Рита Моналди, Франческо Сорти
Печатът (27)

Ато Мелани

Всички обстоятелства от живота на Ато Мелани, съдържащи се в разказа на прислужника, са автентични. Певец-кастрат, дипломат и шпионин, Ато бил на служба първо при Медичите, после при Мазарини и накрая при краля-слънце, но също при Фуке и при неопределен брой кардинали и благороднически родове. Неговата кариера на кастрат била дълга и славна, а певческите му умения действително са възхвалявани — както се хвали той на прислужника — от Жан дьо Ла Фонтен и Франческо Реди. Освен че е цитиран във всички основни музикални справочници, името на Ато се среща в кореспонденцията на Мазарини и в творбите на някои френски мемоаристи.

Описанието, дадено на Ато от прислужника, също е много точно — и по отношение на външен вид, и на характер. За да си даде човек сметка за това, достатъчно е да се спре пред надгробния паметник, издигнат в негова чест от наследниците му в капелата Мелани в църквата „Сан Доменико“ в Пистоя. Обръщайки поглед нагоре, ще срещнете пронизващите очи на абата, ще различите тънките устни и горделивата трапчинка на брадичката. В своите мемоари маркиз дьо Грамон описва младия Ато Мелани като „забавен и съвсем не глупав“. И е достатъчно човек да прочете многобройните писма, разпръснати като disiecta membra (разпилени крайници) из архивите на княжествата в цяла Италия, за да се възхити на неговия забавен, ироничен и сплетнически нрав и на голямата му проницателност.

В неговата кореспонденция се намират много от наставленията, дадени от Ато на прислужника, като се започне с неговото начетено (и спорно) разсъждение, според което е било напълно допустимо един християнски крал да се съюзява с турците.

И пътеводителят на архитектурните чудеса на Рим, който абат Мелани пише в стаята си „При оръженосеца“ между отделните приключения, изглежда изобщо не е измислица. Пътеводителят на Ато е необикновено сходен с един анонимен ръкопис на френски език, публикуван за първи път през 1996 от едно малко римско издателство, озаглавен „Огледало на бароковия Рим“. Анонимният автор на манускрипта бил един начетен и състоятелен абат, добър познавач на политическата обстановка и с позиции в папския двор, женомразец и франкофил. Почти пълен портрет на абат Мелани.

Не само това — авторът на пътеводителя трябва да е пребивавал в Рим между 1678 и 1681, точно като Ато, който всъщност среща Кирхер през 1679.

Както пътеводителя на Ато, и „Огледалото на бароковия Рим“ остава незавършено. Авторът е изоставил произведението, докато е описвал църквата „Сант’Атанасио деи Гречи“. Невероятно, но на същото място Ато Мелани прекъсва попълването на своя пътеводител, осенен от спомена за своята среща с Кирхер. Това случайност ли е?

Ато после наистина е познавал Жан Бюва, писарят, който — както се чете в разказа на прислужника — се грижел в Париж за неговата кореспонденция, имитирайки до съвършенство почерка му. Бюва действително е съществувал: бил е преписвач в Кралската библиотека, много способен дешифратор на пергаменти и отличен калиграф. Работил и за Ато, който го препоръчал — но без резултат на префекта на Библиотеката за увеличаване на заплащането (вж. Memoire-journal de Jean Burnt, в Revue des bibliotheques, окт.-дек. 1900, стр. 235–236).

И все пак историята е отредила по-добра участ на Бюва, отколкото на Ато: докато абат Мелани е потънал в забрава, Бюва играе значителна роля в „Кавалерът Д’Армантал“ на Александър Дюма-баща.