Метаданни
Данни
- Серия
- Ясновидците (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Diviners, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Барова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Либа Брей
Заглавие: Ясновидците
Преводач: Дора Барова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „ЕМАС“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 05.12.2015
Редактор: Йоана Ванчева
ISBN: 978-954-357-259-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10828
История
- — Добавяне
Прелюдия
Мемфис излезе. Вън утрото беше в лошо настроение — сиво, студено и влажно. Нощният дъжд бе обрулил есенните листа и тротоарът бе постлан със златен килим. Преди да тръгнат за църквата, Октавия го помоли да ги премете пред къщи и Мемфис го стори — събра ги с лопата и ги хвърли в кофата за смет. Нагоре към Бродуей прелетя полицейска кола с пусната сирена. После още една, и още една. Мемфис се приведе над оградката, за да види какво става. После спря един съсед, който тичаше в същата посока — нагоре към Бродуей.
— Какво става?
— В гробището „Тринити“ били открили тяло — отвърна мъжът.
— В „Тринити“ има много тела. Нали е гробище — подхвърли сухо Мемфис.
— Смятат, че е Пентаграмният убиец — обясни мъжът и забърза по улицата към множеството, устремило се натам.
Мемфис захвърли метлата и лопатата и го последва.
Пред гробищната порта от ковано желязо се бе събрала тълпа. Някои бяха все още по халати, домашни чехли и шалове на главата. Мемфис разпъди дечурлигата и ги отпрати да стоят на тротоара и да не се приближават, ако не искат бой по задника. В старото гробище на билото на ниския хълм, където през Гражданската война се беше водила битка, за която имаше и знак, се бяха струпали полицаи. Мемфис се покатери на стълб, за да вижда по-добре какво става там.
На улицата се чу писък. Последваха го ахкания, още викове и писъци и от човек на човек се понесоха думи като затихваща вълна. Мемфис зърна Флойд, бръснаря, скочи на земята и хукна към него.
— Какво е, Флойд? Какво става?
Флойд го погледна тъжно и поклати глава:
— Не е хубаво това, дето се е случило.
Мемфис имаше чувството, че е глътнал парче лед и то се топи бавно в него.
— Кой е? — попита, а кръвта вече бумтеше в ушите му — прелюдия.
— Гейбриъл Джонсън. Казват, че убиецът му взел устата и го вързал като разпънат на кръст ангел.