Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ясновидците (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diviners, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Либа Брей

Заглавие: Ясновидците

Преводач: Дора Барова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 05.12.2015

Редактор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-259-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10828

История

  1. — Добавяне

Прелюдия

Мемфис излезе. Вън утрото беше в лошо настроение — сиво, студено и влажно. Нощният дъжд бе обрулил есенните листа и тротоарът бе постлан със златен килим. Преди да тръгнат за църквата, Октавия го помоли да ги премете пред къщи и Мемфис го стори — събра ги с лопата и ги хвърли в кофата за смет. Нагоре към Бродуей прелетя полицейска кола с пусната сирена. После още една, и още една. Мемфис се приведе над оградката, за да види какво става. После спря един съсед, който тичаше в същата посока — нагоре към Бродуей.

— Какво става?

— В гробището „Тринити“ били открили тяло — отвърна мъжът.

— В „Тринити“ има много тела. Нали е гробище — подхвърли сухо Мемфис.

— Смятат, че е Пентаграмният убиец — обясни мъжът и забърза по улицата към множеството, устремило се натам.

Мемфис захвърли метлата и лопатата и го последва.

Пред гробищната порта от ковано желязо се бе събрала тълпа. Някои бяха все още по халати, домашни чехли и шалове на главата. Мемфис разпъди дечурлигата и ги отпрати да стоят на тротоара и да не се приближават, ако не искат бой по задника. В старото гробище на билото на ниския хълм, където през Гражданската война се беше водила битка, за която имаше и знак, се бяха струпали полицаи. Мемфис се покатери на стълб, за да вижда по-добре какво става там.

На улицата се чу писък. Последваха го ахкания, още викове и писъци и от човек на човек се понесоха думи като затихваща вълна. Мемфис зърна Флойд, бръснаря, скочи на земята и хукна към него.

— Какво е, Флойд? Какво става?

Флойд го погледна тъжно и поклати глава:

— Не е хубаво това, дето се е случило.

Мемфис имаше чувството, че е глътнал парче лед и то се топи бавно в него.

— Кой е? — попита, а кръвта вече бумтеше в ушите му — прелюдия.

— Гейбриъл Джонсън. Казват, че убиецът му взел устата и го вързал като разпънат на кръст ангел.