Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (55)

55

Хедър Стасман беше ядосана и ужасно изплашена. Минаваше девет, а все още никой не й се бе обадил. Тази сутрин вече три пъти бе звънила в полицейския участък в Ню Болдън, но не бе успяла да говори нито с Андъруд, нито с Декстър. Беше съвсем сигурна, че е открила нещо важно. Че е намерила отговор на въпроса на убиеца кога светът се превръща в труп?

Днес е най-дългата нощ в годината, помисли си тя. Сега светът е труп. Днес е денят на света Лучия. Някой ще умре на този ден. Може би убиецът. А може би аз.

Дали не полудяваше? Може би самото й идване в Англия беше лудост. До този момент Хедър Стасман никога не се бе страхувала истински — изпитваше известно напрежение около научните си публикации, но то не можеше да се сравни с напрежението в този момент! Беше взела едно малко ножче от кухнята и го бе пъхнала в джоба на жилетката си като предпазна мярка. Стискаше го с дясната си ръка. Усещаше студената стомана. Под възглавницата й имаше друг нож, но това не й вдъхваше спокойствие. Нито пък бодрият полицай Доусън, който седеше и четеше вестник пред вратата на жилището й. В Съединените щати полицаите носеха оръжие.

Отвън се разнесе звънът на часовника на колежа — беше девет и половина. Щеше да им даде един час, а след това ще им позвъни отново.