Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (69)

69

Декстър се сепна от шумовете отгоре — тропот, стъпки и затръшване на врата. Напрегнато се взря в мрака. Още стъпки, след това се отвори врата. В стаята нахлу сноп ослепителна светлина. Декстър неистово задърпа вървите на китките си и въжето около шията й се стегна. Той беше тук. Това бе краят. Щеше да умре. Очите й бързо привикнаха към светлината и тя се огледа наоколо. Беше мазе, пълно с книги. Навсякъде имаше книги. Приличаше на склад под библиотека. В средата на стаята имаше тежка и стара дървена маса и три стола около нея.

От върха на стълбите в лицето й светна фенерче. Светлината я заслепи и пред очите й заплуваха жълти петна. Светлината угасна. Тя здраво стисна очи. На стълбите имаше две фигури. Алисън Декстър отново се напрегна, когато въжето започна да я души. Вече не беше сама.

— Сержант Декстър. — Мъжки глас, неговият глас. — Струва ми се, че познавате д-р Стасман.

Декстър вече виждаше по-ясно, след като очите й привикнаха със светлината. Убиецът беше накарал Хедър Стасман да седне на единия стол до масата и тъкмо завързваше ръцете й зад гърба. На главата й беше нахлузена черна найлонова торба. След като я върза за стола, Фрейн развърза торбата и я свали от главата й. Главата на Стасман пияно се люшна на една страна. Тя се намираше почти в несвяст и си мърмореше нещо. Доволен, че Стасман е обезвредена, Кроуън Фрейн бързо заобиколи масата и вдигна Алисън Декстър от земята.

— Извинявай, че те оставих сама, но както виждаш, този следобед бях много зает.

Декстър го изруга под лепенката и се задави, когато въжето пристегна шията й. Фрейн я сложи на стола срещу Стасман и разхлаби въжето около шията й. След това излезе и затръшна вратата зад гърба си.

Стаята потъна в мрак. Декстър седеше до масата, объркана и уплашена, и слушаше тихите стенания на Хедър Стасман. Отново се зае с китките си. Болката беше много силна и ръфаше плътта й като гладно и гневно животно. Застави се да продължи, тласкана от мисълта какво ще стори на лицето на насилника си, след като успее да се освободи. Когато болката стана почти непоносима, тя се замисли какво би могъл да направи той на нейното лице, ако не успее да се освободи.

Той се върна след пет минути. Стаята отново се окъпа в светлина. Кроуън Фрейн пристъпи вътре и заслиза тромаво по дървените стълби, понесъл железен варел. Приличаше на голяма туба с бензин. Декстър го наблюдава как я оставя до една купчина книги и се връща в къщата. Когато се появи отново, Фрейн носеше голям месингов свещник, който приличаше на малко желязно дърво с осемте си къси свещи. Постави го на масата между Стасман и Декстър и запали свещите. Мъждукащите им пламъчета осветиха лицето на Стасман и Декстър видя, че то кърви. Кроуън Фрейн седна на масата и постави пред себе си черната кожена кутийка със старинните медицински инструменти.

Чертите на противното му мършаво лице се извиха в ужасяващо подобие на усмивка, когато погледна към Декстър.

— А сега — каза той и плесна с ръце, — да започваме.