Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (30)

30

На около шест километра оттам в една къща с покрита с кварцови късчета фасада в Ивбъри, Сузи Хънт се измъкна от самотното си двойно легло и нахлузи чехлите си. Прозя се, изхвърли сухите изпарения на махмурлука си и запали цигарата, която бе угасила недопушена предишната вечер. Димът я стопли, изостри сетивата й и запали лампичките в главата й. Беше си легнала много късно. Работеше на половин щат в „Коуч енд Хорсис“ на главната улица в Ивбъри и бе останала, след като заведението затвори. Половин бутилка водка, многото изпушени цигари и безстрастното чукане на дивана в бара със собственика му Дебелия Пит бяха раззинали празнота в гърдите й. През цялото време госпожа Пит спеше на горния етаж пияна. Сузи си каза с горчивина, че това бе единственото възбуждащо нещо в цялото преживяване.

Четвъртък сутрин беше най-неприятното време за нея. Винаги оставаше до късно в кръчмата в сряда вечерта, а в четвъртък беше първа смяна в супермаркета в Ню Болдън. Смяната й бе дълга и й се струваше още по-дълга заради махмурлука. В четвъртък Сузи усещаше всяка една от своите трийсет и шест години, и дори някоя и друга в повече. Питаше се кога ли се е прибрала Кейти. „Малка мръсница! Непрекъснато се мотае навън досущ като майка си“. Сузи почти се усмихна, докато навличаше халата си и излизаше от спалнята. Площадката беше студена и само отчасти застлана с килим. Похлопа силно по вратата на Кейти, докато минаваше покрай нея.

Не последва отговор. Сузи се замъкна надолу по стълбите и напълни чайника. Шумът отекна болезнено в главата й. Отиде до хладилника и отпи дълга глътка от половинлитровата бутилка с мляко. Студената течност се стече по гърлото й и я накара да потръпне. Главата бе започнала да я боли силно, но бълбукането в чайника обещаваше незабавно облекчение. Горе все още не се чуваше никакъв шум.

— Глезена госпожичка! — Сузи излезе от кухнята и се провикна нагоре: — Ставай, мързелива краво!

Водата в чайника завря и той се изключи. Сузи наля две чаши чай, пусна две бучки във всяка и изтощено се понесе нагоре по стълбите. Сложи едната чаша в банята и започна да пълни ваната. Другата отнесе в стаята на Кейти. Леглото беше непокътнато. Сузи Хънт усети как в гърдите й пламва гняв.

Вдигна телефона в спалнята си и позвъни на мобилния на Кейти. Звъня цяла вечност, преди да се включи гласовата поща: „Това е услугата «Гласова поща» на «Водафон». В момента няма връзка с набрания от вас номер. Моля, оставете съобщение след сигнала“. Бий-й-йп.

— Къде си, по дяволите? Няма да ти се размине, когато се прибереш, момиче! Обади ми се веднага щом получиш съобщението, че иначе ще те спукам от бой!

Затвори и се почувства безполезна и тъжна. Мразеше да се приготвя сама за работа.