Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (2)

2

10 декември

Дъждът барабанеше по прозорците на спалнята. През пролуката между пердетата Андъруд наблюдаваше как капчиците се сливат, потичат надолу и понякога проблясват, осветени от жълтеникавата светлина на ярките улични лампи. Беше доволен, че има парно отопление, но се потеше под фланелката си. Изритал беше завивката още преди час, но това не помогна особено. Дишаше учестено. През деня почти не го забелязваше, освен когато трябваше да преодолее стълбите до столовата на управлението. Обаче нощем в задушната и отоплявана с парно стая все по-често не му достигаше въздух. Сънят навестяваше инспектор Джон Андъруд рядко и трудно. От мрака насреща му политаха кошмарни сънища. Трудно му беше да заспива сам и напълно невъзможно, когато бе ядосан.

Будилникът се блещеше срещу него. 3:17. Джулия трябваше да се прибере към полунощ. За последен път опита да позвъни на мобилния й телефон преди час. Беше изключен, а това винаги бе лош знак. Знаеше, че тя го наказва, но не проумяваше за какво. Може би точно защото не можеше да разбере причината. Осемнайсетте години брак явно ги бяха отчуждили още повече. Опознаването бе породило не само презрение. Породило беше отчуждение.

Започваше да изпитва раздразнение, и то предимно към самия себе си. Размислите подхранват безсънието. Веднъж включил генератора за тревоги, Андъруд знаеше, че накрая ще се окаже в положението да следи с поглед неравностите по боята на тавана. Понякога му провървяваше — вълните на изтощението отмиваха тези неравности и той потъваше в сън, ала не и тази нощ. Гърлото му беше пресъхнало. Пресегна се за кутийката пепси, която държеше на нощното си шкафче.

Отвън спря кола. Надникна през пролуката между пердетата. Такси — още един лош знак. Къде може да е била до три и седемнайсет? Ню Болдън не е Монте Карло. След като кръчмите затворят към единайсет и половина, оставаше да работи само караваната за кебап. Мислеше трескаво. Нито една от възможностите не му допадна. Джулия се показа от колата и бързо влезе.

Чу я да се качва по стълбите. Опитваше се да не вдига шум. Той броеше стъпките й. Четвъртото стъпало скърцаше, но този път не се чу никакъв звук. Сигурно го бе прескочила. Стараеше се да не го събуди. Защо? Мислите рикошираха в главата му.

Минава три часа през нощта. Тя не иска да разбера кога се е прибрала. Защо? Защото омъжените жени не остават навън до това време, освен ако не се търкалят с някого в леглото. Не иска да ме събуди, за да може утре да излъже кога се е прибрала. Защо ще ме лъже? Защото не желае да предизвиква подозренията ми. Но ако ме лъже, значи имам всички основания да съм подозрителен, мамка му!

Ключът на осветлението в банята щракна. Чу как бликнаха силните струи на душа. Много лош знак. Беше си взела душ, преди да излезе. Защо ще се къпе два пъти за една нощ? Разсъжденията му кръжаха по спирала и все се връщаха към една и съща тревожна мисъл. Андъруд се опита да я прогони от главата си. Нямаше да си позволи да разсъждава по този начин. Две плюс две не е равно на шест. Не спирай наддаването. Не се задоволявай с двеста лири.

Душът спря. Джулия отвори вратата на спалнята все така тихо. Опипом потърси нощницата си в долния край на леглото и приглушено изруга. Андъруд усети миризмата на вино. Постара се да диша със заучена равномерност. Леглото леко изскърца, когато Джулия се пъхна под завивките. След това застина неподвижно като мъртвец, докато дишането му не я убеди, че наистина спи. Доволна, тя най-сетне си позволи да се отпусне. Стомахът на Андъруд се бе свил на стегнато кълбо от безсилие. Съпругата му си играеше игрички с него. И миришеше като непознат човек. Отново изпита жажда, но знаеше, че ако се пресегне за пепсито, ще изгуби тактическото си превъзходство. Затова остана да лежи с полуотворени очи и опита да се съсредоточи върху хаотичните сблъсъци на дъждовните капки по черното стъкло.