Либа Брей
Ясновидците (47)

Деветото приношение

На другия ден следобед детектив Малой дойде в музея. Не изглеждаше никак щастлив. Направи жест към тълпите посетители и отбеляза:

— Гледам, че бизнесът процъфтява.

— Допреди няколко седмици бяхме забравени от Бога, а сега сме новата мания — оплака се Уил.

Две кикотещи се девойчета го помолиха за автограф, но за тяхно разочарование той отклони любезно молбата им.

Малой, който наблюдаваше сцената, отбеляза.

— Това е проблемът.

— Какво искате да кажете? — попита го Ийви.

Никога не бе виждала детектива толкова хладен. Очевидно се чувстваше неловко, но тя нямаше идея защо. В крайна сметка не беше ли редно да е доволен, че музеят на стария му приятел е стабилизиран финансово?

Малой понижи глас:

— Уил, говори се, че може да си замесен в убийствата.

— Какво? — опули се смаян Уил.

— Това са пълни глупости! — възрази Ийви.

— Знам. Но не изглежда добре — знаеш всичко за окултното, подаде ни информацията за Джейкъб Кол, сега музеят ти е най-горещата точка в града, а и всички вестници не спират да пишат за него…

— Уверявам те, че нямам нищо общо с тези вестникарски статии — сопна се Уил, а Ийви се помоли никой да не е видял как се изчерви.

— Просто те съветвам да не се замесваш в тази работа. Остави я на полицията.

— Но ние сме толкова близо — възкликна Ийви. — Ще го намерим.

Щеше и се да може да каже на детектив Малой пред какво точно са изправени, но това, разбира се, беше невъзможно. Как да признаят, че търсят призрак? Щеше да ги затвори завинаги.

— Умолявам те като приятел, Уил: отстранен си от случая. Заеми се отново с преподаването си. Оттук нататък поемам аз.

Уил сви рамене:

— А ако кажа не?

— Тогава разчитай на себе си.

Малой си нахлупи шапката и додаде:

— Не прави глупости, Фиц. Знай кога да се оттеглиш.

— Ще се оттеглим ли? — попита Ийви, след като изпратиха детектива.

— За нищо на света.

Същата вечер Ийви, Джерико, Сам и Уил отново седяха около масата в библиотеката.

— Деветото приношение е Унищожаването на Златния идол — напомни Ийви и изруга наум. — Той е там, вън, и е готов отново да убие, а ние нямаме идея накъде се е насочил.

Хвана се за главата.

— Не се поддавай на чувството на безсилие, Еванджелин. Мисли. Златен идол…

Уил щракна сребърната си запалка и загаси искрите с палец.

— Злато. Пари, алчност — Уолстрийт, банкер или брокер? — предположи Джерико.

— Златния дворец в Чайнатаун — подхвърли Сам.

Ийви долови умората в гласа му.

— В Библията е златен телец. Но откъде да сме сигурни, че приношението има отношение към Библията. Книга на Братството е имитация, нали помните? — каза Уил.

— Изглежда ще прекараме цялата нощ тук — въздъхна Ийви.

— Не разполагаме с цяла нощ — възрази Джерико.

— Никой от нас не е ял — сети се внезапно Уил.

Ийви знаеше, че никога не би го казал, ако самият той не бе гладен.

— Ще отида за сандвичи с пастърма в „Уолф Дели“ на Бродуей, а вие тук продължавайте да се трудите. Няма да се бавя.

Уил излезе, а Ийви взе Библията от Джерико.

— Да видим това, например.

Откакто той разбра, че е ясновидка, си бяха разменили не повече от няколко думи. Още я болеше от забележката му. Тя прочете отново и отново мястото в Библията, търсейки ключ, но не попадна на нищо.

— Преклонение пред лъжеидоли. Преклонение пред лъжеидоли…

Нещо се опитваше да се оформи в съзнанието й.

— Как беше името…

Спря по средата на мисълта си и запрелиства бясно, докато не сложи пръст на един откъс.

— Баал — извика тя внезапно. — Преклонението пред Баал. О, господи…

— Какво има, красавице? — попита Сам.

— Знам къде ще нападне — обясни тя, грабвайки си палтото и шапката.

— Накъде се устремяваме?

— Театър „Глоуб“ на Бродуей — извика Ийви.

— Какво има в „Глоуб“? — недоумяваше Джерико.

— Ревюто на Зигфелд — обясни му Сам и хукна след Ийви.