Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (45)

Тайната на счетоводните книги

Много време беше нужно да се дешифрират писанията в счетоводните книги на Карло Одескалки. Попълването на счетоводни книги става задължително по нареждане на венецианските власти от 16 век с цел гаранция и защита на пазара. И все пак, току-що въведена, нормата ловко е заобикаляна от търговците, които превръщат своите книги в дълги неразбираеми списъци от цифри и имена, внасяни от доверени счетоводители под прекия контрол на техния началник и възможни за разчитане само от него. Карло Одескалки направил нещо повече: попълвал лично, с почти невъзможен за разчитане почерк, счетоводните книги. Фамилните счетоводни регистри, като тези на Карло Одескалки, били хранилища за още по-мъгляви тайни, за изключително деликатни лични дела. Държели се под ключ в непристъпни скривалища, и често били унищожавани, преди да могат да попаднат в чужди ръце (виж например В. Алфиери, La partita doppia applicata alle scritture delle antiche aziende mercantili veneziane, Торино 1881).

Двойното счетоводство^[1], чиято техника намирала приложение, макар и частично, в книгите на италианските търговци, изглежда не намира място в счетоводните писания на Карло Одескалки. Операциите са смесени без никакъв хронологичен ред, без система в прехвърлянията по отделните сметки. Фигурират задълженията, но остава неизвестен резултатът от отделните и, най-вече, общият финален резултат.

Всичко би било много по-просто, ако можеха да се консултират ежедневните фирмени регистри, които описват операциите, приходите от които се отбелязват в счетоводните книги. Но тези регистри за съжаление не са запазени. Инвентарът на наследството на Карло Одескалки също би могъл да помогне да се издирят евентуалните кредити, отпуснати в полза Уилям на Оранжки. Но от инвентара няма следа.