Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (26)

Лица и документи

Лекарят Джовани Тиракорда е бил един от най-известните лекари, обслужвали лично папата, и многократно се е грижил за здравето на Инокентий XI. Както можах да установя (и този път благодарение на Stati animarum на „Санта Мария ин Постерула“), наистина е живеел на „Улицата на Мечката“, близо до странноприемницата, заедно с жена си Парадиза и с три помощнички. Неговата трътлеста и закръглена фигура, такава, каквато е описана от прислужника, отговаря напълно на карикатурата, която му е направил Пиер Леоне Геци, съхранявана днес във Ватиканската библиотека. Също и книгите, мебелите, декоративните предмети и планът на къщата на Тиракорда, описани от прислужника, отговарят до най-малките подробности на имуществения инвентар, приложен към завещанието на лекаря, което можах да открия в Римския държавен архив.

Дори капризният характер на жена му Парадиза изглежда отговоря на истината. Всъщност в архива на „Благочестивото сдружение на пицианците в Рим“ са оставени на съхранение малкото книжа на Тиракорда, оцелели след грабежите на наполеоновите войски, разквартирувани в града. Между пощадените документи, разгледах една папка със съдебни дела, заведени срещу Парадиза след смъртта на съпруга й. От някои експертизи става ясно, че жената вече не е била в състояние да контролира умствената си дейност.

За фамилното име Дулчибени намерих немалко свидетелства в градчето Фермо, в административната област Марке, по време на двете си посещения там; за съжаление не открих никакви сведения за човек, който да е живял там през 17 век и да е отговарял на името Помпео. Обаче намерих потвърждение за съществуването в Неапол на внушителна общност на янсенисти — най-вероятно тази, към която се е присъединил Дулчибени.

В Архива на Медичите във Флоренция можах да проверя почти изцяло достоверността на историята на Ферони и Хюигенс: когато се завърнал от Холандия, Франческо Ферони искал да уреди брак с благородник за дъщеря си Катерина. Момичето обаче било безумно влюбено в дясната ръка на баща си, Антон Хюигенс от Кьолн, дотолкова, че се разболяло от „продължителна треска, която после се връщала на три дни“. Независимо от това, Хюигенс продължил да работи за Ферони и накрая дори ръководел филиала на неговото дружество в Ливорно. И тук, както изглежда, паметта на прислужника не е излъгала!

Относно сиенския лекар Кристофано издирих единствено сведения за предполагаемия му баща, носел същото име, добре известния — Надзорник за здравеопазването Кристофано Чефини, който действително работел по време на чумата в Прато през 1630. Оставил и една „Книга на здравеопазването“, със списък на предписанията, който здравните служители трябвало да спазват в случай на чума.

Луиджи Роси, учител на Ато Мелани, живял в Рим и в Париж, където бил приятел и наставник на младия Ато. Всички стихове, които абат Мелани изпява, са извадени от негови песни. Seigneur Луиджи (както е обозначен в оригиналните партитури, разпръснати из библиотеките на цяла Европа) никога не се е погрижил да отпечата, докато е бил жив, своите при това доста нашумели творби, към които изявявали претенции дори владетелите по онова време. Така Луиджи Роси, макар и да е смятан за най-големия композитор на Европа през 17 век, потънал в забрава още в зората на новото столетие.

Успях да издиря на пазара само два записа с негови любовни песни, но имах късмет: намерих точно същите мотиви, изпълнявани от Ато и така можах да послушам, очарован, прекрасните мелодии.

Астрологическата газета на Стилоне Приазо, над която се измъчва прислужникът на „Оръженосеца“, е била публикувана през декември 1682 и може да се прегледа в „Библиотека Казанатензе“ в Рим. С изключително смущение — признавам го — открих, че авторът наистина е предсказал, че битката при Виена е щяла да се състои през септември 1683. Смятам, че това е загадка, предопределена да си остане такава.

В „Библиотека Казанатензе“, благодарение на подготовката и изключителната любезност на библиотекарите, можах да издиря и справочника по астрология, откъдето е изваден хороскопът на Овена, който Угонио, по време на плаването в подземните канали, рецитира пред Ато и прислужника. Малкият трактат е публикуван в Лион през 1625, точно една година преди да се роди абат Мелани — Livre D’Arcandam Docteur et Astrologue traictant les predicitions d’Astrologie^[1]. Е, добре — в случая на Ато предсказанията на въпросния Аркандам са се сбъднали с нечувана точност, включително и продължителността на живота: осемдесет и шест години, точно както предрича астрологът.