Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (51)

51

Не беше буден, но беше в съзнание. Кръжеше в собствената си глава. Около него беше шумно. Говор на хора, подрънкване на метал, електронно бучене. Не можеше да отвори очи. Върху клепачите му имаше светлина. Беше в съзнание и размахваше ръце и крака. Гласове. Хора, които го натискаха надолу. Откъслечни спомени, които го измъчваха — вилата, ръбът на скалата, Луси Харингтън. Разпокъсани мисли и непоследователна логика. Къде се намираше?

Болка. Почувства болка. Поне не беше мъртъв. Главата му щеше да се пръсне. В гърдите си усещаше мъчително стягане. Забита в китката му игла изпрати тъпа болка по цялата дължина на ръката. Беше изтощен, плуваше близо до дъното на искрящ бял океан. Някакви същества го хапеха, изяждаха го отвътре. Толкова силна болка! Дали умираше? Размърда се от болката в ръката си. Инжекция. Бавно се отпусна, мислите му се лутаха, очи се взираха в него.

Не можеше да помръдне. Не можеше да вижда. Можеше да мирише. Усещаше различни миризми. Парфюм, сапун, антисептик. Дали плуваше в някаква вана? Дали се прераждаше в агония? Може би изобщо не бе живял, а от утробата беше мечтал за живота си. Може би грешките му бяха само колебливото мъждукане на ембрионалното въображение. Може би получаваше нов шанс да започне на чисто.

Съзнаваше, че това е абсурдна мисъл. Новият живот не би могъл да бъде толкова безжизнен. Всеки атом от тялото му сякаш бе изтормозен и замърсен.

Не можеше да отвори очи. Дали не бяха изтръгнати от ямките им? Не. Долавяше промени в сенките, проблясъци и притъмняване. Храна. Усещаше мирис на готвено — далечна, натрапчива миризма на мазно. И на кафе. Усещаше аромата на кафе.

Кафе в кухнята. Кафе и цветя — жълти и червени цветни петна. Шумният вятър, който блъскаше по прозорците. Тъмнина, насилие. Плачът на Джулия. Кръвта на Хейър по ръцете му. Уби ли го? Остави го на ръба на скалата. Джулия плачеше, красива въпреки страданието. Линейка, хора, които тичат около него. Бръмченето на разни апарати.

Болница. Намираше се в болница. И Декстър. Декстър беше в опасност — трябваше да й се обади. Трябваше да й позвъни.

Нещо върху устата му. Не може да говори. Отново усеща болка. Мъчителна болка в гърдите, все едно режат парчета от вътрешностите му. Престанете. Престанете.

Раздвижване — хора тичат и крещят. Апаратът забръмчава по-силно. Умираше ли? Не се предавай. Бори се. Трябва да говориш с Алисън. Опасност.

Джон Андъруд промълви нещо под кислородната маска. Още една игла прободе кожата на ръката му. Мрак.