида с мускети (може би с ремъци от тюленова кожа, като ония, които продавал италианския търговец) не е била закупена с парите на католиците Одескалки, за да може после да свърши в ръцете на протестантските войници.

Биха имали нужда от разяснение и много други финансови операции. Например извършените от началото на 1687 вноски в полза на австрийския кардинал Колонич: всъщност в „личния“ архив на рода Одескалки се намират платежни нареждания и обменни писма, с които са изпратени 3 600 чисти имперски талера на Колонич (Фонд Одескалки, XXVI G3). Кардиналът, неуморим бранител на Виена по време на обсадата от 1683, бил също така главно действащо лице в последвалото отвоюване на Унгария. Но в Унгария се намирало и херцогство Сирмиум, което императорът впоследствие продал на Ливио Одескалки: може би защото родът Одескалки са му били кредитори? Нека после се добави, че през 1692 Ливио Одескалки отново заема на императора 180 000 флорина за войната срещу турците при лихва от 6 % и с гаранцията на една ипотека върху имперските мита от провинцията на Болцано (Фонд Одескалки, прилож. 38, н. 114, 1). Ще бъде наистина прекалено за католическата църква да се открие, че, както изглежда, унгарските земи са отвоювани с кръвта на християнските войници, само за да бъдат по-късно продадени на финансовите спомоществователи на империята — рода Одескалки.

Биха могли да представляват интерес за познавачите на историята многобройните парични вноски, засвидетелствани от книжата на Карло Одескалки, в полза на други италиански търговци в Холандия и в Лондон: Отавио Тенсини (свекър на Ферони), Паоло Паренци, Габриел Воет, Джузепе Бандинучи, Пиетр’Андреа и Асканио Мартини, Джузепе Маручели, Джовани Верацана, Стефано Анони, Джован Батиста Катанео и Джакомо Бостика.

Остава да бъдат изяснени взаимоотношенията с други лица от холандски и фламандски произход, работещи в икономическата сфера, като Йеремия Хагенс, Исак Фламинг, Томас Вербек или Петер Вандепут. Всичките те са получатели на суми, които, взети заедно, стигат до 14 000 скуди, за които по никакъв начин Карло Одескалки не е отбелязал условията на вноските (виж например Фонд Одескалки XIII A2 кк. 1, 84, 97–122, 134, 146, 159, 179, 192, 220, 244, 254, 263, 300). Едно задълбочено изследване би трябвало да започне от нотариалните архиви в Амстердам, Лондон и Венеция в търсене на учредителните актове на търговските дружества, договори и обменни писма.