Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (30)

Началното посвещение

Рита и Франческо ми бяха казали, че са намерили мемоарите на прислужника между книжата на Ато. Добре, но как са попаднали там? За да разберем, трябва отново да прочетем с внимание загадъчното начално посвещение, анонимното писмо без подател и получател, което предхожда разказа на прислужника:

Синьоре,

Като Ви изпращам тези мемоари, които най-накрая открих, дръзвам да се надявам, че Ваше превъзходителство ще разпознае в моите усилия да задоволя Вашите желания извънмерната привързаност, която винаги е съграждала моето щастие, когато имах възможността да я засвидетелствам на Ваше превъзходителство…

В последните страници на разказа прислужникът, разяждан от угризения, пише на Ато, предлагайки му отново своето приятелство. Обаче в текста има указание, че първо е попълнил един дневник, а после е написал подробни мемоари за събитията, случили се в странноприемницата.

Прислужникът казва, че Ато никога не му отговорил и че дори се страхува за живота му. Но ние знаем, че хитрият абат е оцелял и е живял още много години, и следователно трябва да е получил това писмо. Дори си представям първият проблясък на наслада при прочита на ония редове и после моментално страхът, и накрая решението: нарежда на едно свое доверено лице да отиде в Рим и да отмъкне мемоара на прислужника, преди той да попадне в погрешни ръце. Тези страници разкриват прекалено много тайни и го обвиняваха в най-ужасни престъпления.

Така че анонимното посвещение вероятно е написано на Ато от неговия довереник, след като е изпълнил нареждането. Ето защо Рита и Франческо ми казаха, че са открили мемоара на прислужника между книжата на Мелани.

Дали Ато и прислужникът са се срещнали отново? Кой знае, може би един ден абат Мелани, обхванат от носталгия, неочаквано е разпоредил на своя камериер да му подреди сандъците за път, тъй като му се е налагало да замине по спешност за Рим…