Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (48)

Кореспонденцията Ченчи

Тук се публикува кореспонденцията, запазена във Тайния архив на Ватикана, между мосю Бокастел, вицелегата в Авиньон Балдасаре Ченчи и Ватиканския държавен секретариат.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 369 Мосю Бокастел до Паоло де Салвадор (преведено), 4 октомври 1689

Синьоре,

След като ви засвидетелствах вътрешната радост, която чувствам, като виждам, че се е възстановила властта на папата, Негово Високопреосвещенство се готви да се върне и вие отново сте в изпълнение на вашата служба, чувствам се задължен да споделя с Вас, че истинската мъка, на която тази страна бе подложена от шестнадесет поделения драгури и двадесет поделения пехотинци, на които вече получихме нареждане да дадем подслон, ни принуди да се предадем на краля [на Франция] и че церемонията се проведе миналия вторник, празник на Вси Светии, на площада на Цирка, където се събраха всички представители на тази държава. Не мога да ви кажа дали идеше дума за нещо предварително подготвено, но всъщност го вярвам и ще Ви говоря за това с повече подробности веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство [Ченчи] е пристигнал. Ще ви обясня пред Него моите мисли [неразбираема дума] дали да се повери на белия лист, ще я познаете лесно, ако ви кажа, че тя би ни доставила щастие, равно на вашето, и че обстоятелството на настоящите дела може да я доведе докрай без много усилия. Жертва съм на ревматизма, но щом стана на крака, ще поискам да ме закарат в Авиньон веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство вече е дошъл там, за да ида и да подновя пред Него свидетелствата за нашата скромна и уважителна покорност. Моля ви да сторите така, че той да разбере жертвите, дето направих за неговото завръщане и мъката, дето изпитвах по неговото заминаване. Впрочем наслаждавайте се на сладостите, които опитвате; ние участваме непряко, тъй като е невъзможно някой лъч да не се падне също и нас; що се отнася до мен, мога в частност да ви уверя, че изпитах толкова радост за онова, дето се случи, като че ли бях ваш сънародник (само да можех), но non datum omnibus adire Corinthum^[1] или да го кажем по-добре, Avenionem. Не мога вече да кажа дали с тези три думи на латински съм извършил някакво нарушение на нормите, но мога да Ви убедя, че не ще извърша нередност спрямо обетите, които изразих.

Ваш най-скромен и най-покорен слуга

Мосю Бокастел

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:

Един поданик на Светия престол верен и по нрави човек добър, благородник авинъонски, ми връчи писмо, до него написано от един поданик на Принца Оранжки, посредством което се предположи огромното желание на поданиците на това княжество да се подчинят на властта на Светия Престол и как с лекота това да може да се увенчае с успех предвид обстоятелствата на настоящето време, и добавя, че ще дойде да сподели с мен радостта от моето завръщане, но едва когато една болежка от катар, дето му причинява — големи мъки, му позволи това. Ако ми приказва по тези въпроси, ще чуя и ще известя онуй, дето ще ми бъде изречено, и не ще нито приема, нито отклоня 2657-а [сделка?]. Изглежда, че относно съгласието на Оранжците не могат да се имат съмнения от никакъв род, защото големите трудности, на които са били изложени от Всехристиянския крал и невъзможността да бъдат закриляни от своя истински принц, ги е довела да отчаяното решение да се разбунтуват срещу него и да се дадат на Всехристиянския крал, както известих с миналите послания, макар много по да би им се усладило да бъдат приети под милостивата власт на Светия Престол, която са изпитали на себе си поданиците на тази държава, и от което не им е останало да желаят за себе си нещо по-добро от това за стотици години напред. По техните виждания, най-вероятно Всехристиянският крал ще подчини всяка друга своя изгода да си задържи това Княжество на оная, дето идва от задължението, в което ще постави Негово светейшество и неговите наследници да подкрепят Краля Джеймс да 2488 [се мобилизира?] срещу Краля Уилям, ако Светият Престол лиши този последния от споменатото Княжество. Правотата на придобивката може да се подкрепи със съгласието на народа, който би се дал на Негово светейшество, само за да се избави от подчинението на един еретически принц, дето или не си е на мястото и или няма желанието да го защити от крайната нищета; освен това с изискванията на Светия Престол за тежката щета, нанесена в миналите времена от Оранжците в омразата им към 2601 [вярата] католическа, дето не знам дали някога е била изплатена; заради поставянето на налог на цялата тази страна, за които налози особено Авинъонската общност се намира в дълг от стотици милиарди скуди[…]

 

Моята служба ме задължи да известя всичко, каквото аз знам относно тъй важния преговор. Приложеният лист съдържа препис от гореспоменатото писмо, което е било написано до синьор Салвадор, аудшпор на Ротата на Авиньон, от синьор Бокастел, благородник от Куртезон. Този, поради други сделки, дето съм устно обсъждал с него, ми се вижда човек с голяма способност и новопокръстен, но с видими прояви като на истински прекръстен и благодарен на Двора на Франция, и се радва в своята родина на значим пост, даден нему от Всехристиянския крал, при когото бил представител преди около две години и защитавал интересите на своите хора като най-способен човек и най-почитан сред своите съграждани. Гореспоменатият мосю Салвадор, дето ми връчи преждеспоменатото писмо, ми каза гласно, че един от консулите на Куртезон шал в душата си намерение [неразбираема дума] да предложи приемането на Княжеството, уверявайки го, че Всехристиянският крал ще се съгласи със сигурност.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:

