Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (35)

35

Телефонът на Хедър Стасман позвъни в десет и половина сутринта. Гласът я изпълни с ужас.

— Пиши. — Звучеше сухо, раздразнено, уморено.

— Кой се обажда?

— Знаеш кой. Не ми губи времето. Пиши. Това ще ти е за закуска.

— Казвай — взе писалката тя.

Кроуън Фрейн й продиктува куплета, който котката Мисти бе показала на Алисън Декстър:

Отидеш ли си ти, душата на света,

останалото ще е само труп,

не ти, пленителна, не твоят дух,

а хората, червеи цял куп.

Стасман го разпозна.

— От „Треска“ е.

— Правилно. Запитай се кога светът се превръща в труп.

— Не разбирам.

— Списъкът ти явно дава резултат — каза по-меко гласът.

— Списъкът ми ли?

— Списъкът, който си дала на полицията. Върши работа.

— Идеята за кръга посветени ли? Дадох им списък на хора, свързани с Дон.

— Да не си мислиш, че разбираш?

— Разбирам Дон. Нали затова се свърза с мен?

— Гледаш на нещата от съвсем тясно прозорче. Но ти работиш в двумерното пространство. Включваш контакта, без да знаеш нищо за електричеството. Чуваш ли музика, когато застанеш на прозорчето си? Чуваш ли откровенията, когато гледаш звездите и пируетите на планетите? Чуваш ли Harmoniae Mundorum?

— Обичам музиката, обаче не чувам музиката на планетите. Нима това не е просто една поетична идея? Романтично построение?

— Всички значения, които приписваме на неразбираемите за нас неща, са поетични построения, д-р Стасман. Музиката на планетите може да се докаже не по-зле от идеята, че всички сме възникнали вследствие на експлозията на един компресиран мегаатом. Поетичните построения са единственото нещо, по което се различаваме от хлебарките.

— Щом така твърдите.

— О, да, твърдя го — заяви Кроуън Фрейн. — Вие ще проумеете същността на моя замисъл. Когато светът се превърне в труп, вие ще разберете, д-р Стасман. А междувременно ви съветвам да позвъните на приятелите си в полицията и да обсъдите „Годишнина“ и „Треска“. Бъдете снизходителна към тях — умницата от екипа има ужасно главоболие.

Линията прекъсна. Хедър Стасман изтича до вратата и повика отегчения полицай, който стоеше на пост отпред.

Две минути по-късно някой позвъни на Джордж Гардинър от редакция „Новини“ на вестник „Ню Болдън Екоу“.