Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (28)

Ато и Фуке

Намерих една кратка биография на Ато (Флорентински държавен архив, Фонд Торди, № 350, к. 62), написана няколко години след смъртта му от неговия племенник Луиджи, от която става ясно, че Ато е бил приятел на Фуке, както се чете и в мемоара на прислужника. Според племенника на Ато главният интендант дори поддържал с абат Мелани постоянна кореспонденция. Но от този сборник с писма, в интерес на истината, не можах да намеря никаква следа.

Какви са били тогава истинските взаимоотношения на Ато с Главния интендант?

Когато Фуке е арестуван, Ато е в Рим. Както припомня и дневникът на прислужника, е избягал от гнева на херцог дьо Ла Мейере, могъщия наследник на Мазарини, който решил, че кастратът прекалено често си вре носа в личните му дела и помолил краля да го прати в изгнание. В Париж обаче се пуска слух за неговата намеса в скандала около Фуке.

От Рим, през пролетта на 1661, Ато пише на Хюг дьо Лион, министър на Луи XIV.

Това е тъжно писмо (което издирих в Архива на Министерството на външните работи в Париж, Correspondence politique, Рим 142, к. 227 и следващи, оригиналът е на френски), в което напрегнатият почерк, несигурният синтаксис и грешките в правописа разкриват цялата му тревога:

Рим, последният ден на октомври 1661

 

Казвате ми, че за моята болка няма цяр и че Кралят ми е все така разгневен.

Да ми пишете това е като да ми съобщите смъртната присъда, и не сте постъпил човешки, при положение, че знаете за моята невинност, задето поне малко не ме утешихте, защото изобщо не ви е чуждо колко обожавам Краля и знаете страстта, която винаги ме е подтиквала да му служа тъй, както е необходимо.

Да бе пожелал Бог да не го бях обичал толкова и да бях по-привързан към синьор Фуке, отколкото към него: поне щях да се видя наказан справедливо за едно престъпление, от мен извършено, и нямаше да се оплаквам никому, освен на себе си. Та днес аз съм най-клетият млад човек на света, защото никога не ще мога да намеря утеха, защото считам Краля не само за един велик Властник, но и за Личност, към която изпитвах устрема на една толкова голяма любов, колкото е способна да сеща една човешката натура. Не се стремях към друго, освен да му служа, като се полага, и добре да си заслужа хубави похвали, без да мисля по никакъв начин дори и за най-малкото възмездие, и мога да ви кажа, че не бих останал така дълго във Франция, дори и да беше жив синьор Кардинала (Мазарини), ако да не бе любовта, която изпитвах към Краля.

Моята душа не е достатъчно силна, за да устои на едно така голямо злощастие.

Не дръзвам да се оплаквам, не знаейки на кого да припиша това нещастие, и макар да ми се струва, че Кралят ми причинява огромна несправедливост, не мога дори и устата си да отворя, защото е имал право да бъде изненадан, че съм разменял писма със синьор Главния интендант.

Имал е добра причина да ме сметне за лукав и лош, виждайки, че изпращам на синьор Фуке черновите на писмата, които пиша на Негово Величество. Има право да съди моето поведение и изразите, с които си служа (sic), като пиша на синьор Фуке.

Да, бедни ми дьо Лион, Кралят се отнесе с мен правилно, като е заявил пред вас, че не е никак доволен от мен, защото ръката, която е предала всичките му писма, заслужава да бъде отрязана, но сърцето ми е невинно, а душата ми не е извършила никакво прегрешение: те винаги са били верни на Краля, и ако Кралят иска да бъде справедлив, трябва да осъди едното и да освободи другите две, защото ръката е съгрешила от прекомерната любов, което сърцето ми е изпитвало към Краля. Сбъркала е, защото аз сещах силното желание да се завърна при него; защото се намирах в безизходица, изоставен от всички и защото вярвах, че Главният интендант е най-добрият и най-верният Министър на Краля, който му показваше своята доброта повече от всеки друг.

Това са четирите причини, които в този смисъл ме подтикнаха да пиша на синьор Фуке, и няма дори и една-единствена дума в моите писма, която да не мога да оправдая, а ако Кралят има добротата да прояви към мен тази милост, която никога не е била отказвана и на най-безчестния престъпник, то накарайте да изучат всичките ми писма, да бъда разпитан, да бъда хвърлен в затвора, преди още да съм отговорил, за да бъда наказан или за да получа прошка, ако го заслужавам.