Миналият вторник Бокастел дойде при мен с аудитор Салвадор и в негово присъствие открито ми заяви единодушното желание на хората от Оранжкото княжество да бъдат под властта на Светия Престол. Отвърнах му като на нещо бленувано, но далеч от това да може да се случи, и в развитието на разговора му обясних колко трудна може да се намери основание да искаме съгласието на Краля на Франция. Той само ми отвърна, че и това венаисинско владение Светият Престол го притежава по силата на едно разделение, направено от Краля на Франция и папата след войната срещу албигойците. Сам от себе си ми добави, че тук в Княжеството е доста разпространено убехсдението, че Принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни сметки, за изплащането на които вярва, че може да прехвърли с лекота владичеството над една държава, от която и без туй малко капитали той същият може да добие. Нашироко му обяснявах колко е невъзможно блаженопочившия Понтифекс да е давал пари на принц Оранжки и, като не можах от него да узная нищо друго от някакво значение, завърших с това, че моята служба не позволява да имам толкова познание и намеса в интересите, дето Н. Св-во може да има с Всехристиянския крал и с другите принцове на Европа, та да ми даде силата да осигуря нему и на неговите съграждани исканото удовлетворение; като при все това не пропуснах да му изкажа чувствата ни на благодарност за една такава склонност да станат поданици на моя Господар и на съчувствие за наистина клетото състояние, в което са изпаднали. Салвадор, като се върна да ми говори за този преговор на следния ден, ми рече, че Бокастел бил наскърбен, задето ме е намерил студен по тези въпроси, и аз му отвърнах същите неща.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Кардинал Отобони до монсиньор Ченчи, 6 декември 1689

За всичко това, дето Вашата Особа ми намеква със своя лист в числа относно онова, към което я е направил съпричастна благородникът авиньонски с писмото, написано му от неговия приятел в Оранж, в което се предполага живото желание на тези Поданици да се дадат на Светия Престол, направих прегледна равносметка за Негово Блаженство; и като Нашият господар приема да изслуша Вашата особа с желание и да показва чувства на пълно задоволство и благодарност за добронамереността на същите поданици и за всяко нещо, дето й се изказва в този смисъл, да внимава обаче добре да се държи винаги надалеч от каквито да било задължения, понеже Нашият Господар мисли, че с повече сигурност могат да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на Светия Престол, дето няма сили, нито оръжие да защитава държавата на Оранжците.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 59

Монсиньор Ченчи до кардинал Отобони, 12 декември 1689

Осведомен съм, че Синьор Графът на Гриняно и Синьор Интенданта на Прованс [френските управители на Авиньон] са известили ония от града на Оранж и на другите местности на Княжеството, че Всехристиянският крал е харесал съзнателното деяние, което те са извършили, да ги отнемат от Господството на Принца и да ги подчинят на това на Н. В-во, и че отгоре на това са ги уверили, че при настъпването на следната година са щели да получат знаци за Неговата доброта.

 

Някой си М-р дьо Сен Клеман, който бил първом ковчежник на Принца Оранжки, каза, че те не биха платили за в бъдеще нито една парица за нуждите на който и да е войник, щом за папството са платили много повече и че хлябът и брашното за нуждата по издръжката на техните войници няма вече да ги изкарват от Светия дух, както се е правело за папството, от което те ще имат повече възможност да почувстват по-скоро утеха, отколкото щета от издържането на Пехотата, намираща се по техните земи […]

От Е. Данкелмащ Zur Frage der Mitwissenschaft des Papstes Innozenz XI. an der oranischen Expedition, Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken, 18 (1926), стр. 311–333

Кардинал Рубини до монсиньор Ченчи, 13 декември 1689

На новите изявления, направени пред Вашата Особа от Бокастел в присъствието на аудитор Салвадор, за единодушното желание на жителите на Оранж да се дадат и заедно да останат под господството на Светия Престол, мъдро отговори Вашата Особа, както също стори с лъжовното предположение, че Принцът Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни суми, заради които е можел да прехвърли тази държава, от която можел да добие така малко капитали. Тъй като е твърде недостойно и злонамерено подобно твърдение, докато на целия свят остава добре известно, че този Свят папа изобщо не е бил способен да се обвърже и да заема помощи на принца еретически, нито пък да има каквото и да било разбирателство с него и с други принцове еретически. Що се отнася до отговора, дето следва да им се даде, ако те пак отново се върнат пред Вашата Особа, ще може тя да стори същите неща, дето й изказах по нареждане на Н. Св-во в обичайния ред, а именно че Негово светейшество правилно счита, че с повече сигурност ще могат тези народи да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на апостолическия Престол, дето не желае държавите другиму, а само да запази своите си народи, и нито има оръжие, нито сили да закриля този на Оранж.