Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (46)

Прилежният Карло

В Амброзианската библиотека в Милано (Фонд Троти, н. 30 и 43) се намира един малък, подробен дневник, до днес не появявал се на бял свят, който Карло Одескалки попълвал всеки ден от 1662 до смъртта си. За жалост не се чете нищо относно фамилните сделки: съдържа единствено методични бележки за здравето, ежедневните срещи, атмосферните условия. На датата 30 септември 1673, ден на Карловата кончина, анонимна ръка е описала последните мигове на умиращия: помазването, духовната помощ, оказана му от двама отци йезуити, смъртта, посрещната с достойнство „на истински Рицар“. После следва една кратка възхвала на неговите добродетели: благоразумие, скромност, справедливост. Но най-вече „беше измежду най-прилежните да отбелязва всичките си неща собственоръчно, което помогна да стане така, та нищо да не тръгне по грешен път след неговата смърт, и да могат да се направят всичките инвентари на мебели, домове, кредити и чужди интереси“.

Възхвалявайки починалия, анонимното лице отделя повече думи за прецизността в правенето и внасянето на сметките и деловите книжа, отколкото за неговите морални добродетели. Трябва да е бил истински майстор на архивирането „рицарят“ Карло Одескалки. Как се обяснява в такъв случай фактът, че не могат да се намерят именно инвентара на неговото наследство и дневните описи на счетоводните му книги?