Не ще се намери доказателство в писмата, които написах на синьор Фуке, че съм му писал преди времето, в което изпаднах в немилост, и това доказва, че не съм се запознал с него по-рано от ония дни.

Не ще се намери в тези равносметки, че той ми е дарявал някакви суми и че аз съм бил в числото на ония, който получаваха от него тайна пенсия.

Посредством някои от писмата, които той ми е написал, мога добре да покажа цялата истина и че той, познавайки причината, дето ме е подтиквала да му пиша, ми казваше (истина или не, не зная), че щял да ме препоръча пред Краля и че искал да поеме грижата за моята лична изгода.

И ето тук е приложено копие от последното писмо, единственото, което съм получил, откак съм в Рим. Ако искате оригинала, трябва само да ме помолите да го пратя…

Следователно Ато признава: когато е пишел на краля, тайно е предавал черновите от писмата на Главния интендант! Били са писма от един агент на Франция и, на всичкото отгоре, адресирани до владетеля — смъртен грях.

Ато обаче отрича да го е правел за пари: свързал се е с Фуке чак след като е изпаднал в немилост, тоест когато избухнал гневът на херцог дьо Ла Мейере и той се е нуждаел от сигурно скривалище (точно, както разказва Девизе в мемоара на прислужника).

За да докаже това, което казва, Ато прилага копие на едно писмо, написано до него от Фуке. Вълнуващ документ: Главният интендант пише на кастрата на 27 август 1661, няколко дни преди да бъде арестуван. Това е едно от последните му писма като свободен човек.

Фонтенбло. 27 август 1661

 

Получих вашето писмо от първия ден на месеца, заедно с това на кардинал Н.

Щях да ви пиша по-рано, ако не се бях разболял от настинка, която ме държа петнайсет дни прикован към леглото и чак вчера ме остави.

Готвя се да замина вдругиден с Краля за Бретан и ще се погрижа италианците да не залавят вече нашите писма; ще говоря за това с господин дьо Невьо веднага, щом бъда в Нант.

Не се тревожете за вашите интереси, защото имам специалната грижа за тях, и макар че в последните дни моето неразположение не ми позволи да се виждам с Краля както обикновено, не пропуснах да му засвидетелствам пламенното желание, което имате да му служите, и той е изключително доволен.

Това писмо ще ви бъде предадено от господин абата дьо Креси, на когото можете да имате доверие. Прочетох с радост онова, което ми съобщавате от името на кардинал Н., и ви моля да му кажете, че няма нищо, което аз да не искам да сторя, за да му бъда полезен. Моля ви също да поднесете поздравленията ми на госпожа Н.; поднасям й моите почитания и оставам неин покорен слуга.

Объркването, в което се намирам преди едно пътуване от подобна важност, не ми позволява да отговоря с повече подробности на цялото съдържание на вашето писмо. Изпратете ми отново една равносметка на онова, което трябва да бъде изплатено от вашата пенсия и бъдете сигурен, че няма да пропусна нищо, за да ви покажа уважението, което изпитвам към вас, и колко много искам да ви служа.

Ако наистина Фуке е написал това на Ато (оригиналът, ако е съществувал, отдавна е загубен), не е било блестяща идея да се оневинява, показвайки тези редове на краля. Прекалено двойнствена е връзката между кастрата и Главния интендант, прекалено изпълнена е с подозрения атмосферата около тях: заловени писма, тайни куриери, някой си кардинал Н. (може би Роспильози, приятелят на Ато?) и една загадъчна мадам Н. (може би Мария Манчини, племенница на Мазарини, бивша любовница на краля, която също се е намирала в Рим по онова време?).

Но най-вече буди подозрение балетът на Ато и Фуке около краля. Първият предава тайно личната си кореспонденция с Луи XIV на втория, който на свой ред препоръчва приятеля си на владетеля. И после тази пенсия, за която Фуке обещава помощ на Ато…

Независимо от скандала, в който е въвлечен, Фуке не е предал своя приятел. По време на процеса, когато го запитват за техните взаимоотношения, Фуке ще отговори по двусмислен начин, успявайки така да спести затвора на Ато: намерих пълно потвърждение в съдебните доклади, точно както Девизе разказва на гостите на „Оръженосеца“.