Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Yeare’s Midnight, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Най-дългата нощ в годината
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Редактор: Весела Люцканова
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-021-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16679
История
- — Добавяне
6
Андъруд закрепи за обувките си обичайните пластмасови торби и влезе в къщата. Обстановката беше старовремска — боядисани в бяло стени и тъмни оголени греди. Килимът жвакаше неприятно под краката му. Погледна нагоре по стълбите. Стичаше се примесена с кръв вода. Някога синият килим бе ужасно замърсен и изпъстрен с кървави петна. Никога не бе виждал подобна бъркотия на местопрестъплението. Вонята беше непоносима — мъртвешка влага с дъх на плесен. Декстър имаше право — шансовете да намерят косъм или друг материал за ДНК проба на убиеца бяха нищожни.
Полицейският патолог Роджър Лийч стоеше до стълбите на вратата на банята. Беше едър и набит мъж с брада. Обикновено свирепото му изражение леко се смекчи, когато видя Андъруд да се изкачва предпазливо по тясното стълбище.
— Да ти помогна ли? — ухили се Лийч. — Май се затрудняваш.
— Възрастта си казва думата — задъхано отвърна Андъруд.
— По-млад си от мен.
— Съвсем малко. — От килима бликна още кръв. Андъруд се намръщи. — Прилича на сцена от филм на ужасите.
— Боя се, че и тук вътре не е по-добре. Никога не съм виждал подобно нещо. — Лийч чу хрипливото дишане на Андъруд. — Май си се поотпуснал, старче. Може да се наложи да надникна във вътрешностите ти, ако не поспортуваш малко.
Андъруд най-сетне се добра до него на входа и погледна вътре.
— Исусе Христе!
— И аз казах горе-долу същото. — Лийч внимателно пристъпи в банята. Андъруд остана на прага.
Луси Харингтън лежеше по гръб, все още облечена в черната вечерна рокля от предишната вечер. Беше просната в отвратителната смес от кръв и вода, заляла цялото помещение. Банята бе пълна с вода, макар кранчетата най-сетне да бяха спрени. Лицето на Харингтън беше неузнаваемо, разкривено и покрито с червени драскотини. Дясното й око бе изцъклено към тавана. Лявото липсваше, а ямката беше пълна с черна кръв.
Андъруд усети как стомахът му се свива. Прехапа устни. Долови вонята. Вдигна поглед от трупа. Върху задната стена на банята убиецът беше написал, изглежда с кръв, кратко изречение. Буквите се бяха разтекли по белите плочки и Андъруд с мъка разчете думите:
— Не сбирай океани да ме удавят в твоето кълбо — тихо прочете той.
— Откачено, нали? Досущ като Джак Изкормвача. — Лийч се бе привел над тялото и внимателно разглеждаше раната в тила на Харингтън.
— Имаш ли представа какво означава това?
Декстър беше дошла в банята.
— Сигурно е някаква смахната гадост от Библията. Око за око или нещо подобно — каза тя не особено въодушевено.
— На мен ми прилича повече на Шекспир — отговори Лийч.
— Какво друго имаме тук, Роджър? — Андъруд се чувстваше все по-неприятно. Искаше му се по-скоро да се махне от къщата.
Лийч се отпусна назад на бедрата си и се замисли за момент.
— Всичко това, разбира се, ще проучим при аутопсията. — Внимателно завъртя главата на Харингтън, за да им покаже раната на тила й. — Причина за смъртта: силен удар по черепа с тъп предмет. Сигурно е железен, щом е предизвикал такива поражения. Входящата рана е с нащърбени ръбове, но като цяло е кръгла, около четири сантиметра в диаметър. Допускам, че е използвал чук. Или стоманена тръба. Вашият човек е размазал задната част на мозъка й.
— Един ли е ударът?
— Два, може би три. Според мен е починала веднага след това. Като гледам кървавите следи по плочките, предполагам, че е била наведена над ваната, когато я е ударил. Паднала е напред, първо по лице, а след това я е обърнал.
— Ами окото?
— Трудно ми е да кажа — изтръгнал е по-голямата част от него. Ако съдя по пораженията върху очната ямка, бих предположил, че е започнал да пипа много внимателно, но постепенно е изгубил търпение. Процедурата е сложна, а нашият човек не е хирург. Срязал е очните мускули доста чисто, но в крайна сметка е изтръгнал очната ябълка от ямката. Останал е зрителният нерв и парче от очната ябълка.
Андъруд се намръщи:
— Значи не смяташ, че е лекар?
— Не. В най-добрия случай е начетен ентусиазиран аматьор.
— Време на смъртта? — Декстър зададе очевидния въпрос, който Андъруд беше пропуснал.
— Според мнението ми на скъпо обучен експерт — преди осем до десет часа. Не мога да съм сигурен преди аутопсията. Водата е оплескала работата с телесната й температура. Всъщност, с моята също.
— Била е извън къщи на някакъв прием докъм единайсет — отбеляза Декстър. — Вероятно се е прибрала у дома към единайсет и половина. Ако допуснем, че преди това не е спирала никъде.
Андъруд беше видял достатъчно.
— Добре. Ще смятаме, че смъртта е настъпила към полунощ, докато не получим резултатите от аутопсията. Ще наредя на Харисън да започне да разпитва съседите.
— Джон, трябва да знаеш, че събирането на надеждни доказателства ще бъде почти невъзможно. Марти Фаръл снема отпечатъци навсякъде, където е възможно, но не храня големи надежди. Никога не съм виждал такава бъркотия на местопрестъплението. Който го е направил, е умен — отчаяно се огледа Лийч — и много болен.
— Направете каквото можете. Декс, препиши това, преди да се разтече по стената. Провери какво означава. Той се опитва да ни каже нещо.
— Възможно е. — Декстър отвори бележника си и внимателно преписа странния текст.
— Отивам да намеря онзи журналист. — Андъруд метна последен поглед към кървавата пихтия, в която се бе превърнало тялото на Луси Харингтън, и предпазливо заслиза по стълбите.